Решение № 11015 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2014 г.

Решение № 11015 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 280 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Варна чрез пълномощника си юриск. Снежана Маринова срещу решение № 2316/15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3483/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен АУЗД № 1700-052/5.07.2012 г., издаден от орган по приходите при същата дирекция, потвърден с решение № 186/7.08.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна като декларирания данък по годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от Левент Реджеб Юмер от с. Китанчево, Община Исперих е коригиран от 0, 00 лв. на 6 229,50 лв. Релевира се оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производител, за годишната данъчна основа от дейност по непреработена земеделска продукция - растителна или животинска при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО. Според касатора това преотстъпване законодателят обвързва само и единствено за едноличните търговци, като понятията "предприятие на търговец" и "стопанска дейност", осъществени от физически лица не се отъждествяват. В касационната жалба се съдържа оплакване, че направеното тълкуване на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ, която се възприема като норма, разширяваща обхвата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не намира опора в закона и е недопустимо материалноправните норми на данъчен закон да се подлагат на разширително тълкуване. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Левент Реджеб Юмер срещу АУЗД. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Левент Реджеб Юмер от с. Китанчево, Община Исперих чрез процесуалния си представител адв. Стоянова я оспорва по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Спорът между страните по делото пред първоинстанционния съд е за това налице ли е право на физическо лице-земеделски производител на преотстъпване за отчетната 2011 г. на 60% от данъка по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Съдът е възприел като неправилно становището на приходните органи за неприложимост на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци. За да обоснове този си извод съдът се е позовал на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ, според който облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС и като земеделски производители физически лица се определя по чл. 26 и се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ и затова независимо, че не са регистрирани като еднолични търговци според съда на тях им се дължи посоченото преотстъпване на данъка. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд с последователни и задълбочени мотиви е приложил съответстващите на правния спор материалноправни норми и въз основа на тях е направил правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящата касационна съдебна инстанция. Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ предвижда, че данъкът върху годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като еднолични търговци се преотстъпва до 60% на лица, регистрирани като земеделски производители (считано от 14.08.2007 г. е регистриран и по ЗДДС) за годишна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията по преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО Спорът между страните по делото е относно качеството на лицето, което е преотстъпило част от данъка от дейността му като регистриран като земеделски производител, но няма качеството на едноличен търговец. Налице е решение на ЕК, цитирано по-горе, което е условие по § 26 от ПЗР от ЗИДЗДДФЛ за преотстъпването на данъка - държавна помощ за България. Установено е по делото по категоричен начин и не се спори между страните, че ответникът по касационната жалба има качеството на регистриран земеделски производител на животинска продукция. Спорът по делото се свежда до правноорганизационната форма на предприятието на земеделски производител, като касационният жалбоподател твърди, че това може да бъде едноличен търговец, но не и нерегистриран като такъв физическо лице - земеделски производител. Държавната помощ, каквото представлява преотстъпването на данъка съгласно решение на Европейската комисия С