Решение № 217 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 243/2009 г.

Решение № 217 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 243/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А за с. к /АСК/ срещу въззивното решение от 20.11.08 г. по т. д. № 331/08 г. на АС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.06.08 г. по т. д. № 152/08 г. на ОС-г. Варна. С последното предявените от А. срещу "П. инвест" АД-г. В. искове за заплащане на сумата 213651.56 лв. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД са били отхвърлени изцяло като неоснователни. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че неустоечната клауза обективирана в т. 16 от договора за продажба на акции на "П. от 29.09.1997 г. е нищожна. В тази връзка развива съображения, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС-решение № 30/8.02.07 г. на ВКС, ТК и решение № 34/14.02.08 г. по т. д. № 650/07 г. на ВКС, ТК, II-ро отд. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ПЗР ГПК. За да обоснове нищожност поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че уговорената от страните неустойка в т. 16 от договора не е била определена в разумни граници, съответно не е ограничена в темпорално отношение с краен срок. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК приема следното: Материално правния въпрос, който е от значение за правилността на решението и по който е допуснато касационно обжалване е този относно начина, по който следва да бъде уговаряна неустойката за неизпълнение на задълженията по приватизационния договор-дали тя следва да се уговаря задължително с краен предел по време и/или по размер или това е поставено единствено в зависимост от дискрецията на страните по договора в пределите на договорната им автономия, предвидени в чл. 9 ЗЗД. Съгласно цит. т. 16 от договора за продажба на акции на "П. от 29.09.1997 г. купувачът "П. инвест" АД - г. В. в случай на неизпълнение на задълженията по т. 7 от договора дължи неустойки в размер на 0.06% дневно за всеки просрочен ден. Предмет на делото е предявен от А. иск за заплащане на неустойка в размер на 213651.56 лв. за неизпълнение на задължението за заплащане на пет разсрочени годишни вноски от цената на договора за продажба от 29.09.1997 г. на 6284 бр. акции от капитала на "П. за периода 17.06.04 г. до 31.01.08 г. Въззивният съд като е приел, че уговорената от страните в т. 16 от договора за продажба на акции на "П. от 29.09.1997 г. неустойка е нищожна е постановил своето решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР№ 1/2009 г. от 15.06.10 г. на ОСТК. Съгласно т. 3 от цит. ТР № 1/2009 г. не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства се установява, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла погасителна давност. Също така липсват мотиви относно недопускането на ССЕ от първоинстанционният съд. Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение от 20.11.08 г. по т. д. № 331/08 г. на АС-г. Варна следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Водим от горното на основание чл. 293, ал. 3 ГПК ВКС-ТК