Решение № 5835 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 229/2019 г.

Решение № 5835 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 229/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от М. Чуховска от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 12419 от 16.10.2018 г. по адм. дело № 4355/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила Решение № 1325 от 01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 13200/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. В искането са посочени основанията за отмяна по чл. 239, т. 1, 2, 3 и 6 от АПК. Във връзка с основанието по т. 1 от чл. 239 от АПК искателката представя регистрационна карта № 10047683 от 18.08.2017 г., издадена от Дирекция "Бюро по труда"-Сердика при Агенция по заетостта. Счита, че установяването на периода на осигуряване и факта на регистрация като безработно лице е достатъчно за отпускане на обезщетение за безработица. Допълнително в открито съдебно заседание представя доказателства за висящи съдебни производства, по които е страна – твърди, че с тези доказателства се установяват уважителни причини за закъснението й за подаването на искането за отпускане на обезщетение за безработица. Наред с горните оплаквания, относими към основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, искателката сочи и следните основания за отмяна – по чл. 239, т. 2, 3 и 6 от АПК. В тяхна подкрепа излага аргументи, че процесуалният представител на ответника е въвел съда в заблуждение относно действителните факти и приложението на закона, както и че съдебното решение на касационната инстанция противоречи на международни актове в областта на социалното осигуряване. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С.-град (ТП на НОИ С.-град), не изразява становище. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. По същество искането е неоснователно. С Решение № 12419 от 16.10.2018 г. по адм. дело № 4355/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, чиято отмяна се иска, в производство по чл. 208 и сл. от АПК касационната инстанция е оставила в сила Решение № 1325 от 01.03.2018 г., постановено по административно дело № 13200/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на М. Чуховска срещу Решение № 1040-21-428 от 12.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е потвърдено Разпореждане № 214-00-8896-1/07.09.2017 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В решението на тричленния състав на ВАС е прието за установено, че трудовото правоотношение на М. Чуховска с работодателя "Университет за национално и световно стопанство" е прекратено със Заповед № ЧР-3737/16.11.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, като е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", което обуславя приложното поле на чл. 54б, ал. 3 от КСО относно размера и срока на дължимото парично обезщетение за безработица, а именно - минимален размер на паричното обезщетение за безработица за срок от четири месеца. Заповедта е връчена на 22.11.2016 г. В предвидения по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО тримесечен срок от прекратяване на осигуряването лицето не е подало заявление за парично обезщетение при безработица - заявлението е подадено едва на 24.08.2017 г. Същевременно регистрацията в съответната Дирекция "Бюро по труда" при Агенцията по заетостта е трябвало да се направи до 01.12.2016 г., а в случая е извършена на 18.08.2017 г. - факт, за който касационната инстанция е приела, че не се оспорва по делото, и за чието установяване е представено и писмено доказателство - регистрационна карта № 10047683 от 18.08.2017 г. в Дирекция "Бюро по труда"-Сердика. По изложените съображения касационната инстанция е приела, че обжалваното решение е правилно, като първоинстанционният съд е анализирал обстойно основния спорен въпрос по делото, по който е формулирал правилен решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. При така установените факти и обстоятелства, настоящият петчленен съдебен състав приема, че не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Посочената разпоредба предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая с искането за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС искателката представя посочената по-горе регистрационна карта, издадена от бюрото по труда. Това доказателство обаче не е новооткрито по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като Чуховска го е представила още пред първата инстанция – л. 14 от адм. дело № 13200/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. С. това го е представила повторно и пред касационната инстанция, но след приключване на устните състезания. Отделно от това, доказателството касае факт, по който не се спори между страните и който е обсъден и от двете съдебни инстанции при решаване на делото. На следващо място, искателката представя доказателства, за които твърди, че установяват уважителни причини за закъснението й при подаване на заявлението за обезщетение за безработица. Всички доказателства са изготвени от самата искателка и касаят нейни процесуални действия по други съдебни производства, извършени след подаване на заявлението за обезщетение. Заявлението за обезщетението е подадено на 24.08.2017 г. Искателката представя възражение вх. № 3074363 от 26.09.2017 г. до СРС по гр. дело № 46300/2017 г.; въззивна жалба вх. № 5093360 от 04.06.2018 г. по описа на СРС до СГС; протокол от открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2018 г. по въззивно гражданско дело № 1113/2018 г. по описа на СГС; жалба вх. № 10790 от 12.12.2018 г. по описа на ВКС; изложение вх. № 921 от 04.01.2019 г. по описа на СГС до ВКС; молба вх. № 9004 от 23.01.2019 г. по описа на СГС до ВКС. П. доказателства не касаят процесния период на закъснението, който предхожда подаването на заявлението, а по-късен период. Следователно нямат значение за решаване на делото и е безпредметно да се извършва проверка дали са новооткрити. По изложените съображения не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Не са налице и останалите основания за отмяна, посочени в искането. Несъгласието на искателката със становището на процесуалния представител на ответника не обосновава наличието на нито една от хипотезите по чл. 239, т. 2 и 3 от АПК. Т. 2 на чл. 239 от АПК обхваща случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Т. 3 на чл. 239 от АПК обхваща случаите, актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 6 от АПК – в искането няма твърдения, нито са приложени доказателства, че с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице основанието по т. 6, нарушението на посочената конвенция следва да е установено с решение на Европейския съд за защита правата на човека, а не от Върховния административен съд в настоящото производство по отмяна, поради което не следва да се обсъждат оплакванията на искателката, че решението на тричленния състав на ВАС противоречи на международните актове в областта на социалното осигуряване. По изложените съображения искането за отмяна е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ искането на М. Чуховска от [населено място], [жк], [жилищен адрес] за отмяна на основание чл. 239, т. 1, 2, 3 и 6 от АПК на влязло в сила Решение № 12419 от 16.10.2018 г. по адм. дело № 4355/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.