Решение № 5561 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7891/2012 г.

Решение № 5561 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7891/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джевизов" ЕООД, с. Косиево, общ. Марица, чрез адв. Владимир Давчев от АК - Пловдив, против решение № 889/19.04.2012 г. по адм. д. № 2953/2011 г. на Административен съд - Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в решението съдът не е отговорил на възраженията за нарушения по чл. 6 АПК, чл. 7, ал. 2 АПК, чл. 8, ал. 2 АПК и чл. 13 АПК, допуснати при съставяне на оспорения акт. Директорът на Басейнова дирекция - Пловдив, не е третирал еднакво сходните случаи при еднакви условия. Касационният жалбоподател е допускал нарушения при условията в разрешителното за ползване на воден обект още от 2007 г., но спрямо тях не са били предприети административнонаказателни мерки по Закона за водите. След като за тези нарушения не са били наложени съответните санкции, те са били приети от органа като маловажни. Част от констатираните нарушения са били извършени, след което е бил продължен срока на разрешението. Спазването на условията по разрешителното е предпоставка за продължаване на действието му. Не е ясно защо след това въз основа на тези констатирани нарушения е отнето разрешително № 301536/31.08.2006 г. Позовава се на неправилно приложение на чл. 79а, ал. 1 от ЗВ, като тежестта на нарушенията трябва да е голяма, за да обоснове прекратяване на правата по разрешителното. За част от нарушенията са били издадени наказателни постановления и са дадени предписания. Наложените глоби са били платени, а предписанието да се изгради опорна и работна геодезична мрежа е изпълнено. Недопустимо е да се отчита нарушение, което вече е поправено. Оспорва констатациите по КП № 194/19.05.2010 г., КП № 467/28.12.2010 г. Прави възражение за неспазване на срока за издаване на административния акт по чл. 57 от АПК. По тези съображения касационният жалбоподател прави искане да бъде отменено оспореното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юриск. Бозукова и юриск. Петрова. Оспорват касационната жалба. В писмено становище по делото заявяват, че административният орган в условията на оперативна самостоятелност преценява наличието на нарушения на условията в разрешителното, а разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 ЗВ не прави разграничение между малозначителни и значителни нарушения. Съставените констативни протоколи за нарушения са издадени на основание чл. 155, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Проверките са правени в присъствие на представлявания дружеството и са подписани без възражения. Дружеството-жалбоподател не отрича, че е нарушило условията от разрешителното за ползване на воден обект. Налице са законови основания за издаване на оспореното решение на директора на БДУВИБР - Пловдив, поради което решението на съда е законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Извършените проверки са установили множество нарушения на условията на разрешителното за водоползване. Разпоредбата на чл. 79а от Закона за водите (ЗВ) позволява на органа, издал разрешението, да постанови отнемането му при наличието на поне едно от алтернативно изброените условия. Нито в хода на административното производство, нито в съдебна фаза касаторът е успял да докаже положителни предпоставки, от които да се направи извод, че отнемането на разрешителното е издадено в противоречие на материалноправни норми на ЗВ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била законосъобразността на решение № РР-1284/5.07.2011 г. за отнемане на разрешително № 301536/31.08.2006 г., изменение от 4.12.2007 г., изменено с решение № 6808/15.06.2009 г. за ползване на воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив (БДУВИБР). Актът е постановен на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. С решението си съдът е отхвърлил жалбата на "Джевизов" ЕООД срещу посоченото решение. Изложил е мотиви, че при осъществяване на контролните си правомощия служители на Басейнова дирекция - Пловдив, са съставили констативни актове за редица нарушения на условията на издаденото на дружеството разрешително. Въз основа на част от тях са били издадени и наказателни постановления. Фактите, изложени в тях, не са оспорени от жалбоподателя, поради което установяват по категоричен начин нарушения на условията по разрешителното, издадено в негова полза. Решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Изяснил е спорните факти по делото и е приложил спрямо тях съответните материалноправни норми. Не е спорно по делото, че в полза на дружеството е издадено разрешително за ползване на воден обект № 301536/31.08.2006 г. Посочената цел на ползване е добив на инертни материали. При осъществяване на дейността на дружеството са допуснати нарушения на условията на разрешителното с КП № 205/9.05.2007 г. и КП № 292/10.08.2008 г. и въпреки това разрешителното е с продължено действие с решение № 680/15.06.2009 г. След издаването му нарушаването на режима по разрешителното е продължило и са последвали още шест констативни протокола за различни по вида си нарушения. За част от тях са били издадени наказателни постановления по ЗАНН и са наложени санкции. Тези факти нямат отношение към законосъобразността на оспореното решение за отнемане на разрешителното. Преценката на нарушенията по брой и вид е правомощие на административния орган - директор на Басейнова дирекция. Целта на констативните протоколи е да установи нарушението и да даде предписание за неговото отстраняване с цел превенция и предупреждение спрямо нарушителя. Такава е и функцията на административно-наказателната отговорност. Тази отговорност е самостоятелна и независима от останалите правомощия, които административният орган има по ЗВ. При продължилото във времето нарушаване на условията по разрешителното, административният орган законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Разпоредбата изисква поне едно нарушение, за да бъде прекратено действието на разрешителното, а видно от доказателствата по делото нарушенията по много по брой и от различен вид. Самият касационен жалбоподател не ги оспорва по същество и не представя доказателства, които ги оборват. Прилагането на правомощията на органа по описания по-горе ред означава прилагане на принципите по чл. 6, чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК. Първоначално той не е пристъпил към налагане на най-тежката мярка. Именно принципът на съразмерност при упражняване на правомощията му е позволило удължаване на срока на разрешителното въпреки нарушенията по установения в него режим. Но това не означава, че отношението към последващите нарушения следва да е същото и не това повелява принципът на равенство в чл. 8, ал. 2 от АПК. С действията си административният орган е приложил правилно закона. Сроковете по чл. 57 от АПК са инструктивни и не опорочават издадения административен акт. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,