Решение № 2644 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2010 г.

Решение № 2644 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ПП НДСВ, подадена чрез процесуален представител, против решение № 2303 от 09.07.2010 г., постановено по административно дело № 2483 по описа за 2010 г. на Административен съд - София-град, II отделение. Релевира оплакване за нарушение на материалния закон и процесуални правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност, поради което моли за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - кмет на Столична община не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е било образувано по жалбата на Политическа партия "НДСВ" гр. София против заповед № РД 66-20/02.03.2010 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във вр. чл. 31 от ЗПП са прекратени наемните отношения между партията и общината за ползване на имот - ЧОС, находящ се в гр. София, ул. "Бистрица" № 3, ет. 1, с площ 49,79 кв. м, предоставен с договор за наем от 01.06.2006 г. и Заповед № РД-66-36/30.05.2006 г. на кмета на Общината. С решението си решаващият съд е отхвърлил жалбата срещу заповедта като е приел, че е законосъобразна, тъй като не са допуснати твърдените съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния по смисъла на чл. 146 АПК и чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК - заповедта не е мотивирана - в нея липсват правно основания за издаването й. Така постановеното решение е правилно. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. По делото са събрани необходимите доказателства и при анализирането им, съдът е направил правилни изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Настанителната заповед № РД-66-36/30.05.2006 г. на кмета на Столична община е издадена на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОС, във вр. с чл. 20, ал. 1 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, даващи възможност на кмета на общината, без търг или конкурс да отдава под наем свободните нежилищни имоти за нуждите на ръководствата на политическите партии, отговарящи на условията на ЗПП, по ред определен в наредбата приета по силата на чл. 8, ал. 2 от закона. Цитираната наредба в чл. 20, ал. 1 от нея предвижда като основание за отдаването на общинско имущество под наем на политическа партия за упражняване на тяхната дейност, да отговаря на условията, посочени в чл. 31, ал. 1 от ЗПП, т. е. имат в народното събрание парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава. Към тогавашен момент ПП "НДСВ" е отговаряла на условията и кметът на Столична община е разпоредил на районния кмет на община Триадица да сключи договора за посочения срок, при условията на чл. 20, ал. 3 от Наредбата. От изложеното до тук е видно, че с оглед тези разпоредби, законодателят е въздигнал единствено основание - политическата партия да има в парламента парламентарна група или достатъчен брой народни представители да изградят такава. Логично е при настъпване на момент, получилата такъв имот под наем партия да не отговаря на тези условия, наемното правоотношение да се прекрати и законодателят го е предвидил в чл. 15, ал. 4 от ЗОС, като е посочил точно основанията на наемните правоотношения при отпадането, на които те се прекратяват и те са чл. 14, ал. 4, 5 и 6 от ЗОС. След като правото за настаняване е изрично обусловено от критерия по чл. 31, ал. 1 от ЗПП, то и материално-правната предпоставка по чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗОС, следва да се преценява въз основа на него поради дължимостта на корелация между основанието за възникване и това за прекратяване на правоотношението, което първоинстанционния съд е сторил. Към момента на издаване на оспорваната заповед основанието на сключения договор за наем с ПП "НДСВ" е било отпаднало. Същата не е имала в парламента на РБългария парламентарна група или достатъчен брой народни представители за изграждането на такава. Наличието на двама народни представители в Европейския парламент не представляват парламентарна група в този парламент за да се направи тъждество в понятията. При тези обстоятелства, които са въздигнати като самостоятелна предпоставка в чл. 15, ал. 4 от ЗОС за прекратяване на наемното отношение правилно административният орган е издал заповедта и ги е прекратил. В този текст срокът по смисъла на чл. 20, ал. 3 от цитираната наредба, която е подзаконов нормативен акт не е посочен като такова условие. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в заповедта не е посочено правното основание, на което тя е издадена. Не само, че е цитиран чл. 15, ал. 4 от ЗОС, но е конкретизирано точно кое наемно отношение се прекратява с нея - това възникнало по настанителната заповед на кмета от 30.05.2006 г., издадена на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОС, във вр. с чл. 20, ал. 1 от цитираната вече наредба. Правилно съдът е приел, че формата на заповедта не е съществено опорочена от непосочването на правното основание за нейното издаване. Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно приетите за установени от органа факти, пораждащи упражнено правомощие. В този смисъл подробното излагане на фактическите основание са направили възможна съдебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението следва да остане в сила.