Решение № 7367 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1218/2011 г.

Решение № 7367 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1218/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Благоевград (за отдел Кюстендил) и от Роза Любенова Георгиева от гр. Кюстендил, против решение № 689 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 20107030700628 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено издаденото от Дирекция "Инспекция по труда", гр. Кюстендил, предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ до "МБАЛ д-р Н. Василиев" АД, гр. Кюстендил, с протокол за извършена проверка вх. № 1143/29.04.2010 г. Изложените в двете касационни жалби съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 228, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда) и чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ (Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Никола Василиев" АД, гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил предписанието, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от Дирекция "Инспекция по труда", гр. Кюстендил, с протокол за извършена проверка вх. № 1143/29.04.2010 г., потвърдено с решение № 0104-8128 от 27.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което на работодателя "МБАЛ д-р Никола Василиев" АД, гр. Кюстендил, е предписано да преизчисли и начисли в платежно-разчетната ведомост за заплати разлика в обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Роза Любенова Георгиева, работила като медицинска сестра. Указано е обезщетението да се определи като среднодневното трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за месеца, предхождащ основанието за обезщетението, съгласно изискванията на чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9 от 2007 г.). Решението на Административен съд - Благоевград е постановено при правилно тълкуване и прилагане на законовата материалноправна норма на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. След като е цитирал точно текста на разпоредбата, съдът законосъобразно е приел, че при определянето на обезщетението се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т. е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата урежда фактическия състав, в който работникът или служителят няма отработен пълен работен месец, който да позволи формирането на база по реда на чл. 228 от КТ. Това налага брутното му трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ да се определи, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Изложените в касационните жалби доводи за неправилно прилагане на чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са неоснователни. С чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда понятието "брутно трудово възнаграждение", използвано за база за определяне на обезщетенията по този раздел, е определено като полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая употребата на съюза "или" не означава, че брутното трудово възнаграждение може да бъде определено в условията на алтернативност. И в двете хипотези се има предвид действително полученото брутно трудово възнаграждение, като е предписано предимство на последното получено за пълен работен месец възнаграждение в случай, че за предхождащия уволнението месец то е непълно, т. е. не са отработени всички работни дни. В разглеждания случай е установено, че при определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за база е взето полученото брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец - август 2009 г. През следващите месеци до прекратяване на трудовото правоотношение на 7.12.2009 г. служителката е ползвала отпуски и не е работила през всички работни дни. На основание чл. 228, ал. 1 от КТ за база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е взето последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага, когато работникът или служителят въобще няма пълен отработен месец (най-често в случаите на възстановяване на работа след признато за незаконно уволнение от съда и последвало ново прекратяване на трудовия договор преди да е отработен пълен месец). В същия смисъл е съдебната практика на Върховния касационен съд по трудови дела (Решение № 490 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК и др.). Оспорената принудителна административна мярка е издадена в нарушение на материалния закон и като я отменил, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,