Решение № 9839 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2010 г.

Решение № 9839 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветанка Радкова Вълчева от с. Кунино, обл. Враца, против решение № 31 от 22.12.2009 г. по адм. дело № 529 по описа за 2009 г. на Врачанския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповеди № 124/5.09.2008 г. и № 2082/5.09.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Мездра, решения № РД 01-0143/9.10.2008 г. и № РД 01-0142/9.10.2008 г. на Директора на на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Враца. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на административно-процесуални правила, съдопроизводствени нарушения, материалноправни нарушения по чл. 11, т. 7 от ППЗСП. Ответниците Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Мездра и Директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Враца са оспорили касационната жалба в писмени отговори. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Врачанския административен съд са заповед № 124 от 5.09.2008 г. и заповед № 2082 от 5.09.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Мездра, потвърдени с решение № РД 01-0143 от 9.10.2008 г. и решение № РД 01-0142 от 9.10.2008 г. на Директора на на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Враца. С първата заповед отпуснатата месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП на жалбоподателката Цветанка Радкова Вълчева от с. Кунино, общ. Роман, е прекратена на основание чл. 32, ал. 1 ППЗСП с мотиви, че лицето не отговаря на условията по чл. 11, т. 7 и чл. 27, ал. 2 от ППЗСП - пътувало е зад граница през последните 12 месеца на собствени разноски съгласно писмо рег. № 39699 от 8.08.2008 г. на Областна дирекция "Полиция", гр. Враца. С втората заповед е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009 по идентични мотиви. Решението на Врачанския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при точно спазване на задължителните указания, дадени от Върховния административен съд с решение № 12006 от 15.10.2009 по адм. дело № 5152/2009., с което е отменено първото постановено по спора решение № 18 от 16.01.2009 г. по адм. дело № 458/2008 г. на Административен съд - гр. Враца и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В изпълнение на дадените указания първоинстанционният административен съд при новото разглеждане на делото с определение от 29.10.2009 г. е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства, че е пътувала в чужбина на чужди разноски, като я е уведомил, че представените от нея писмени декларации не се ползват с доказателствена сила. След като законосъобразно не е кредитирал свидетелските показания на заинтересования от изхода на делото свидетел Венелин Веселинов - син на жалбоподателката, съдът е обосновал правилния извод за издаване на оспорените заповеди при спазване на материалноправната разпоредба на чл. 11, т. 7 от ППЗСП. Касационният довод за неправилно прилагане на административно- производствени правила е неоснователен. В отменителното решение на Върховния административен съд е прието, че жалбоподателката следва да докаже в съдебното производство твърдяния от нея факт, който е основен за законосъобразността и на двете заповеди - пътуване в чужбина на разноски на гръцкия гражданин Аржан Талаку. Посочено е, че неговото доказване, респ. недоказване, прави излишно повторното решаване на въпроса следва ли да бъде прекратена месечната помощ от директора на ДСП, респективно следва ли да бъде отпусната целева помощ за отопление. При новото разглеждане на делото въпросът във връзка със спазването на административнопроцесуалните правила за издаване на оспорените заповеди не е подлежал на преценка и пререшаване. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за нарушения на съдопроизводствените правила за преценка на доказателствата. Представената заверена писмена декларация на гръцкия гражданин Аржан Талаку има характер на писмени свидетелски показания, които са недопустимо доказателство. На основание чл. 171, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК свидетелите се разпитват непосредствено от съда, който разглежда делото. Писмените показания според гражданското и административното съдопроизводство не съставляват свидетелски показания, а частен документ без материална доказателствена сила. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 11, т. 7 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). Разпоредбата на чл. 11, т. 7 от ППЗСП (обн. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., в сила до 8.04.2010 г.) по императивен начин лишава от право на социална помощ лицата, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на чл. на семейството. В разглеждания случай не е имало спор относно обстоятелството, че жалбоподателката Вълчева е пътувала зад граница през м. юни 2008 г. Съгласно получената информация от Областната дирекция на МВР - Враца тя е напуснала страната на 27.06.2008 г. през ГКПП "Кулата" за Гърция и няма данни за завръщането й (писмо № 39699 от 8.08.2008 г. на ОДП Враца). Не е имало спор, че пътуването зад граница не е било за лечение на заболяване или във връзка със смърт на чл. на семейството. След като впоследствие е признала, че действително е била в Гърция, жалбоподателката не е представила надлежни доказателства за източника на финансирането, поради което по презумпция се приема, че е пътувала на собствени разноски. Оспорените заповеди са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Врачанския административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,