Решение № 531 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2009 г.

Решение № 531 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13863/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Георги Атанасов Танушев, Людмила Георгиева Бачева и Благой Стоев Захов от с. Лиляново, Община Сандански срещу решение № 493/31.07.2009 г. по адм. № 222/2009 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед № АБ - 99/21.05.2007 г. на кмета на Община Сандански. Със заповедта е одобрен констативен акт за непълноти и грешки от 16.09.2004 г. относно поземлен имот пл. № 192, кв. 4 по кадастралния план на с. Лиляново от 1986 г., поправени са имотните граници на имот пл. № 192, като е допълнен кадастралния план на квартал 4 с нов имот пл. № 200. Излагат се съображения за недопустимост и неправилност на решението. Жалбоподателите считат, че не се касае за спор за материално право, а за процедура за изменение на дворищнорегулационния план при условията на ЗУТ, като в конкретния случай няма доказателства, че сметките са уредени, поради което насрещната страна не е следвало да бъде уведомявана в административното производство. Не е обсъдено обстоятелството, че на място има видима граница по действащия план от 1986 г. Касационна жалба срещу постановеното решение е подадена и от Община Сандански. Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като новият поземлен имот се допълва в границите на имот пл. № 192 и не се намалява площта на УПИ V, кв. 4 по плана на с. Лиляново. Към момента на подаване на молбата по която е започнало административното производство, отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадени части е прекратено и не е настъпил вещноправния ефект на собственост. Върховният административен съд намира жалбите за процесуално допустими, а по същество е неоснователни. За да отмени оспорената заповед административния съд е изложил мотиви, че неправилно административния орган, не е счел жалбоподателката за заинтересован собственик в административното производство по издаването на акта. С допълването на кадастралния план на с. Лиляново с имот пл. № 200, кв. 4 по плана на селото се засяга част от УПИ V, собственост на Юлия Динева по нотариален акт № 164/2000 г., поради което се явява собственик засегнат от оспорената заповед. Прието е за неотносимо обстоятелството, че за частта от имот пл. № 192, попадаща в УПИ V не е извършeна оценка за прилагане на дворищнорегулационния план, тъй като твърденията за незаплатени придаваеми части навеждат на спор за материално право, който не може да бъде решен в административното производство. Направен е извод, че актът за установяване на непълноти в кадастралния план не отговаря изискванията на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, тъй като не е подписан от всички заинтересовани страни - собственици и носители на вещни права, не е подписан от Юлия Динева, легитимираща се като собственик на имота, предмет на оспорената заповед. Постановеното решение е законосъобразно. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР, непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър, с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Член 54, ал. 1 ЗКИР предвижда, че измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на АГКК или овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър, а § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР определя като заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 собствениците и носителите на други вещни права на недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението. В съставения акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 16.09.2004 г. е посочено, че границите на имот 192 не са материализирани и следва да бъдат отразени. При положение, че се нанася имот, границите на който не са материализирани, Юлия Динева е заинтересовано лице като собственик на съседния имот. Актът е подписан от заявителите Георги Манушев и Елеонора Манушева, (последствие заместена от наследниците си като страна по делото), както и собственици на имот 56, включен в УПИ VI- Благой Захов и Величка Маркова, съседен на имот 192, който се допълва с нов имот № 200. Представени са доказателства, че съседът на имота Величка Маркова не е подписала акта за непълноти, независимо наличието на подписа й върху него, но това обстоятелство не е от значение, тъй като жалбоподателката пред съда защитава само собственото си право на заинтересован собственик при попълване на кадастъра. Тя е собственик по нотариален акт на парцел V, кв. 4 по плана на с. Лиляново, състоящ се от 410 кв. м, който включва 284 кв. м от имот 56 и 126 кв. м от имот 56. Съгласно приетата техническа експертиза, към имота са били придаваеми части от имот пл. № 55 и пл. № 192 и новият имот 200, с който се допълва имот 192, попада в парцел V собственост на Юлия Динева по нотариален акт. Промяната се състои в това, че частта от имот 192, попадаща в парцел V (чиито граници се нанасят) се обособява в имот № 200. По одобрения акт за непълноти в кадастралния план, този имот е посочен като собственост на заявителите Елеонора Манушева и Георги Манушев, а по делото е установено, че попада в парцел V собственост на Юлия Динева, поради което тя се явява засегнат собственик от допълването на кадастъра. Юлия Динева е пряко заинтересован собственик по смисъла на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, поради което е неоснователно възражението за недопустимост на подадената жалба пред Административен съд Бургас. Представено е удостоверение, че не е извършена оценка и сметките по регулацията не са уредени. § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда, че след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни граници се прекратява и собствениците могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти съгласно § 8, ал. 2, т. 3, което не е извършено в случая. С молбата си до кмета на общината заявителите не са направили искане за допълване на кадастралния план чрез отстраняване на непълнота в него, а са поискали да се изясни обстоятелството, че частта от техния имот по нот. акт от 1963 г., която е останала над улицата при прекарването й, се води към друг парцел, с което не са съгласни. Обстоятелството, че регулацията не е приложена и отчуждителното действие на плана е прекратено не може да се вземе предвид в конкретното производство по попълване на кадастъра, както е прието от съда, а води до промяна на регулационните линии. При съставяне на акта за непълноти се изисква съгласие на пряко заинтересуваните собственици, което предполага, че няма спор относно собствеността на попълвания имот и неговите граници, в случая относно собствеността върху придаваемото място. След като жалбоподателката пред съда не е подписала акта за непълноти в кадастралния план,е налице спор за материално право, който не може да се разреши от административния орган. Неподписването на акта за непълноти в кадастралния план от собственик на парцел, върху който се нанася имот собственост на други лица е основание за отмяна на заповедта с която е одобрено изменението на плана. Като е стигнал до тези изводи, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение