Решение № 6050 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2012 г.

Решение № 6050 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Славова Павлова и Гочо Павлов Павлов, гр. Стара Загора, чрез проц. им представител адв. Пенка Драготинова против Решение № 311/21.12.2011 г., постановено по адм. д. № 333/2011 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Пенка Славова Павлова, Гочо Павлов Павлов и Генчо Петров Генчев против Заповед № ДК-02-ЮИР-91/3.05.2011 г. на Началник на РДНСК - Югоизточен район, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Кухненски бокс и столова", намиращ се в УПИ IV-3376 в кв. 63А по плана на гр. Стара Загора. Съдът е отхвърлил като неоснователни жалбите и оставил в сила атакуваната заповед. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Релевираните от Пенка Павлова и Гочо Павлов касационни основания не са налице в конкретния случай, респ. изложените в подкрепа на тях аргументи са несъстоятелни. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед № ДК-02-ЮИР-91/3.05.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти отразени в КА и заповедта не са оборени от касаторите. Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са налице основанията за признаването му като такъв. От съществено значение е обстоятелството, че за процесния обект е налице и влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съгласно ал. 12 на посочения текст строежи, за които е налице влязъл в сила отказ за узаконяване се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ и това е императивно изискване на Закона. Настоящият съд споделя и становището на първоинстанционния досежно това, че придобивният способ (чрез публичен търг от съдия изпълнител) не санира извършеното незаконно строителство и прогласения стабилитет на този оригинерен придобивен способ (чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 482 ГПК) касае само вещно правните последици от прехвърлянето на собствеността, не и административно правния статут на имота. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав