Решение № 56 от 8.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2888/2018 г.

Решение № 56 от 8.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2888/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молби на пълномощника на В. М. Д. ЕГН: [ЕГН] и В. Й. Д. за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на решение № 336 на Софийски градски съд, постановено на 15.01.2018 г. по гр. д. № 13891/2015 г., с което по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че двамата молители дължат солидарно на "Юробанк България"АД – София, сумата от 25 000 евро в качеството им на авалисти по запис на заповед, изд. на 17.09.2007 г. от "Грифон Естейтс България" ЕООД/ с предходно наименование: "Бяло поле-2" ЕООД/, за което е издадена на 14.11.2011 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ по гр. д. № 42296/2011 г. на СРС, 72 с-в. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: молителите като ответници в исковото производство са били лишени от възможност за участие чрез свой представител в процеса, с оглед нарушение на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа и призоваването. Твърди се, че съдът неправилно е приел за надлежно връчени на молителите при условията на чл. 47, ал. 3 ГПК /ред. преди изм. в ДВ бр. 86/2017 г. / исковата молба и приложенията към нея на посочения от банката-ищец адрес и е назначил особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр. 86/2017 г. /, без да е имало основание за това: Видно от отбелязванията в съобщенията, адресът на ответниците е бил посещаван в работно време, съобщенията не са били пуснати в пощенската кутия на адреса, въпреки, че длъжностното лице по призоваването е имал достъп до последната. Последният не е предприел и действия по връчването на лице, което е съгласно да получи съобщенията, въпреки че пред входа на сградата на посочения адрес, е налице будка с постоянно присъствие на портиер. Съдът е дал указания за залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК/ред. ДВ бр. 59/2007 г. / и в последствие е предприел действия по чл. 47, ал. 6 в посочената по-горе редакция / ГПК по назначаване на особен представител на ответниците, без да укаже на ищеца да представи справка за адресната им регистрация, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК/ред. ДВ бр. 59/2007 г. /. Излагат се и доводи, че молителите като ответници е следвало да бъдат уведомени и по месторабота, след служебна проверка от страна на съда за последната. С оглед изложените оплаквания за допуснати нарушения в процедурата по призоваване и връчване на уведомления от съда, молителите са били лишени от възможност за участие в делото и не са били надлежно представлявани в процеса. Ответникът по молбата за отмяна "Юробанк България" АД – София в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че оплакванията в молбата за отмяна се основават на новите изменения на правилата за призоваване в ЗИД ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./, които не са действали към датата на извършване на съответните процесуални действия. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбите за отмяна са допустими, подадени са в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото не се спори, че молителят е узнал за постановеното решение едва при връчване на призовката от ЧСИ за доброволно изпълнение-5.07.2019 г. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Видно от съдържанието на съответните съобщения и призовки по делото на СГС, при предприемане от страна на длъжностното лице по призоваването към СГС на действия по връчване исковата молба с приложенията, адресът на ответниците е бил посещаван на 26.11.2015, 9.12.2015 и 21.12.2015 г. При липса на отбелязани часове на посещение е логично да се приеме, че това е ставало в работно време. Към молбите за отмяна са приложени доказателства, че в периода молителите са работили по трудов договор. Няма данни, че длъжностното лице по призоваването е предприело и действия по връчването на лице, което е съгласно да получи съобщенията- чл. чл. 47, ал. 1 предл. второ ГПК/ред. ДВ бр. 59/2007 г. /. Съдът е дал указания за залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК/ред. ДВ бр. 59/2007 г. / и в последствие е предприел действия по 47, ал. 6/в посочената редакция / ГПК/ по назначаване на особен представител на ответниците. От отбелязванията в съобщенията до молителите за залепване на уведомленията не е упоменато, че залепването е станало на посочените в закона чл. 47, ал. 1 ГПК/ред. ДВ бр. 59/2007 г./ места за това: на вратата или на пощенската кутия, а при липса на достъп до последните –на входната врата или на друго видно място около нея, или че уведомлението е пуснато в пощенската кутия. Оплакването, че съдът е следвало да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответниците, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК/ред. ДВ бр. 59/2007 г. / е неотносимо, доколкото самите молители твърдят, че обитават същия адрес, на който са призовавани и са им изпращани съдебните книжа. Доводите, че молителите като ответници е следвало да бъдат уведомени и по месторабота, след служебна проверка от страна на съда за последната са неоснователни, доколкото в действащата към датите на предприемане на съответните действия редакция на чл. 47, ал. 3 /ред. ДВ бр. 59/2007 г. /ГПК такова задължение за съда не е било уредено. От така изложеното следва, че молителите в настоящото производство по отмяна са били обективно лишени от възможност за участие в исковия процес, като ответници, лично или чрез свой надлежно упълномощен представител, вследствие нарушение на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа, доколкото са нарушени правилата за поредността по чл. 47, ал. 1 /ред в ДВ бр. 59/2007 г./ на действията по връчване на съдебни книжа и призовки и не са спазени изискванията за залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК/ред. ДВ бр. 59/2007 г. на определените от самия закон места за това. Изложените нарушения са основание за отмяна на постановеното при опорочен исков процес съдебно решение, съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което и молбите следва да бъдат уважени. След отмяната, делото трябва да се изпрати за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на предприемане на процесуални действия след връчване на ответниците на преписи от ИМ и доказателствата към нея, доколкото последните са вече запознати със същите. По отношение на разноските на молителите в настоящото производство, същите подлежат на присъждане при произнасяне от съда по същество на спора/ т. 4 от ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС/. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд