Решение № 4930 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 562/2020 г.

Решение № 4930 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 562/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на А. Стефанова, чрез пълномощник адв. Р. Василева, срещу решение № 2045/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 627/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3 Д/Д-Е-С-015/25.04.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сандански, потвърдена с Решение № 01-РД04-0241/31.05.2019 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Б.. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет. във вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Сандански, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът – З. Дерменджиев не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата – С. Д. не взема становище по касационната жалба. Ответникът – отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално подпомагане" – Сандански не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 3 Д/Д-Е-С-015/25.04.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сандански, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., лицето А. Стефанова, родител и законен представител на малолетното дете С. Д. е насочена да ползва дългосрочна социална услуга в общността – Център за социална рехабилитация и интеграция – Сандански, заедно с малолетната С. Д. за оказване на психологическа подкрепа и консултиране за срок от 12 месеца. Горната заповед е потвърдена с Решение № 01-РД04-0241/31.05.2019 г. директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Б.. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден в производство по чл. 20 ППЗЗДет., от компетентния по закон орган, въз основа на доклад за оценка на риска за детето и при отсъствието на съгласие от майката – чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. Липсващото желание на единия родител за ползване на социалната услуга е основанието, обусловило издаване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд намира изложените фактически съображения в заповедта, обосновани от оценката на риска за детето от отчуждението с бащата и резултатите от проведените срещи за периода от 18.05.2018 г. до 18.10.2018 г., становището на работещите по социалната услуга относно мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет., за мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 АПК, поради което извежда отсъствието на основания за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че необходимостта от предприемане на мярката за закрила на детето по чл. 23, т. 2 ЗЗДет. (ДВ, бр. 14/2009 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., произхожда от безспорно установеното по преписката от социалните доклади отчуждение между бащата и детето, от съществуващото напрежение в отношенията между родителите (вж. протокол от преглед на оценката на случая и плана на действие от 15.03.2019 г., т. 3 на "Изпълнени действия") и поради отказа на майката да посещава социалната услуга в общността, въпреки разбирането й, изразена и чрез пълномощника в хода на съдебното производство, че връзката с бащата е важна за развитието на детето. Обоснован е извод, съобразно който прилагането на мярката с издадената заповед е при правилно приложение на закона, с оглед наличието на осъществените предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., и в съответствие с неговата цел – нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и защита на неговите права и интереси - на лични контакти и с двамата си родители (чл. 124, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс). Развити са съображения, че мярката в семейна среда по чл. 23, т. 2 ЗЗДет. е най-подходящата в конкретния случай, съобразена с най-добър интерес на детето, в смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., доколкото нуждата от психологическо консултиране е обоснована. Опасността връзката с някой от родителите да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетното дете, чието основно право е да общува и с двамата си родители. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Б., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., при която директорът на дирекция "СП" може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, чието ползване от майката е наредено с оспорената заповед е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗДет. Възражението на касатора за допуснато нарушение на чл. 146 от АПК поради неучастие на пълномощника й на срещата за оценка на 15.03.2019 г. е неоснователно. Отказът на касационната жалбоподателка да участва в срещата на 15.03.2019 г. за оценка на изпълнението на плана за действие от 16.03.2018 г. до 16.03.2019 г., въз основа на която е изготвен новият план и издадена оспорената заповед, е описан в Протокол за преглед на оценката на случая за плана на действие. Участието на родителите в избора на социална услуга е лично – чл. 19, ал. 2 ППЗЗДет., като правата им по ЗЗДет. и ППЗЗДет. са лични и в тяхното упражняване не могат да бъдат заместени, включително представлявани по пълномощие. Видно от доказателствата, представени с административната преписка, между процесуалния представител на касаторката и ДСП – Сандански е проведена писмена кореспонденция по повод изготвения нов план за действие. Предвид горното правото на консултация, съдействие и защита на жалбоподателката не е накърнено (вж. писмена кореспонденция на л. 48-56). Планът е връчен на жалбоподателката и майка на детето и с връчването му е обезпечено правото й на информация и защита в процедурата. Решението за родителските права не изключва предприемането на мерки на закрила на детето по ЗЗДет. – чл. 59, ал. 10 СК. Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Предписаната социална услуга за психологическа подкрепа на детето във взаимоотношенията му с бащата и с участието на майката – в семейна среда (§ 1, т. 7 от ДР на ЗЗДет), съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. е необходима именно за преодоляване на родителското отчуждение за пълноценно упражняване на режима на лични контакти от бащата и на правото на детето за комуникация с двамата родители. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.). Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване – чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет. във вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет., обуславящи разпоредените правни последици за насочване към ползване на дългосрочна социална услуга. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,