Решение № 6232 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Частно средно училище „Питагор“ ООД, чрез адв. Георгиев като процесуален представител, срещу решение № 41441 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6377/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените за първоинстанционното и касационното производство разноски. Ответникът – кметът на Столична община, район „Красна поляна“, чрез пълномощника си юрк. Василева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Частно средно училище „Питагор“ ООД срещу заповед № РКП25-РА30-11/19.05.2025 г. на кмета на Столична община, район „Красна поляна“, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Стрийт фитнес площадка", намираща се на територията, ползвана от него, в източния край на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1107.276, с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, представляващ „спортен обект“, който съгласно изискванията на чл. 102 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) следва да бъде проектиран, изграден и въведен в експлоатация при условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Обосновава извод, че в случая не е извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, тъй като за такъв ремонт е необходимо строежът да е разрешен и изпълнен в съответствие с приложимите изисквания към момента на изграждането му, а в случая липсват такива данни за спортното съоръжение. Приема, че следва да се държи сметка за характера на изграденото и липсата на одобрени проекти и разрешение за строеж. Посочва, че не са налице данни строежът да е търпим по смисъла на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, но по следните коригиращи съображения: Настоящият състав счита за правилен крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта "Стрийт фитнес площадка" представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, за извършването на който се изискват строителни книжа. С оглед категорията на строежа правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото съгласно чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Процесният строеж е описан ясно в административния акт, като са посочени неговите размери и елементите, от които се състои. Местоположението е онагледено в окомерна скица, представляваща неразделна част от констативния акт, поради което няма съмнение относно обхвата и параметрите на разпореденото за премахване. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за нищожност на заповедта поради неправилното й адресиране до Частно средно училище „Питагор“ ООД вместо до Столична община като собственик на бетоновата площадка, върху която е изпълнен незаконния строеж. Налице е действителен административен акт, като наведените в касационната жалба доводи касаят надлежното определяне на адресата на задължението за премахване и изпълнението на материалноправните предпоставки при издаване на заповедта, а не нейната валидност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че изграденото от касационния жалбоподател не може да се определи като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Не следва да се кредитира приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) в частта, в която експертът извежда извод, че съоръженията са монтирани върху съществуваща площадка в хипотезата на текущ ремонт. Квалификацията на процесния обект е правен въпрос и не е от компетентността на вещото лице. Експертът може да определи неговите технически характеристики, но съдът е този, който следва да изведе правен извод за наличието или не на извършен нов строеж, текущ или основен ремонт съгласно законовите дефиниции за тези понятия. Съгласно § 5, т. 43 ДР ЗУТ „текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. От данните по делото, включително заключението на СТЕ се установява, че процесният строеж се състои от три вида тарзани, стойка за лицеви опори на няколко нива, стълба, халки, два броя висилка лакетна опора, шведска стена, два броя лостове за набиране, два броя извити пейки за коремни преси, монтирани върху стоманобетонова настилка с размери 10/5 м., покрита с ударопоглъщаща повърхност. В противоречие с установеното по делото е доводът на касационния жалбоподател, че извършените от него дейности се състоят единствено в подобряване и поддържане на вече съществуваща спортна площадка, която е била изградена преди част от терена и сградите в него да му бъдат предадени съгласно сключения със Столична община, район „Красна поляна“ договор за наем от 20.08.2020 г. В писмо до административния орган от 19.10.2021 г. касационният жалбоподател потвърждава, че при стартиране на ремонтните дейности на наетите от него сгради в ПИ с идентификатор 68134.1107.276 и разчистване на тревните площи е установено наличието на стара съществуваща полуразрушена стоманобетонова плоча с размери 10 / 5 м., която той ремонтира и укрепва. Нито в цитираното писмо, нито в сключения договор за наем 20.08.2020 г. и подписания към него приемо - предавателен протокол фигурира наличието на спортна площадка. Съществуването единствено на стоманобетонова плоча не може да се определи като такава. Противно на твърденията на касационния жалбоподател обозначаването на „съществуваща спортна площадка“ в архитектурната документация, изготвена по повод ремонтиране на сградите в имота за нуждите на Частно средно училище „Питагор“ ООД, не е доказателство за наличието й. Спортна площадка възниква едва след изграждане на описаните в заповедта съоръжения. Налице е нов строеж, който е прикрепен трайно към бетоновата настилка, доколкото монтажът е чрез анкерни болтове и само след срязването им е възможно премахването му. Видно е от направеното в оспорената заповед описание на незаконния строеж, че на премахване подлежат само монтираните спортни уреди, като стоманобетоновата плоча остава извън обхвата на административния акт. Нейното укрепване и възстановяване не могат да придадат характер на ремонтни дейности по отношение на целия строеж „стрийт фитнес площадка“. