Решение № 13070 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 550 от 22.03.2023 г. по административно дело 46/2023 г. Административен съд Пловдив е: 1) отменил заповед за мотивиран отказ РД-09-363/19.12.2022 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) Пловдив; 2) изпратил преписката на директора на РЗОК Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. 29-02-50-62/15.09.2022 г., подадено от МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], местност Герена 20Г, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона; осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ Парк Хоспитал сумата в размер 1 050 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на РЗОК Пловдив, действащ чрез пълномощника Талева (лице с юридическа правоспособност). Посочените пороци се свеждат до неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата на лечебното заведение срещу процесната заповед и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, вкл. на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът по касация - МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Масалджиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, да се потвърди решението като правилно и да му се присъдят направените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед от 19.12.2022 г. на основание чл. 26 от НРД (Националния рамков договор) за МД (медицинските дейност) за 2020-2022 г. и чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) директорът на РЗОК Пловдив е отказал сключването на анекс към договор 164277/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК по писмо (заявление) с вх. 29-02-50-62/15.09.2022 г., подадено от д-р С. Попов в качеството му на управител на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, с местонахождение на лечебното заведение община Родопи, местност Герена 020Г, за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека 218 Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става. Отказът е обоснован от административния орган с това, че лечебното заведение е пропуснало 30-дневния срок по чл. 23, ал. 1 от НРДМД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО за подаване на заявление за сключване на договор с НЗОК. Органът е посочил и, че с обнародването на договор РД-НС-01-4-14 от 24.08.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 г. не е предоставена възможност на лечебните заведения да договарят клинични пътеки, които не са изпълнявали по договор с НЗОК. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че оспорената пред него заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и че правните основания за издаването й са неправилно посочени. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Пловдив (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорената заповед), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Пловдивският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на страните. Останалите касаторови възражения също са неоснователни. Материално законосъобразна и обоснована е преценката на съда, че в случая срокът за подаване на заявление от лечебното заведение не е изпуснат. Това е така, защото то е подало заявлението си за сключване на допълнително споразумение в 30-дневен срок от влизането в сила на анекса към НРДМД - договор РД-НС-01-4-14 от 24.08.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 г., в сила от 09.09.2022 г. Съгласно чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО в 30-дневен срок от влизането в сила на НРД, съответно на анекса по чл. 53, ал. 3, лечебните заведения подават заявления за сключване на договор. Отделно от изложеното, съдът правилно е констатирал допуснатото от административния орган нарушение на материалния закон, като в оспорената заповед некоректно е посочено правното основание за издаването й, което следва да бъде това по чл. 59б, ал. 4 от ЗЗО, въвеждащ изрична забрана, директорът на РЗОК да сключи допълнително споразумение с лечебни заведения изпуснали сроковете за подаване на заявления по чл. 59а, а не както е посочил органът - разпоредбата на чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО, съгласно която, в срока по ал. 1 (30 дни от подаване на заявлението) директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1. В тази връзка са обоснован е изводът на съда за липса на мотиви на административния орган на кои точно условия и критерии не отговаря лечебното заведение. В същия смисъл е и решение 8184/27.07.2023 г. по адм. дело 1470/2023 г. на ВАС, VІ отд., постановено по сходен казус. За пълнота извън горното трябва да се посочи, че при издаване на заповедта си директорът на РЗОК Пловдив не е съобразил § 23, т. 16 от договор РД-НС-01-4-14 от 24.08.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 г., с който в приложение 17а Клинични пътеки към НРД за МД за 2020-2022 г. са променени условията за сключване на договор по КП 218, на които предвид факта, че в болницата на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД в релевантния период са осъществени над 20 оперативни процедури за тотална смяна на тазобедрена или колянна става, лечебното заведение е отговаряло към датата на заявлението си. Т.е., заповедта е издадена и при неправилно издирване и тълкуване на приложимия материален закон. Ето защо, като е отменил незаконосъобразната заповед и изпратил преписката за ново произнасяне на компетентния орган, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. На свой ред, с оглед изхода на спора основателно е своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени направените от него разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 1000 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява пред ВАС адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,