Решение № 14072 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14964/2012 г.

Решение № 14072 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14964/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Мариела Панчева против решение № 5739 от 29.10.2012 г. по адм. дело № 4560/2011 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени със подробни доводи във връзка със съществото на спора. Оспорени са и присъдените на жалбоподателя разноски поради прекомерност. Ответникът - Станислав Иванов Димов, с. Орешник, ул. "Черно море" № 14, общ. Тополовград, обл. Хасково, чрез процесуалния си представител адв. Паулина Китанова в писмен отговор по касационната жалба, считат същата за неоснователна и молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се и съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар пред касационната инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Станислав Иванов Димов, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23492 от 13.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. сума в размер на 65 006.65 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт: 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; да представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 26, чл. 28 и чл. 34, 35 и 36 от АПК. Съдът е приел също така, че липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция, което от своя страна го освобождава от санкция съгласно основните положения от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени административни проверки на заявленията, в резултат на които е намалена годната за подпомагане площ (в акта дори не е посочено с колко е намалена годната площ), а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 65 006.65 лв. - се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК, е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Във връзка с изложеното е верен изводът, направен от първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 и следователно, задължението за възстановяване, посочено в § 1 на същия член, не следва да се прилага, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Затова не може да се приеме, че извършеното плащане на субсидията, респективно на част от нея представлява неправомерно получена сума, т. е. не може да се квалифицира като публично държавна вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 31 от Регламент (ЕО) 1290/2005, регулираща отношенията между Разплащателната агенция и ЕК не е правно основание за издаването на процесния административен акт. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил бенефициента за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва ада бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Оплакването на касационния жалбоподател, че е било присъдено прекомерно високо адвокатско възнаграждение е неоснователно. Намалението на размера на възнаграждението за адвокат би могло да се извърши от съда само при наличието на възражение от противната страна, направено своевременно пред съответната съдебна инстанция. Тъй като в случая липсва възражение от страна на административния орган, съдът законосъобразно е присъдил пълния размер на направените разноски. Що се отнася до разноските в касационната инстанция и предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски по делото. В отговор на касационна жалба ответникът е претендирал сторените разноски в размер на 1 200 лева, за което е приложил договор за правна защита и съдействие. От страна на касационния жалбоподател своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Предвид характера на правния спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, както и с оглед непротиворечивата съдебна практика по този вид дела, посоченият размер на претендираните съдебни разноски е прекомерно завишен. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 36 ЗА и чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за адвокат, заплатено от ответника по касационната жалба, следва да бъде намалено на 450 лева, като му се присъдят разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,