Решение № 10305 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2012 г.

Решение № 10305 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7870/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общинска избирателна комисия /ОИК/ Грамада, представлявана от председателя Огнян Л. Георгиев, срещу решение № 54/26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 33/2012 на Административен съд Видин. С обжалваното решение е отменено решение № 80/22.01.2012 г. на ОИК-Грамада, с което е оставена без уважение молба на председателя на Общински съвет- Грамада за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник Цветан Тодоров Георгиев в Общински съвет Грамада. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът неправилно е приел за немотивиран оспорения пред него административен акт, в който изрично е посочено, че не са налице достатъчно основания за "снемане" предсрочно на пълномощията на общинския съветник, в която връзка не съобразил нормите на чл. 54а и чл. 55 от ЗОбС и предпоставките на чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА. На следващо място твърди, че съдът не е съобразил, че мотивите на един административен акт може да се съдържат в документи, които предхождат и подготвят издаването му, и не преценил приложеното по делото решение № 473/31.10.2000 г. на Окръжен съд Видин за прекратяване на "БКС" - Тошевци, поради което Цветан Тодоров Георгиев няма как след 11 години да е негов управител. По изложените съображения моли за отменяване на решението, като се постанови друго, с което се потвърди решението на ОИК. В о. с. з. на ВАС касаторът не изпраща представител. Ответникът - Председател на Общински съвет Грамада, представляван от адв. П. Иванова, не взема становище по допустимостта на касационната жалба, но обосновава становище за нейната неоснователност по съображения за правилност на решението като краен резултат, макар и с непълен диспозитив, с искане съдът да го остави в сила. Становище за неоснователност на касационната жалба е взето и в писмено възражение от другия процесуалния представител на същата страна-адв. Ел. Станкулова. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Заинтересованата страна- Цветан Тодоров Георгиев не взема становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, предвид подаването й след срока по чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА, препращащ към реда по чл. 267 от Изборния кодекс, конкретно на предвидения в чл. 267, ал. 8 от ИК в 7-дневен срок от обявяването на отказа на ОИК. Тъй като в решението на АС Видин е посочено, че то подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС, алтернативно и ако съдът приложи чл. 62, ал. 3 от ГПК, намира касационната жалба за допустима и основателна. Счита, че административният съд неправилно е отменил решението на ОИК поради липса на мотиви, тъй като мотивите на административния акт може да се съдържат в документи, които предхождат и подготвят издаването му. Намира за необоснован и изведен в нарушение на материалния закон решаващият извод на съда, предвид приложеното по делото писмо № 31/10.01.2012 г. от Окръжен съд Видин до ОИК, в което е посочено, че с решение № 381/08.05.2006 г. Цветан Тодоров Георгиев е освободен като управител на БКС - Тошевци, и затова, че от удостоверението за актуално състояние е видно, че към 06.01.2012 г. това дружество е в ликвидация, без да посочено от кого се представлява. Предлага решението на Административен съд Видин да се отмени. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните касационни отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно. Тъй като при постановяването на съдебния акт съдът е посочил 14-дневен срок за обжалването му пред ВАС, а не определения в чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс 7-дневен срок от обявяването му, с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, регламентираща че когато е определен по-дълъг от установения в закона срок, извършеното действие след законния, но преди изтичането на определения срок, не се счита за просрочено, то жалбата следва да се счита за подадена в срок. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Владимир Ангелов Борисов, в качеството му на председател на Общински съвет-Грамада, против решение № 80/22.01.2012 г. на ОИК-Грамада, с което е отказано предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник Цветан Тодоров Георгиев. Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа, тъй като жалбоподателят с молба вх. № 0095/19.12.2011г до ОИК Грамада, законосъобразно е поискал предсрочно прекратяване на пълномощията на този общински съветник за нарушение на изискването на чл. 34, ал. 5 и 6 от ЗМСМА, вр. с чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА, поради това че е директор на общинска фирма "БКС" с. Тошевци. С определение № 29 - РЗ от 14.02.2012 г., постановено от Административен съд - Видин, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е просрочена и я оставил без разглеждане. С определение № 3629 от 13.