Решение № 397 от 28.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 356/2010 г.

Решение № 397 от 28.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 356/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от двамата защитника на подсъдимия К. М. Т. против въззивна присъда № 65 от 8.IV.2010 г. по внохд № 84/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Иска се отмяна на присъдата, преквалифициране на извършеното от Т. деяние от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК в такова по чл. 124, ал. 1 НК и определяне за това престъпление на справедливо наказание. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци - Д., К. и Б. С. - както и представителят на ВКПр искат оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 175 от 21.ХII.2009 г. по нохд № 678/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, К. М. Т. е признат за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с К. Д. Кондев, С. В. М. и С. К. М., на 2.IV. 2009 г. в жилището на С. Д. С. и Д. Ст. Д. в гр. Стара Загора е извършил хулигански действия, отличаващи се с изключителни цинизъм и дързост, за което и на основание чл. 325, ал. 2 НК е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Кр. М. Т. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е причинил по непредпазливост смъртта на 61-годишния С. Д. С., нанасяйки му средна телесна повреда, за което и на основание чл. 124, ал. 1 НК е осъден на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода с оправдаване по обвинението, това деяние да съставлява престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Т. е определено общо наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. В полза на К. Ст. Д. Б., Ст. Д. и Д. Ст. Д. - пълнолетни низходящи на пострадалия С. - са присъдени по 50 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди и общо 1 000 лева за причинените им имуществени такива с отхвърляне на претенциите за неимуществени вреди до размера на по 100 000 лева. С обжалваната присъда на апелативния съд са отменени осъждането на Т. по чл. 124, ал. 1 НК и оправдаването му по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК, подсъдимият е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение за умишленото и по хулигански подбуди причиняване смъртта на Ст. Д. С., наказан е за това престъпление с 15 години лишаване от свобода, което наказание е определено като общо и за съвкупността с хулиганството. Жалбата е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 2 НПК. Фактическата обстановка, приета за установена от въззивния съд, е изведена от събран по надлежния процесуален ред доказателствен материал. От нея е видно, че подсъдимият, воден от желанието си да отмъсти на Д. Ст. Д. за побоя, който последният му нанесъл, и с подкрепата на близките си родственици С. К. Мънина, К. Д. Кондев и С. В. Мънин-осъдени в отделно производство, предмет на нохд № 627/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, за извършено в съучастие с подсъдимия престъпление по чл. 325, ал. 2 НК - насила проникнал в жилището на Д. Д. и на стой ред започнал да го бие с предварително приготвен метален предмет/палка/. По време на побоя в жилището се намирал и бащата на Д. Д. С. Д. С., който, чувайки шума, излязъл от стаята си и застанал между подсъдимия и сина си, стремейки се да го предпази от последващи множеството вече нанесени удари. На намесата на С. подсъдимият реагирал с нанасянето на силни удари по главата му с металната палка, причинили на С. три контузно-разкъсни рани с подлежащи кръвонасядания на меките черепни покривки и лявостранна контузия на главния мозък. Въпреки проведеното адекватно лечение в специализирано здравно заведение мозъчната контузия не е могла да бъде овладяна, в резултат на нея се е развила двустранна застойна бронхопневмония и 10 дни след причинените му увреждания, на 12.IV., С. починал. При несъмнената пряка причинно-следствена връзка между полученото от Ст. С. телесно увреждане и смъртта му, изхождайки още от интензивността на нанесените от подсъдимия удари, средството, с което са нанесени и локализацията им единствено върху черепа на пострадалия, въззивният съд е дал правилна правна квалификация на деянието. Правилно е приел, по-нататък, че убийството на С. е извършено при евентуален на дееца умисъл: Т. не е целял смъртта на С., но отстранявайки го като пречка за постигане на основната си цел е използвал средство и начини, годни да причинят включително смъртта на С., към който резултат подсъдимият-с експертно установено психично здраве-се е отнесъл напълно безразлично. Правилно е прието, накрая, че убийството Т. е извършил по хулигански подбуди, характеризиращи цялостното му поведение от момента на вземането на решение да отмъсти на Д. до реализацията на това решение с побоите над Д. и С., което поведение демонстрира подчертано пренебрежение към всякакви правни и етични норми на човешко общуване. Наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК не е несправедливо, още по-малко пък, явно несправедливо. Наказанието е най-лекото от трите възможни алтернативи, предвидени в специалната материалноправна норма на чл. 116, ал. 1 НК, а лишаването от свобода е за минималния срок от 15 години. Не са налице нито многобройни, смекчаващи отговорността на Т. обстоятелства, нито наличието на едно или повече от тях с изключителен характер, нито пък наложеното най-леко наказание е несъразмерно с тежестта на извършеното престъпление. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение