Решение № 11583 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2016 г.

Решение № 11583 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Изпълнителна агенция по околна среда против решение № 1369 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11263/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - сдружение с нестопанска цел Екологично сдружение "З. З.", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд обявява за нищожен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 63-00-11243/30.10.2015 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция по околна среда и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че главния секретар не е упълномощен да постановява административни актове по подадени заявления за предоставяне на достъп до обществена информация, поради което прави извод за нищожност на оспорения акт. Съдът излага и съображения за неговата унищожаемост като постановен в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. Главният секретар на Изпълнителна агенция по околна среда е компетентен орган да издаде административен акт по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация при условията на делегирано правомощие, което е направено с правилото на чл. 54, ал. 2, т. 2 от Вътрешни правила за организация на административното обслужване в Изпълнителна агенция по околна среда. Тази разпоредба от Вътрешните правила не е взета предвид и обсъдена от административния съд, поради което е направен неправилен и необоснован извод за наличие на нищожен административен акт. Независимо от това изводът на първоинстанционният съд за материална незаконосъобразност на обжалвания акт е законосъобразен и обоснован и доколкото последиците на нищожността и унищожаемостта на индивидуалните административни актове е еднаква, то обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, постановен в производство по искане за предоставяне на достъп до обществена информация и същото обективира отказ за предоставяне на такава, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. В случая писмото няма уведомителен характер, а по същество представлява отказ за предоставяне на достъп до обществена информация - проект на комплексно разрешително на О. С. З. за експлоатация на "Регионален център за управление на отпадъците - С. З." и заявлението за издаване на това комплексно разрешително. Законосъобразно съдът приема, че исканата информация е служебна обществена информация подлежаща на предоставяне. Правилно е прието, че информацията подлежи на предоставяне, тъй като не са налице хипотезите на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ за ограничаване на достъпа. Проектът на комплексно разрешително има самостоятелно значение и няма характера на мнение, препоръка или консултация по определен въпрос, като тази информация е пряко свързана с обществения живот в Р. Б. и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на изпълнителната агенция. Доводът на касатора за необоснованост на този извод, тъй като по делото не е представен проекта на комплексното разрешително, за да се сравни с издаденото комплексно разрешително, е неоснователен. Прилагането по делото на проекта на комплексното разрешително, до който е отказан достъп би обезсмислило основния спорен въпрос подлежи ли на предоставяне исканата информация. Неоснователно е и твърдението, че проекта на комплексното разрешително не е самостоятелен документ като по същество се изготвят три проекта. Съгласно правилото на чл. 122а, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) в 45-дневен срок от изтичане на срока по ал. 5 компетентния орган подготвя и съгласува със съответната РИОСВ и/или басейнова дирекция проект на комплексно разрешително и уведомява писмено опоретора. Следва провеждане на необходимите консултации с оператора и при необходимост се актуализира проекта на комплексното разрешително. След това се издава комплексното разрешително или се отказва издаването му (чл. 122а, ал. 7 и 8 ЗООС). Следователно могат да бъдат изготвени няколко проекта, но окончателния вариант е един. Именно съпоставянето на изготвеният окончателен проект на комплексно разрешително и издаденото комплексно разрешително могат да дадат възможност на заявителя да си състави мнение относно дейността на задължения субект при издаване или отказ да се издаде комплексно разрешително. Проектът на комплексно разрешително има самостоятелно значение и няма характера на мнение, препоръка или консултация по определен въпрос. Правилно касаторът сочи, че мотивите на административния орган, които обосновават предвидените в комплексното разрешително условия, се излагат в техническата оценка. Съгласно чл. 123б, ал. 1 ЗООС едновременно с подготовката на проекта на комплексно разрешително компетентният орган по чл. 120, ал. 1 изготвя техническа оценка, в която обосновава приложимите условия в комплексното разрешително. Техническата оценка съдържа: мотивите, на които се основава решението; резултатите от консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който са взети предвид; заглавието на референтните документи и заключенията за НДНТ и приложими към съответната инсталация или дейност; мотивите за определяне условията на разрешителното, включително нормите за допустими емисии, спрямо НДНТ и емисионните нива, свързани с тях; при прилагане на чл. 123а, ал. 3 - конкретните причини за прилагането въз основа на критериите и условията на същата разпоредба. След като техническата оценка съдържа мотивите, на които се основава решението, то същата е неразделна част от индивидуалния административен акт. Законосъобразен е и изводът на съда, че неправилно задължения субект отказва да предостави достъп и до заявлението за издаване на комплексно разрешително. Фактът, че същото е публично оповестено по предвидения за това в ЗООС ред не освобождава задължения субект да предостави достъп до исканата обществена информация, като ако същата все още е налична на електронната страница на агенцията, то това следва да се укаже на заявителя, а ако не да му се предостави в предпочитаната форма на достъп. Възражението на касатора, че по това искане задължен субект е кмета на О. С. З., който следва да се произнесе по искането, е неоснователно. От една страна в оспорения административен акт такива мотиви не са изложени и не е приложена разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, съгласно който когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. От друга страна правилото на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ регламентира, че законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р. Б., като несъмнено информацията се съхранява в изпълнителната агенция. Правилно съдът приема, че в случая не е налице изключението на чл. 8, т. 1 ЗДОИ, съгласно което разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. В случая се иска достъп до информация, а не административна услуга, тъй като сдружението не е адресат на административния акт и не се ползва от него като не са налице хипотезите предвидени в § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията. Дали сдружението е участвало в производството по издаване на комплексното разрешително в качеството му на заинтересувана общественост и дали е обжалвало същото е ирелевантно за законосъобразността на оспорения административен акт. Ето защо като приема, че обжалваното писмо е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който е в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а конкретни такива не се сочат от касатора. Твърдението, че неправилно съдът не задължава административния орган да представи проекта/проектите на комплесксното разрешително не е процесуално нарушение и е обсъдено по-горе. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на сдружение с нестопанска цел Екологично сдружение "З. З." сумата 500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,