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3084/2012 г., състав на IV отд. на ВАС отменил прекратителното определение и върнал делото на съда с указание да продължи процесуалните действия по жалбата. Давайки указания за продължаване на съдопроизводствените действия, ВАС всъщност е указал на първоинстанционния съд да извърши проверка както за допустимостта на жалбата, така и евентуално да разгледа същата по същество, ако са налице условията за допустимост. Съдът обаче не е извършил дължимата проверка за допустимост и е разгледал спора по същество, като отменил оспорения акт, без постановяване на диспозитив за връщане на делото като преписка на ОИК. Така постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. То е постановено по недопустима жалба, предвид следното: Видно от съдържанието на процесното решение, с него е отказано да бъде взето решение за прекратяване предсрочно пълномощията на общинския съветник Цветан Тодоров Георгиев в Общински съвет Грамада, на основание чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА, вр. с чл. 34, ал. 5 и 6 от ЗМСМА и чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА, като е оставена без уважение молба вх. № 0095/19.12.2011 г. на председателя на Общинския съвет Грамада за предсрочно прекратяване на пълномощията на този общински съветник. Съдът не съобразил, че Владимир Ангелов, в качеството на председател на Общински съвет - Грамада няма правен интерес от оспорване на решението на ОИК, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА и не е от кръга на лицата с право на жалба по цитираната разпоредба. Съгласно чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА пълномощията на общински съветник се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 34, ал. 6 от закона, а препращащата разпоредба определя, че в едномесечен срок от обявяването на изборните резултати лице, което при избирането му за общински съветник заема длъжност по ал. 5, подава молба за освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗМСМА обстоятелствата по ал. 4 се установяват с документи, издадени от компетентните органи, които се изпращат на общинската избирателна комисия в тридневен срок от издаването им, като в случаите по ал. 4, т. 3 в тридневен срок от подаването на оставката председателят на общинския съвет я изпраща на общинската избирателна комисия. Разпоредбата на ал. 6 на чл. 30 от ЗМСМА посочва, че когато ОИК установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията са налице, прекратява пълномощията на общинския съветник и обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат. Съгласно релевантната за случая ал. 8 на чл. 30 от същия закон в относимата редакция/ ДВ. бр. 57 от 26.07 2011 г./, решенията на общинската избирателна комисия по ал. 6, както и отказите по ал. 7 могат да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 267 от Изборния кодекс. От съвкупния анализ на посочените по-горе норми следва, че в конкретния случай оспорващият няма качество на заинтересовано лице по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА, във връзка с чл. 24 от АПК. Този извод следва и от нормата на чл. 25 от ЗМСМА, където изрично са посочени правомощията на председателя на общинския съвет, които са свързани с дейността на органа, от където следва, че правомощията на председателя на общинския съвет в това отношение са сигнални-подаващи информация за наличието на законовите пречки. В производството пред ОИК председателят на общинския съвет не е страна по смисъла на чл. 24 от АПК В чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА в относимата редакция изрично е определен кръгът на лицата, които могат да оспорват решенията и отказите на ОИК. Председателят на общинския съвет не е законово активно легитимиран да оспорва решенията на ОИК, доколкото не се отнася до пряк и непосредствен негов личен интерес. Той не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА, което има право да оспорва отказа на ОИК за предсрочно прекратяване на правомощията на общински съветник по чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА, след като няма изрично законово правомощие и няма пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Решението на ОИК, с което се отказва предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник по чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА не обуславя право на жалба за председателя на общинския съвет, след като с това решение не се засягат пряко и непосредствено негови права и интереси, както и не може да се обоснове качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА. В случая осъществяването на сигналната функция на председателя на общинския съвет по чл. 30, ал. 5 от ЗМСМА не му придава качество на лице с право да обжалва решението на ОИК. В този смисъл Определение № 9532 от 02.07.2012 г. по адм. д. № 8273/2012 г. и Решение № 7875 от 27.06.2008 г. по адм. д. № 6687/2008 г., двете-на IV отд. на ВАС. Не е налице накърняване на правата на жалбоподателя и за същия не е налице правен интерес за обжалването й. Посоченото е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Съдът не е съобразил и неизгубилото значение Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2009 г., в което Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по т. д. № 6/2008 г. прие, че правоотношението по чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА е само между съответната ОИК и адресата-общинския съветник, чиито пълномощия се прекратяват предсрочно, поради което само това лице може да оспори прекратителното решение. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид гореизложеното жалбата, подадена до административния съд е недопустима, а първоинстанционният съд не е провел дължимия служебен контрол, поради което е постановил недопустимо решение, което следва, с оглед задължението по чл. 218. ал. 2 от АПК на касационната инстанция, Върховният административен съд да обезсили. След обезсилването на съдебното решение, по вече изложените съображения, следва да бъде прекратено производството по делото пред Административен съд Видин, като образувано по недопустима жалба. При този изход на спора и по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,