Решение № 10798 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2010 г.

Решение № 10798 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ар Ви Кей" ООД, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Батовска" № 19, ап. 3 срещу решение № 138 от 13.07.2010 г. на Административен съд, гр. Добрич, постановено по административно дело № 182/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Ар Ви Кей" ООД срещу заповед № 115 от 04.02.2010 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения е прекратена категорията на туристически обект "кафе - аперитив "Европа". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът се произнесъл, без да анализира фактите, относими пряко към предмета на спора - свързани със собствеността на процесния имот. Съдът повърхностно се отнесъл към искането за прогласяване на нищожността на обжалвания административен акт. Не отчел, че допуснатите опущения - чл. 59, ал. 2, т. 3 - 8 АПК са довели до липса на надлежно формирана воля на органа, което прави акта нищожен. Твърди, че съдът не отчел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26 и 34, ал. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Юлия Отузбирова. Ответниците по касационната жалба - кметът на гр. Добрич, Стойка Петрова Стойчева и Стоил Стойчев Илиев, не вземат становище. Представителят на Върховния административен съд дава заключение за неоснователност на жалбата. Доводът на касатора, че съдът неправилно определил собственика на обекта е неоснователен. Съдебното решение е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заповед № 89 от 17.01.2007 г. на кмета на гр. Добрич е извършена категоризация на туристически обект кафе - аперитив "Европа", гр. Добрич, бул. "25-ти септември" № 19 като е утвърдена категория една звена. В издаденото удостоверение като собственик на обекта е вписан едноличен търговец "Стопеник комерс 1 - Стоил Стойчев", а наемател - "Ар Ви Кей" ООД. Съдът приел също, че по искане на собственика на обекта кметът на общината издал оспорваната заповед, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 от Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (Наредбата) прекратил категорията. Въз основа така приетите факти съдът приел от правна страна, че волята на органа е ясно изразена. Приел, че кметът се произнесъл по искане на собствениците, които надлежно установили правата си, и при доказано фактическо и правно основание - реконструкция или разширение на туристическия обект. Приел, че оспореният акт е валиден - постановен от компетентен орган, в предписаната форма и при наличие на необходимите реквизити. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. От релевантните по делото факти касаторът твърди, че фактът за собствеността на процесния обект е спорен. Сочи, че за процесния имот по делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, с който имотът е придобит от едноличен търговец "Стопеник комерс - 1 - Стоил Стойчев" на 08.08.1996 г., а така също и нотариален акт № 67, т. 1, рег. № 481, дело 56/2003 г., с който Стоил Стойчев Илиев и Стойка Петрова Стойчева са признати за собственици на процесния имот. На базата на тези два факта касаторът прави извод, че не е ясен собственикът на имота. Този извод е неоснователен. Видно е, че имотът е придобит чрез покупка от едноличния търговец. Ноторно известно е, че едноличният търговец е носител едновременно на търговски и граждански права и задължения като с едно и също имущество той отговаря и по двата вида отношения. С оглед на правния статус на Стоил Илиев при придобиването на процесния имот като едноличен търговец и последвалия нотариален акт легитимират Илиев и Стойчева като собственици на имота. Доказателства, в подкрепа на този извод са и нотариалната покана, отправена до касатора от собствениците и получена от него на 13.07.2009 г., и разрешението за строеж, издадено на тяхно име за процесния имот. С оглед на изложеното съдът счита за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че административният орган е сезиран от легитимирани лица, собственици на имота, предмет на оспорения акт. Неоснователно е и твърдението на касатора за нищожност на оспорения акт поради нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК. Доводите му за нарушение на отделните разпоредби на чл. 59, ал. 2, т. 3-8 АПК, които довели до липса на валидно изразена воля са неоснователни. Видно от самата заповед, същата визира обекта, за когото е определена съответната категория. Не е необходимо да бъде посочен субект, тъй като не субектът е носител на съответното качество, а обектът. На обекта се определя категория, не на собственика или наемателя. Лицето, което упражнява дейността има право да поиска категоризирането на обекта, а собственикът има право да поиска прекратяването й. Т. е. т. 3 не е нарушена. От самата заповед е видно, че в нея са посочени фактически и правни основания. Чрез включването в мотивната част на заповедта на искането на заинтересованите страни изложените в него фактически основания са приобщени към акта. Що се отнася до правните основания, то видно от доказателствата е, че те съответстват на установените факти - налице е искане на собственик и разрешение за строеж за обекта - вътрешно преустройство на съществуващо заведение за битово обслужване, съгласно разрешение за строеж № 469 от 23.10.2009 г. Следователно т. 4 също не е нарушена. Заповедта съдържа и разпоредителна част, осигуряваща изпълнението й, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5. Позоваването на липсата на т. 6 е формално, тъй като диспозитив за разноски е дължим тогава, когато такива са направени. Касаторът не твърди, че такива са направени, поради което няма и основание за такъв диспозитив. Не е налице и нарушение на т. 8 - актът има дата и подпис на лицето, което го е издало, включително с означение на длъжността, която заема. Вярно е твърдението за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. В заповедта не е посочено подлежи ли на обжалване, пред кой орган, в какъв срок и по какъв ред. Това нарушение не може да обоснове нищожност на оспорената заповед. То води единствено до автоматично удължаване на срока за обжалване - чл. 140 АПК. Видно от изложеното твърдението на касатора за нищожност на обжалваната заповед поради нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК е неоснователно. Касаторът твърди, че съдът не отчел допуснатите в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените производствените правила и по-конкретно на чл. 26 и 34 АПК. Действително по делото няма представени доказателства за уведомяване на касатора за започване на административното производство, както и за осигурена му възможност да вземе становище по доказателствата. С оглед основанието, на което е издадена оспорената заповед - чл. 53, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за туризма, т. е. по искане на собственика и поради реконструкция, то обективно касаторът не е бил в състояние да представи каквито и да било доказателства, относими към предмета на преписката, както и да изяви релевантно становище по представените от заинтересованата страна доказателства. С оглед на това допуснатото от административния орган нарушение в конкретния случай обективно нито е повлияло, нито е могло да повлияе на съдържанието на постановения акт, поради което не е основание за неговата незаконосъобразност. Видно от изложеното инвокираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба не са поискали присъждане на разноските, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд