Решение № 6339 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2008 г.
ВАСIII отделение15.05.2009 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Юробанк и еф джи България" АД, представлявано от изпълнителните директори Антониос Хасиотис и Асен Василев Ягодин, срещу Решение № 52/17.09.2008 г. на Комисията за защита на личните данни. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6339 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14365/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), вр. чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба, подадена от "Юробанк и еф джи България" АД, представлявано от изпълнителните директори Антониос Хасиотис и Асен Василев Ягодин, чрез пълномощника им юрисконсулт Парашкев Недялков срещу Решение № 52/17.09.2008 г. на Комисията за защита на личните данни. В жалбата се поддържа, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. Ответната страна не изразява становище по подадената жалба. Заинтересованото лице Ивайло Живков Аспарухов моли съда, да отхвърли като неоснователна подадена жалба. Върховният административен съд, Трето отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Обжалваното Решение № 52/17.09.2008 г. на Комисията за защита на личните данни е постановено по жалба вх. № Ж-52/21.07.2008 г., подадена от Ивайло Живков Аспарухов във връзка с изхвърлянето на достъпно за останалите клиенти на банката място, на фотокопия на лични карти, в клон "Бизнес парк" - София на "Юробанк и еф джи България" АД, в противоречие със законовите изисквания обработката на лични данни на физически лица (в това число унищожаването на документи с такива данни), да се извършва при наличието на подходящи мерки за тяхната защита. От административния орган е направен обоснован извод, че видно от писмо изх. № 1200-1573/18.08.2008 г., банката не оспорва обстоятелството, че Ивайло Аспарухов е неин клиент и че са били допуснати описаните в жалбата му нарушения, но твърди, че понастоящем причините за тях са отстранени с инсталиране на машина за унищожаване на документи в непосредствена близост до копирната машина в банковия клон. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя в настоящото производство, следва да се има предвид, че текстът на изпратеното от "Юробанк и еф джи България" АД, писмо до КЗЛД, несъмнено налага направените от административния орган изводи в горепосочения смисъл. Разглеждането на жалба вх. № Ж-52/21.07.2008 г., подадена от Ивайло Аспарухов е насрочено в открито заседание на 17.09.2008 г., за което страните са редовно уведомени, видно от приложените по делото писма изх. № № 2377 и 2378/25.07.2008 г. и от административния орган са изложени подробни фактически и правни съображения за постановяване на решението, които кореспондират изцяло с данните по приложените в административната преписка документи. Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. С оглед без противоречивите твърдения на участниците в административното производство и приложените в преписката документи, от КЗЛД е направен обоснован извод, че от "Юробанк и еф джи България" АД са допуснати нарушения при унищожаване на копия на лични карти на физически лица. В тази връзка е съобразено легалното определение по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД на понятието "обработване на лични данни", включващо и унищожаване на документи, обективиращи лични данни. Обоснован и правилен е направеният краен извод, че след като обработката е осъществявана в противоречие с изискванията да бъдат предприети необходимите технически и организационни мерки за защита на данните на клиентите на банката, администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и съобразно правомощията на комисията по чл. 38, ал. 2 от същия закон, следва да следва да му бъде наложено административно наказание. Предвид изложеното съдът приема, че не се установява противоречие на оспорения акт и с приложимите материалноправни разпоредби или целта на закона. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, Трето отделение