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж представлява „спортен обект“ по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗФВС. За да бъде определен един обект като спортен съгласно цитираната норма, се изисква недвижимият имот или част от него да е предназначен за спортни функции съгласно подробен устройствен план, каквото предназначение ПИ с идентификатор 68134.1107.276 няма. В случая се касае за площадка със спортни уреди, находяща се в двор на училище и предназначена за ползването й от деца, като приложими са изискванията, уредени в Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра (НУРУБПИ). Изграденият строеж отговаря на характеристиките на "площадка за игра" по смисъла на чл. 1 във вр. с § 1, т. 1 ДР НУРУБПИ, която препраща към дефиницията, дадена в ЗУТ. Според § 5, т. 70 ДР ЗУТ "площадка за игра" е обществено достъпна открита или закрита площ, предназначена за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба същата се прилага при издаването на разрешения за строеж на площадки за игра, разположени на открито, каквато представлява констатираната "стрийт фитнес площадка". Нормата на чл. 60 от подзаконовия нормативен акт предвижда, че разрешаването, изграждането и въвеждането в експлоатация на нови площадки за игра, разположени на открито, както и основното обновяване на съществуващи площадки за игра, се извършват при условията и по реда на ЗУТ. Доколкото в конкретния случай безспорно е изградена нова площадка за игра на открито, за строителството й е необходимо разрешение за строеж съгласно изискванията на НУРУБПИ и ЗУТ. По делото не се спори, че такова не е издавано. Това е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, ако са налице предпоставките по § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Едно от условията за определяне на строежа като търпим е извършването му в определени от закона периоди, като най-късната дата на строителство, която може да обуслови прилагането на посочените разпоредби е 31.03.2001 г. Безспорно установено по делото е, че процесният строеж е извършен след тази дата, тъй като спортната площадка е изградена от касационния жалбоподател след наемане на част от ПИ с идентификатор 68134.1107.276 и намиращите се в него сгради през 2020 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че Столична община следва да носи отговорност за строежа, тъй като стоманобетоновата плоча е изградена в нейния имот. Същата не е предмет на оспорената заповед. Строежът, чието премахване е разпоредено, включва описаните в административния акт уреди и съоръжения, който безспорно е извършен от касатора. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК "адресат/адресати" на заповеди с предмет премахване на незаконно строителство са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Чл. 225а, ал. 5 ЗУТ определя лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, като сред тях е и извършителят на строежа. Ето защо, адресирането на задължението за премахване на строежа до касационния жалбоподател в качеството му на извършител е съобразено с материалния закон. Настоящият състав не споделя наведените в касационната жалба доводи за нарушение на принципа на правната сигурност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания поради противоречие на оспорената заповед с предходно писмо № РКП21-ДИ05-260-(2)/09.12.2021 г. на кмета на Столична община, район „Красна поляна“ по повод подаден предходен сигнал, в което административният орган изразява становище, че изпълнените от касатора строително-монтажни работи във връзка с изграждане на същата открита спортна площадка представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДП ЗУТ. Позоваването на този принцип изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки, а именно: административният орган да е дал конкретни уверения на субекта, с които да е предизвикал неговите основателни надежди, тези уверения да са от естество, което да породи оправдано очакване у него и дадените уверения да са съобразени с приложимите правни норми. Защитата на оправданите правни очаквания винаги отстъпва пред изискванията за законност и справедливост, защото очакванията не могат да оправдаят нарушаването на закона, за спазването на който компетентният административен орган е длъжен да следи. В случая изразеното в цитираното писмо становище противоречи на императивните правни норми на ЗУТ, задължаващи възложителя преди започване на строителството да се снабди с необходимото разрешение за това. Съобразно безспорно установените по делото факти и обстоятелства налице е нов строеж, представляващ площадка за игра на открито, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а не се касае за извършени строително-монтажни дейности в хипотезата на текущ ремонт. При установяване на незаконно строителство административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като единственото възможно законосъобразно решение е издаването на заповед за премахване на констатирания незаконен строеж. Предвид изложеното решението е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Столична община в размер на 102.26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение