Решение № 336 от 30.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 983/2015 г.

Решение № 336 от 30.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 983/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Ч. С. П. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден - нохд 1620/2014 г. на Варненския окръжен съд. Делото е завършило в този съд като първоинстанционен с присъда № 13/29.I 2015 г., в която има и част, посветена на групирането на наложеното с нея наказание и наказанията, които са били наложени на П. по предишни присъди, по едни от тях - наказания, наложени за съвкупност (чл. 23 НК) от престъпления с престъплението по сегашната присъда, по други - за престъпления при рецидив (чл. 27 НК) с това престъпление. Присъдата не е била обжалвана и не е проверявана друг път по реда на възобновяването. Било е обаче искано от прокурор при Варненската окръжна прокуратура нейното тълкуване по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК относно изтърпяването на групираните наказания, но с определение, отразено в протокола на съдебното заседание от 19.V.2015 г. по същото дело - 1620/14, тълкуването не е допуснато. В подаденото сега искане пред ВКС за възобновяване на делото се преследва цел, сходна с целта на поисканото тълкуване - този път чрез проверка на присъдата с оглед на допуснати нарушения при групирането на наказанията, да бъде постигнат възможният според искателя и чрез тълкуването й по-благоприятен резултат за осъдения при тяхното изтърпяване. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия прокурор трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВКС намери, че влязлата в сила оспорена част от присъдата трябва да бъде оставена в сила и по реда на възобновяването. Съдебният акт е правилен в тази му част. Не представлява нарушение твърдяното в искането за възобновяване, че бил неясен изразът в диспозитива на присъдата "Наоснование чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнението на наказанията да се приспаднат изтърпяните наказания по посочените по-горе дела" - неяснота, която при това създавала затруднение да бъдат определени въпросните дела. Кои точно са "посочените по-горе дела" е съвсем ясно от самото основание, на което се позовал ВОС и дори го е подчертал в текста - "чл. 25, ал. 2 от НК" не се прилага в други случаи, освен при съвкупности от престъпления, а такава в случая е взета предвид само по три дела - 2381/ и 57/12, заедно с последното - 1620/14, по което трите са групирани. Затова не може да има съмнение, че между "посочените по-горе дела" не е 1941/10, за което ВОС също е посочил подчертано основанието за групиране - "чл. 27, ал. 3 от НК", т. е. основанието важащо, само за престъпления при рецидив, какъвто в случая е взет предвид поотделно за престъпленията по 1941/10 и 503/07 спрямо престъплението по последното дело - 1620/14. Онова, което е породило както отклоненото по-рано искане за тълкуване, така и сегашното искане за възобновяване е всъщност друго - не някаква неяснота около групирането на петте дела спрямо осъдения, а единствено неговата правилност относно приспадането на изтърпяното от групираните наказания. И в тази насока обаче липсва нарушение. Законът е ясен, че щом става въпрос за приспадане на изтърпяни наказания на основание чл. 25, ал. 2 НК, приспадането е възможно за наказания само "понякоя от присъдите" за престъпления в съвкупност - в случая само по трите дела с такива присъди (2381/12, 57/12 и 1620/14). Присъдата по 1941/10 е извън така формираната съвкупност и затова изтърпяното по нея наказание пробация, приравнено на лишаване от свобода (чл. 25, ал. 3 НК), няма как да бъде приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК. Присъдата по 1941/10 е сега предмет на специалния интерес на осъдения, не за друго, а защото е участвала в предишното групиране на наказанията за престъпленията в съвкупност - по 2381/12, и то заедно с всички посочени дотук дела (с изключение, разбира се, на 1620/14, което още не е съществувало). Интересът на осъдения е породен освен това от вече извършеното на практика приспадане на изтърпяната по 1941/10 пробация, приравнена към лишаване от свобода, което приспадане е станало възможно с оглед както на предишното групиране по 2381/12, така и на последвалото го съвсем самостоятелно (частно наказателно дело - 1527/14 за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на предишното наказание. Усложнението едни и същи престъпления да са част както от съвкупности, така и да са в рецидив е познато на съдебната практика и то подлежи на разрешаване според дадените указания в П. 4/1965 - Пл. на В (К) С. Такова усложнение се е получило и спрямо осъдения П., и то е разрешено законосъобразно - по това няма никакъв спор - тъкмо със сега оспореното, второ поред групиране на неговите наказания. Второто групиране обаче е лишило от задължителност първото и всичко друго, свързано с него, при това без да е необходима отмяна на съответните съдебни актове (на тези въпроси пък е посветено ТР 3/09- ОСНК), включително на определението по чнд 1527/14 за условното предсрочно освобождаване на осъдения. В заключение, с други думи, след като проверената сега оспорена част на присъдата се оказва и ясна, и правилна, за актуалното правно положение на осъдения трябва да бъде меродавно извършеното с нея групиране на всички досегашни наказания на осъдения и всичко следващо от групирането, а не някое предишно групиране и следващото от него. Ето защо ВКС - I н. о., съобразно приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК