Решение № 8501 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2010 г.

Решение № 8501 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Калин Костадинов Грънчаров, гр. Благоевград, чрез адв. Валентина Александрова в качеството си на негов пълномощник срещу Решение № 645 от 27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 659/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Грънчаров против Акт за установяване на публично общинско вземане № 7/07.07.2009 г. на Кмета на Община Благоевград. В същата се прави оплакване, че Решението е постановено в нарушение на процесуалните и материално - правните норми, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено, както да бъде отменен и атакувания АУПОВ. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на оплакванията, като моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Благоевградския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени атакувания АУПОВ. Претендира се заплащане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Община Благоевград не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Калин Костадинов Грънчаров, гр. Благоевград против Акт за установяване на публично общинско вземане № 7/07.07.2009 г. на Кмета на Община Благоевград. В мотивите си Съдът е посочил, че е недопустимо влезли в сила административни актове да бъдат оспорвани или подлагани на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност като преюдициален въпрос в настоящето производство. Той се е произнесъл приемайки, че с решение на ОбС-Благоевград от 27.11.2008 г. е била определена такса битови отпадъци в размер на 10 промила за 2009 г., върху данъчната оценка на имота. Именно по този начин е изчислено задължението на Грънчаров по подадената от съсобственика му данъчна декларация. Решението на общински съвет е било прието до края на 2008 г., поради което съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 4 от ЗМДТ следвало да се прилага за 2009 г. Същото се отнасяло и до одобрената план сметка. Съдът е следвало да отчете, че според чл. 17, ал. 4 на Наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград, изменението на размера на промила се извършва не по-късно от 20 декември на годината, предшестваща годината, за която се определя размера. Видно е от приетите по делото доказателства, че Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Благоевград по ЗМДТ е приета с Решение № 322, Протокол № 15 от 23.12.2008 г. на ОбС Благоевград. Освен че решението е прието след срока, определен в Наредбата, това е станало и без да е одобрена план-сметка, включваща разходите за извършването на услугата. План-сметката е приета с Решение № 30, протокол № 2 от 27.02.2009 г. на ОбС Благоевград - видно е че това е станало в рамките на следващата година и не в срока, посочен в закона, а още по-малко в срока, определен с Наредбата. По отношение на законосъобразността на Акта за установяване на публично общинско вземане № 7 от 07.07.2009 г. Съдът е приел, че са неоснователни доводите на оспорващия за неправилно определяне на таксата предвид на неправилно определена квота на съсобственост върху имота. Този извод на съда е неправилен, тъй като Акта за установяване на публично общинско вземане № 7 от 7.07.2009 г., е издаден на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 24 от АПК и въз основа на постъпила жалба вх. № 70-00-1683 от 16.06.2009 г. В мотивите към акта е посочено, че е установен размер на задълженията за такси по видове и за периода от 01.02.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 932.70 лв. за 48/108 ид. ч. от данъчната оценка в размер на 228935.70 лв. Таксата е определена в размер на 10 промила от данъчната оценка. От диспозитива на акта е видно, че е установен размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 02.07.2009 г. на Грънчаров в размер на 907.05 лв., като в колона № 3, именувана "ревизиран период" е посочено 2009 г. Не е ясно дали с акта е установен размерът на цялото задължение за 2009 г., както е посочено в диспозитива на акта или размерът е определен, като е изключен периода от 01.01.до 31.01 2009 г., когато съсобственият дял на Грънчаров е бил 51.66%. Според заключението на ВЛ дължимата такса за 2009 г. при новия дял и при 10 промила е в размер на 1017.49 лв. Няма данни какъв е размерът на задължението за месец януари на 2009 г. и защо той е изключен при определянето на таксата в оспорения акт. Посочено е в Акта, че е приспадната внесена сума от 25.65 лв. и така дължимата сума е определена на 907.05 лв. Определена е и лихва за просрочие върху сумата от 2.12 лв. Самият съд е приел, че Грънчаров е собственик на 48/108 ид. ч. от недвижимия имот, което е по-малко от процента на съсобственост определен със съдебното решение по адм. д. № 292/2002 г. на ОС - Благоевград, но това не се отразява на законосъобразността на оспорения акт за установяване на публично общинско вземане. Това е така, т. к. ако процента на съсобственост на Грънчаров е по-голям от приетия от Общината, то в такъв случай с оспорения акт е следвало да се определи по-голям размер на такса битови отпадъци. Неправилността на оспорения акт се отразява на законосъобразността му, т. к. не може актът да е неправилен, но да е законосъобразен. Не е ясно въз основа на какви доказателства в мотивите си съдът е направил извод, че размерът на таксата за месец януари следва да бъде определена като за жилищен имот, след като за този имот няма данни да е бил жилищен и след като самото вещо лице никъде не твърди, че в този период е извършена промяна на предназначението на имота от жилищен в нежилищен, и поради тази причина за останалата част от годината таксата трябва да бъде определена като за нежилищен имот. Освен това няма данни по делото, че размерът на такса битови отпадъци дължим от К. Грънчаров за 2009 г. за притежаван от него жилищен имот на граждани е бил определян по надлежния ред от Община Благоевград, както и че жалбоподателят Грънчаров е заплатил този размер, за да бъде извършено прихващане на тази сума. Видно от изготвената експертиза до момента на подаване втората данъчна декларация на 16.03.2009 г. е бил определен размер на таксата битови отпадъци по данните за дела му 51,66% по първата декларация от 20.07.2005 г. с промил 1,1, които е бил за жилищни имоти на граждани за 2009 г. Определената по този начин такса е била 25,65 лв., която К. Грънчаров е внесъл. След подаването на втората декларация от 16.03.2009 г. е извършено ново облагане. По новия начин на касатора е определена такса в размер на 907,05 лева и 2,12 лева лихва към 2.07.2009 г. Погрешен е извода на съда, че решението на общински съвет прието в края на 2008 г., съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 4 от ЗМДТ следва да се прилага за 2009 г. Нормата на чл. 66, ал. 4 е отм. в бр. 100 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г. В настоящия случай е приложима нормата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, където е установено императивно правило, че ако до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. В случая е следвало таксата следва да бъде определена по подадената декларация от 20.07.2005 г., а не по новата подадена на 16.03.2009 г. Самото решението на ОбС - Благоевград от 27.11.2008 г. е незаконосъобразно с оглед на това, че план сметката е приета през месец февруари 2009 г. В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 е указано, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност и по този начин приемането на план сметката след решението е в противоречие с материалния закон. Основателен е и довода на касатора, че определена квота на собственост на оспорващия е неправилна с оглед на това че същата, следва да се определи на 51,66 %. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Не се спори по делото, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателя се предоставя от общината. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение, както и отмяна на атакувания АУПОВ, тъй като настоящата инстанция се произнася по съществото на спора при наличието на доказателства по делото. С оглед изхода от спора и претенцията на Грънчаров за заплащане на разноски, на същия следва да се присъди сумата от 371 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,