Решение № 5275 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6053/2015 г.

Решение № 5275 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6053/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 11 от 11.02.2015 г., постановено по адм. д. № 200 по описа за 2014 г. на Административен съд - С. (АССм). С него Министерството на вътрешните работи на Р. Б. (МВР) е осъдено да заплати на И. А. К. сума в размер на 6000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.11.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за сумата над 6000,00 лв. до претендирания размер от 36000,00 лв., както и изцяло са отхвърлени предявените искове за имуществени вреди в размер общо на 13396,70 лв. По компенсация МВР е осъдено да заплати на Купенов сума в размер на 800,00 лв. за направените от него разноски по делото. Първата касационна жалба е подадена от Купенов, чрез адв. В. Е. срещу посоченото съдебно решение в частта, с която предявеният от него срещу МВР иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 6000,00 лв. до предявения размер от 36000,00 лв. и в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените искове за имуществени вреди в общ размер на 13396,70 лв. Твърди се постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационният жалбоподател обосновава с неспазване от страна на съда на разпоредбата на чл. 135, ал. 2 АПК предвид приетото с решението предмет на контрол, че относно предявените искове за имуществени вреди е налице специален ред, при което съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността и държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) този закон се явява неприложим. В тази част решението е и необосновано. Освен това се поддържа, че първоинстанционният съд не е преценил всички приобщени по делото доказателства, заключенията на експертизите, и не е обсъдил задълбочено свидетелските показания. Като необосновани са определени и изводите на съда досежно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В противоречие с приложимия материален закон, съдът не е съобразил, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от Купенов имуществени и неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи. По подробно изложени съображения се иска отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло, ведно със сторените по делото разноски. Втората касационна жалба е подадена от МВР срещу посоченото решение в частта, с която е уважен предявеният от Купенов иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.11.2012 до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която МВР е осъдено да му заплати 800,00 лв. за разноски по делото. Твърди се постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото не са доказани по безспорен начин твърдените от Купенов неимуществени вреди, в това число и моментът, от който се е появил шумът в ушите му, нито наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменената като незаконосъобразна Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът не е обсъдил приетите по делото заключения на съдебно - медицинската експертиза в тяхната връзка, не е направил паралел между тях, за да възприеме едното като компетентно и обективно, което е било необходимо щом не е назначил тройна съдебна експертиза. Не е отчел и евентуалната заинтересованост на част от разпитаните свидетели и това, че другите свидетелстват за факти, които не са непосредствено възприети от тях. В резултат според този касатор, неправилно е прието от съда, че като последица на издадената незаконосъобразна заповед са настъпили твърдените от Купенов увреждания на здравето, душевни болки и страдания, както и това, че те се намират в пряка причинна връзка с нея. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните от този касатор части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССм или решаването му по същество, като предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба Купенов представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователността й. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Купенов се явява лично и се представлява от адв. Енев, който от негово име поддържа касационната жалба и оспорва тази на МВР. По същество иска уважаването на предявената от него жалба. Претендира сторените разноски за касационното производство по представен списък. Съобразно предоставената от съда възможност представя подробни писмени бележки в определения срок. Касационният жалбоподател МВР се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и оспорва тази на Купенов. По същество иска уважаване жалбата на МВР и оставяне в сила обжалваното решение в останалата му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение, представя списък на разноските и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в съответната обжалвана от всяка от тях част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от Купенов срещу МВР, с която са предявени обективно съединени искове срещу този ответник за осъждането му да заплати на Купенов обезщетение за претърпени от него вреди, пряка и непосредствена последица (съгласно нейния петитум) от Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена с Решение № 13808 от 5.11.2012 г., постановено по адм. д. № 9843 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., петчленен състав като незаконосъобразна, както следва: 1. За претърпени имуществени вреди в общ размер на 13396,70 лв., а по пера, както следва: 1.1. сума в размер на 560,00 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.), изплатено и получено от Купенов в размер на по 28,00 лв. месечно по - малко от дължимото; 1.2. сума в размер на 151,20 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 254 ЗМВР (отм.), за периода 28.04.2012 г. до 28.10.2012 г., изплатено и получено от Купенов в размер на по 28,00 лв. месечно по - малко от дължимото; 1.3. сума в размер на 2457,20 лв., представляваща обезщетение за полагащия се на Купенов, но неползван платен годишен отпуск за четиридесет дни за времето от 31.10.2011 г. до 28.10.2012 г., изчислен на база нетното му възнаграждение за м. 08.2011 г.; 1.4. сума в размер на 485,29 лв. поради неправилно изчисление на изплатеното обезщетение за полагащия му се, но неползван платен годишен отпуск за 1995 г. в размер на 46 календарни дни, платено в размер на 1726,19 лв., вместо дължимото 2211,48 лв.; 1.5. а.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 1.09.2011 г. - 12.09.2011 г.; б.) сума в размер на 452,56 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 12.09.2011 г. - 20.09.2011 г., за което не бил обезщетен от Националния осигурителен институт (НОИ) по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО и лихвата върху тази сума в размер на 46,89 лв., която Купенов заплатил на НОИ при възстановяване на заплатената му по - рано сума от 452,56 лв.; в.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 21.09.2011 г. - 30.09.2011 г.; г.) сума в размер на 1228,60 лв., обезщетение поради оставането му без работа заради неправомерното му отстраняване от длъжност в периода 1.10.2011 г. до 30.10.2011 г. и д.) сума в размер на 7240,96 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 31.10.2011 г. - 27.04.2012 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО и 2. За претърпени неимуществени вреди в общ размер на 36000,00 лв., по пера претендирани така: 2.1. такива за претърпени душевни болки и страдания в размер на 16000,00 лв. и 2.2. такива заради причинените на Купенов увреждания - шум в ушите, в размер на 20000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.11.2012 г. Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед рег. № К-8409 от 23.08.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи срещу Купенов е образувано дисциплинарно производство. Съгласно т. 2 от същата заповед той е бил временно отстранен от длъжност старши инспектор. С. З. рег. № К-10223 от 17.10.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи на Купенов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. С Решение № 13808 от 5.11.2012 г., постановено по адм. д. № 9843 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., на петчленен състав е отменена Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на приобщени по делото болнични листове, съдът е приел за установено, че Купенов е бил в отпуск по болест за времето от 12.09.2011 г. до 21.09.2011 г.; от 31.10.2011 г. до 5.11.2011 г.; от 5.11.2011 г. до 14.11.2011 г.; от 14.11.2011 г. до 5.12.2011 г.; от 5.12.2011 г. до 26.12.2011 г.; от 16.12.2011 г. до 15.01.2012 г.; от 16.01.2012 г. до 5.02.2012 г.; от 6.02.2012 г. до 29.02.2012 г.; от 1.03.2012 г. до 29.03.2012 г. и от 30.03.2012 г. до 27.04.2012 г. При така установеното от фактическа страна, съставът на АССм е приел от правна страна, че е сезиран да се произнесе по предявени от Купенов искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Исковете за претърпени неимуществени вреди съдът е разгледал като един такъв с цена 36000,00 лв. Като е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и приетото заключение на съдебно - медицинската експертиза, изготвено от вещо лице Антонов, го е приел за частично основателен. Изложил е съображения, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконното уволнение и болките и страданията, преживени от Купенов, а и със заболяването му, посочено в заключението на вещо лице Антонов. Не е обсъдил и оценил първото прието по делото заключение на съдебно - медицинската експертиза, изготвено от вещо лице Даракчиев. Като се е позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдът е определил, че сума в размер на 6000,00 лв. би обезщетила Купенов за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод незаконното му уволнение, като при определяне на обезщетението е посочил, че съобразява принципа за справедливост, обстоятелството, че заболяването "шум в ушите" е неизличимо и за в бъдеще може да прогресира, както и страданията, които това лице е понесло във връзка с уволнението. Предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1. сума в размер на 560,00 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1 ЗМВР (отм.), изплатено и получено от Купенов в размер на по 28,00 лв. месечно по-малко от дължимото; 2. сума в размер на 151,20 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 254 ЗМВР (отм.), изплатено и получено от Купенов в размер на по 28,00 лв. месечно по - малко от дължимото; 3. сума в размер на 2457,20 лв., представляваща обезщетение за полагащия се на Купенов, но неползван платен годишен отпуск за четиридесет дни за времето от 31.10.2011 г. до 28.10.2012 г., изчислен на база нетното му възнаграждение за м. 08.2011 г.; 4. сума в размер на 485,29 лв. поради неправилно изчисление на изплатеното обезщетение за полагащия му се, но неползван платен годишен отпуск за 1995 г. в размер на 46 календарни дни, платено в размер на 1726,19 лв., вместо дължимото 2211,48 лв., съдът е приел за неоснователни и е отхвърлил. По отношение на иска по т. 1 от този абзац е посочил, че евентуално допуснатата грешка при изчисление на обезщетението по чл. 252, ал. 1 ЗМВР (отм.) не може да бъде изправена по реда на ЗОДОВ. Относно претенциите по т. 2, 3 и 4 от този абзац е приел, че е налице специален начин на обезщетяване, което изключва приложението на ЗОДОВ съгласно чл. 8, ал. 3 от този закон. Допълнително се е мотивирал относно претенциите по т. 3 и т. 4, че не е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилата вреда. Във връзка с исковете, посочени по - горе по т. 1.5., а именно за присъждане на обезщетение, както следва: а.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 1.09.2011 г. - 12.09.2011 г.; б.) сума в размер на 452,56 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 12.09.2011 г. - 20.09.2011 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО и лихвата върху тази сума в размер на 46,89 лв., която Купенов заплатил на НОИ при възстановяване на заплатената му по-рано сума от 452,56 лв.; в.) сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 21.09.2011 г. - 30.09.2011 г.; г.) сума в размер на 1228,60 лв., обезщетение поради оставането му без работа заради неправомерното му отстраняване от длъжност в периода 1.10.2011 г. до 30.10.2011 г. и д.) сума в размер на 7240,96 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 31.10.2011 г. - 27.04.2012 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО, съдът е отчел, че Заповед рег. № К-8409 от 23.08.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която е образувано дисциплинарно производство и Купенов е бил временно отстранен от длъжност не е била обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила. Приел е, че тя подлежи на съдебен контрол за законосъобразност независимо от акта, с който приключва дисциплинарното производство, което е от значение в случая, доколкото според първоинстанционния съд, "... някои от имуществените претенции на ищеца..." (по т. 1.5. по-горе в решението) са свързани именно с тази заповед. По отношение иска за осъждане на МВР да заплати обезщетение на Купенов за периодите, в които той е бил в болнични поради временна неработоспособност съставът на АССм е приел, че е налице специален ред за изплащане на претендираните обезщетения, при което съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, този закон е неприложим. С тези съображения е отхвърлил исковете, посочени по-горе по т. 1.5. Предвид това не е пристъпил към обсъждане на заключенията на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, МВР е осъдено да заплати на Купенов направените от него такива по компенсация в размер на 800,00 лв. Решението предмет на касационна проверка е неправилно, в частта, с която предявеният от Купенов иск срещу МВР за заплащане на сума в размер на 151,20 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 254 ЗМВР (отм.) за периода 28.04.2012 г. до 28.10.2012 г., изплатено и получено от него в размер на по 28,00 лв. месечно по-малко от дължимото е отхвърлен, а в останалата част по предявените искове е недопустимо. За да отхвърли предявения от Купенов иск за заплащане на сума в размер на 151,20 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 254 ЗМВР (отм.) за периода 28.04.2012 г. до 28.10.2012 г., изплатено и получено от него в размер на по 28,00 лв. месечно по-малко от дължимото, съдът се е позовал на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ и това, че обезщетението е законово регламентирано. Фактът, че обезщетението по чл. 254, ал. 1 ЗМВР (отм.) е законово регламентирано не е било пречка за разглеждането на предявения иск за заплащане на разликата между изплатеното такова на Купенов и претендирания от него размер в производството пред АССм. Видно от обстоятелствената част на исковата молба претенцията в тази част е за заплащане на обезщетение по чл. 254, ал. 1 ЗМВР (отм.) за периода 28.04.2012 г. до 28.10.2012 г. за разликата между изплатеното такова и претендирания от Купенов размер, и правната квалификация е следвало да бъде дадена от съда. Този иск се явява правно средство за защита в резултат от неправомерното протичане на правоотношения в сферата на държавната служба, регулирани от метода на власт и подчинение и се разглежда от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Като не е съобразил това и го е отхвърлил по посочените съображения, съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено. В същата част делото следва да бъде върнато на друг състав на АССм за ново разглеждане и произнасяне по него. В останалите части, с които първоинстанционният съд е отхвърлил останалите предявени искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди, и в частта, с която е осъдил МВР да заплати на Купенов обезщетение в размер на 6000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, обжалваното решение е недопустимо. Ето защо, решението в тези части следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на друг състав на АССм за процедиране съобразно указанията, дадени по-долу. За да отхвърли предявените искове за заплащане на обезщетение, както следва: 1. за сума в размер на 560,00 лв. поради неправилно изчислено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1 ЗМВР (отм.), изплатено и получено от Купенов в размер на по 28,00 лв. месечно по - малко от дължимото за двадесет месеца; 2. за сума в размер на 2457,20 лв., представляваща обезщетение за полагащия се на Купенов, но неползван платен годишен отпуск за четиридесет дни за времето от 31.10.2011 г. до 28.10.2012 г., изчислен на база нетното му възнаграждение за м. 08.2011 г. и 3. за сума в размер на 485,29 лв. поради неправилно изчисление на изплатеното обезщетение за полагащия му се, но неползван платен годишен отпуск за 1995 г. в размер на 46 календарни дни, платено в размер на 1726,19 лв., вместо дължимото 2211,48 лв., съдът е приел, че редът по ЗОДОВ за разглеждане на тези претенции е неприложим. Съдът е този, който е следвало да квалифицира исканията на Купенов и не е обвързан от квалификацията, сочена от него в исковата молба. Като е отхвърлил с тези съображения посочените искови претенции съставът на АССм се е произнесъл недопустимо по искове, които не подлежат на разглеждане от административен съд, а от гражданския съд. На него, съобразно чл. 135, ал. 2 АПК съставът на АССм е следвало да ги изпрати по подсъдност. Така предявените искове не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, поради което не са подсъдни на административните съдилища. Макар в обжалваното решение да не е посочено, след отмяната по съдебен ред на уволнителната министерска Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г., служебното правоотношение на Купенов е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 ЗМВР (отм.) - поради неявяването му да заеме длъжността в срока по посочената разпоредба съгласно Заповед рег. № К 14139 от 20.12.2012 г. За нея не се твърди и не се установява да е отменена като незаконосъобразна. Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете за присъждане на обезщетение, както следва: а.) за сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 1.09.2011 г. - 12.09.2011 г.; б.) за сума в размер на 452,56 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 12.09.2011 г. - 20.09.2011 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО и лихвата върху тази сума в размер на 46,89 лв., която Купенов заплатил на НОИ при възстановяване на заплатената му по - рано сума от 452,56 лв.; в.) за сума в размер на 387,00 лв., обезщетение поради неправомерно му отстраняване от длъжност в периода 21.09.2011 г. - 30.09.2011 г.; г.) за сума в размер на 1228,60 лв., обезщетение поради оставането му без работа заради неправомерното му отстраняване от длъжност в периода 1.10.2011 г. до 30.10.2011 г. и д.) за сума в размер на 7240,96 лв., обезщетение поради отпуск по болест в периода 31.10.2011 г. - 27.04.2012 г., за което не бил обезщетен от НОИ по причина прекъснатото му осигуряване за фондовете на ДОО също е недопустимо, предвид което и в тази част подлежи на обезсилване. По отношение исковите претенции, обозначени в предходния абзац по б. б) и д) от една страна в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че се претендират поради неправомерно прекъснато от осигурителя осигуряване, а от друга, че вредата е последица на отменената като незаконосъобразна Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи (виж също обстоятелствената част на исковата молба и петитума). По отношение на исковите претенции, обозначени в предходния абзац по б. а), в) и г) в обстоятелствената част на исковата молба от една страна се сочи, че се претендират поради неправомерно прекъснато от осигурителя осигуряване и поради неправомерното отстраняване на Купенов от длъжност, а от друга така претендираното обезщетение се търси за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи (виж също обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум). За да отхвърли исковете по б. а), в) и г) първоинстанционният съд е съобразил, че по т. 2 от Заповед рег. № К-8409 от 23.08.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи (тоест, в частта, с която Купенов е отстранен от длъжност) не е отменена, а относно тези по б. б) и д), на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ е приел, че редът по този закон е неприложим. В тези части съдът е пристъпил към разглеждане и постановяване на съдебен акт по нередовна искова молба. Както се посочи, в нея е налице противоречие и неяснота досежно твърдението на Купенов за правопораждащите отговорността на МВР юридически факти - неправомерно прекъсване на осигуряването и отменена като незаконосъобразна уволнителна заповед относно едната група искове и неправомерно прекъсване на осигуряването, неправомерно отстраняване от длъжност и отменена като незаконосъобразна уволнителна заповед досежно другата група от искове. Предметът на иска се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и заявеното искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на този предмет. В случая съдът не е констатирал нередовността на исковата молба, която съдържа противоречие между твърдения и заявена защита, в частта по отношение на тези искове. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя границите на решаващата дейност на съда. При съобразяване на гореизложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по искова молба, която в тази част не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Първоинстанционният съд е следвало да даде указания на Купенов за еднозначно уточняване обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум във връзка с това, с оглед определяне предмета на исковете и даване на коректна правна квалификация. Същото нарушение е допуснал съдът като е пристъпил към разглеждане на претенциите на Купенов за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Съдът е разгледал предявените искове като един такъв, който е уважил частично до размера на 6000,00 лв., а в останалата част го е отхвърлил. Видно от обстоятелствената част на исковата молба Купенов сочи, че е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт - Заповед рег. № К-10223 от 17.10.2011 г. Твърди, че още преди връчването на тази заповед в населеното място, където живеел се знаело за това, че същата е издадена. До издаването й твърди, че заемал една от най-уважаваните длъжности в населеното място. Подробно описва негативните си преживявания. Сочи, че от деня на връчването на заповедта до отмяната й живеел в притеснения, терзания, разочарования и към момента на подаване на исковата молба все още не може да преживее случилото се. Изразява предположение, че психологическото му състояние се отразило на общото му здравословно състояние, удостоверено с болнични листове и диагноза "Увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел". Няколко седмици след връчване на заповедта за уволнение Купенов започнал да има шум в двете уши като резултат на стреса, който изпитвал, от който продължава да страда и към момента на подаване на исковата молба. Предвид така изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съобразно който се претендира като обезщетение сума в размер на 16000,00 лв. за претърпени болки и страдания и в размер на 20000,00 лв. за причинения шум в ушите, несъобразено е останало от първоинстанционния съд, че претенциите не са били индвидуализирани по период. Видно е от посоченото по-горе, че ищецът навежда факти и твърдения във връзка с търпените неимуществени вреди, свързани с издаването, но преди връчването на заповедта, когато все още е бил отстранен от заеманата длъжност, такива относими за периода от връчване на заповедта до отмяната й, и от връчването й до момента на предявяване на исковата молба, а моментът на появата на шум в ушите е условно определен, но тези усещания Купенов има и към предявяване на исковете. Липсата на конкретизация на периодите, за които се претендират неимуществените вреди водят също на извод за нередовност на предявената искова молба в тази част. Освен това неправилно съдът е разгледал предявените два иска за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като един такъв с обща цена 36000,00 лв. Макар правопораждащият факт да е един, всеки от тях почива на различни фактически твърдения във връзка с твърдяното увреждане и уважаването му, респективно отхвърлянето му изисква преценка на различни факти. По същество налице са различни искови претенции. Наред с това, предвид изложеното в исковата молба може да се направи извод, че периодът на търпените неимуществени вреди, за които се търси присъждане на обезщетение по всеки от тях е различен. Както се посочи по-горе той следва да бъде уточнен от ищеца. Последицата от разглеждането на непредявен иск за осъждането на МВР да заплати на Купенов обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 36000,00 лв. и това, че съдът не е констатирал липсата на конкретизация досежно периода, и в тази връзка не е извършил необходимите процесуални действия за привеждането на исковата молба с изискванията по чл. 127 ГПК, е недопустимост на постановеното решение и в тази част. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неговата неправилност в тези части, които са наведени в касационните жалби. Решението следва да се обезсили като недопустимо в посочените по-горе части, а делото да се върне на АССм за ново произнасяне от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по преценка подсъдността на всеки иск поотделно и процедиране във връзка с това съобразно чл. 135, ал. 2 АПК, по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, в частта, с която са предявени подсъдните на административния съд искове и едва след това да пристъпи към разглеждане на спора по същество в тези части. Предвид правните изводи на настоящия съд решението в частта за разноските следва да бъде отменено. По тях ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,