Решение № 10915 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2024 г.

от сключения между С. и Държавен фонд Земеделие Договор, е определено на лицето подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 6 070 лв. От фактическа страна, административният орган е установил, че между Държавен фонд Земеделие и С. е сключен Договор 1540/09.06.2020 г. (л. 38 и сл.) за предоставяне на финансова помощ по Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020 2022 . При упражняване на нормативно установения контрол върху изпълнението на дейността след извършено плащане, на 13.07.2023 г. е извършена проверка на мястото на инвестицията от служители на РТИ Кърджали (л. 89 л. 95), по време на която е констатирано, че двата пчелина, стопанисвани от С., ведно със закупените активи по развиване на пчеларската дейност, са прехвърлени на 20.12.2022 г. на Д. С. С.. Във връзка с проверката лицето е представило обяснение (л. 96), че безуспешно се е опитало да уведоми Държавен фонд Земеделие за настъпила промяна в обстоятелствата, изразяваща се в постъпването му на работа към Министерство на вътрешните работи (л. 113 л. 115). Това е наложило С. да прекрати извършваната пчеларска дейност и да прехвърли кошерите и закупените активи за отглеждане на пчелите на член на семейството си. С писмо с изх. 01-6500/3665 от 01.08.2023 г. (л. 100), надлежно връчено (л. 101), С. е уведомена, че по време на извършената проверка са констатирани допуснати договорни и нормативни нарушения, които тя следва да отстрани и да представи доказателства за това в указания ѝ срок. В случай на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Наредба 10 от 13.12.2019 г. е посочено лицето да представи документи, обосноваващи това, или такива, доказващи законово основание за преустановяване на пчеларската му дейност. Указано е, че при неизпълнение на указанията, ще бъдат предприети действия по възстановяване на предоставената помощ. С. не е подала отговор или изисканите от нея документи, поради което ѝ е изпратено второ уведомително писмо с изх. 01-6500/3847 от 22.08.2023 г. (л. 102), получено на 24.08.2023 г. (л. 103), с което е уведомена, че ако не отстрани или не преустанови допуснатите нарушения в едномесечен срок от получаване на писмото, ще дължи връщане на изплатените средства. С. отново не е подала отговор и не е изпълнила указанията. С писмо с изх. 01-6500/4884 от 24.10.2023 г. (л. 104), връчено на 30.10.2023 г. (л. 107), лицето е уведомено, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за откриване на производството по издаване на АУПДВ. С. е подала възражение, в което отново е аргументирала несъвместимост на дейността ѝ като земеделски производител със заеманата от нея длъжност в системата на МВР, като е представила договор за дарения на пчелни семейства и служебна бележка от ОД на МВР Кърджали. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. Прието е, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до противоречие с приложимия материален закон. Според съда формално са доказани нарушенията по чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба 10 от 13.12.2019 г., но тъй като в действителност активите продължават да се използват по предназначение и подпомаганата дейност не е преустановена, актът се явява незаконосъобразен. Относно 44, ал. 1, т. 2 от Наредбата решаващата инстанция е приела, че не е допуснато нарушение, тъй като С. доказано е служител на МВР и съгласно чл. 153, ал. 3 от ЗМВР е налице несъвместимост на службата ѝ в Министерството и изпълнението на задълженията ѝ като земеделски производител, което съставлява предвиденото в цитираната норма изключение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната жалба се явява основателна. Съдът, макар да е възприел правилно фактическата обстановка, не е мотивирал в достатъчна степен оспорвания пред настоящата съдебна инстанция акт, като неправилно е приложим относимия материален закон. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според ал. 7 на нормата дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая не е налице основание за прилагане на ал. 6, съответно правилно органът се е произнесъл с АУПДВ. С процесния административен акт е поискано възстановяване на получената сума поради допуснати нарушения на чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от приложимата Наредба 10 от 13.12.2019 г., чиито разпоредби предвиждат следното: ползвателят на помощта, получил подпомагане по чл. 4, т. 1, буква а, т. 3, буква а", т. 5, буква а, буква б и т. 6, се задължава за срок 3 години след изплащане на финансовата помощ от ДФ Земеделие: 1. да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение; 2. да не продава, дарява или преотстъпва ползването на активите, които са обект на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон; 3. да не преустановява подпомогнатата дейност, в случай че е получил подпомагане по дейностите на мерките съгласно чл. 4, т. 1, буква а, т. 3, буква а, т. 5, буква а и буква б. Съгласно чл. 48 от Наредба 10 от 13.12.2019 г., когато установи неизпълнение на задължения по чл. 43 и 44, ДФ Земеделие уведомява писмено ползвателя на помощта за констатираното неизпълнение и за санкциите, които се налагат за този случай. Ползвателят на помощта не се санкционира, когато отстрани или преустанови нарушенията по ал. 1 в едномесечен срок, но не по-късно от изтичане на 3 години от изплащане на финансовата помощ. Когато ползвателят на помощта не отстрани или преустанови нарушенията по ал. 1 в срока по ал. 2, дължи връщане на получената помощ заедно със законната лихва върху нея. По делото не се спори, че лицето е преустановило регистрацията си като земеделски производител и е отчуждило всички активи, закупени с отпуснати от Фонда средства, ведно с пчелните семейства. Изтъкнатата от С. несъвместимост между заеманата от нея длъжност и агроекологичния ѝ ангажимент обаче не съставлява изключението, предвидено в чл. 44, ал. 1, т. 2 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. Това е така, тъй като към момента на подписване на Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ лицето е било наясно с нормативните изисквания, които са възпроизведени и в Договора (т.4.20, ал. 1). Визираното изключение в чл. 44, ал. 1, т. 2 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. не е относимо към процесния случай и не може да обоснове недължимост на получената финансова помощ, тъй като С. по свое желание е постъпила на служба в системата на МВР, а не е била принудена от законова разпоредба. С оглед изложеното, като е отменил спорния АУПДВ, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на С. против акта. По разноските: