Решение № 1888 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2015 г.

Решение № 1888 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 5495 от 07.08.2015 г., постановено по административно дело № 1264/2015 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отменена негова заповед № 6 от 09.01.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - В. П. П. чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. За да отмени заповедта съдът въз основа на събраните доказателства приема за установено следното: С утвърденото на 05.01.2015 г. длъжностното разписание на ДФЗ в дирекция "Оторизиране на плащанията по ПМРСР" са предвидени общо 101 щатни бройки в пет отдела - "Методология", "Мерки за обучение и местни стратегии", "Мерки за частните стопани", "Общински и горски мерки" и "мониторинг" с общо предвидени за тях 100 щатни бройки. В отдел "Мерки за частните стопани", в която се е намирала длъжността, заемана от П. са предвидени общо 41 щатни бройки, от които 1 за началник на отдела, 15 за "главен експерт" и 25 броя за длъжността "старши експерт", една от които е заемала тя. С утвърденото на 09.01.2015 г. длъжностно разписание отново съществува дирекция "Оторизиране на плащанията по ПМРСР", в която отново са предвидени 101 щатни бройки, но е променена структурата й, като е организирана в 3 отдела - "Методология и мониторинг", "Оторизация на плащанията на частни проекти" и "Оторизация на плащанията на публични проекти". В отдел "Оторизация на плащанията на частни проекти" са предвидени 1 щатна бройка за началник на отдела, 20 за длъжността "главен експерт" и 31 за "старши експерт". При извършената съпоставка на поименните щатни разписания първоинстанционният съд установява, че при предвидени 100 щатни бройки за служители в дирекцията към 05.01.2015 г. са били назначени 108 държавни служители, като броят а назначените е запазен и към 12.01.2015 г. При това след извършената реорганизация на длъжността "старши експерт", за която органът твърди, че е с намален брой на служителите по заместване са назначени двама служители и един на пълен щат. При така установените факти съдът извежда извод за липса на съкращение на длъжността, заемана от П.. Счита, че длъжността, заемана от нея е преминала в новообразувания отдел "Оторизация на плащанията на частни проекти", в който броят за длъжността "старши е експерт" е 31 при предвидени 25 броя в съществували отдел "Мерки за частните стопани". От представеното поименно щатно разписание се установява, че в този отдел са назначени 56 служители при 52 щатни бройки. При правилно установени факти съдът е извел законосъобразен извод за липса на реално съкращение на длъжността, заемана от П. Този извод се подкрепя и от установения по делото факт, че функциите и задълженията по длъжностната характеристика, връчена на П. са напълно запази. При липсата на намаление на броя на служителите и при запазване на нормативно определената позиция, като системата от функции, задължения и изисквания за длъжността в случая правилно съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при липсата на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. В касационната жалба като касационни основания освен неправилно приложение на материалния закон, за което са развити доводи, формално са посочени и необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, но конкретни доводи за такива нарушения не са развити. При извършената проверка на решението се установи, че съдът е базирал изводите въз основа на събраните по делото доказателства, след извършен съвкупен анализ на същите и подробно изложени мотиви. Не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ДФЗ следва да бъде осъдено да заплати на ответницата по касационната жалба направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение