Решение № 8965 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2013 г.

Решение № 8965 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Иванов Младенов, от гр. Кюстендил против решение № 239/10.01.2013 г. по адм. дело № 3539/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна "Международен композит БГ" АД, гр. Кюстендил счита същата за неоснователна. Националната експертна лекарска комисия и Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 239/10.01.2013 г. по адм. дело № 3539/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Васил Иванов Младенов срещу експертно решение № 0050 от зас. № 024 от 16.02.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия по УНГ болести. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Кредитирал е приетата по делото съдебно-медицинска експертиза като компетентно изготвена. Настоящият състав на Върховния административен съд намира оспореното решение на административния съд за правилно. Постановено е въз основа на верен анализ на събраните доказателства и точно приложение на материалния закон. По делото е установено, че с ЕР № 1844 от зас. № 189 от 16.11.2011 г. на ТЕЛК общи и професионални болести на Васил Иванов Младенов при преосвидетелстване е определен 32% трайно намалена работоспособност (ТНР) поради общо заболяване и 50 % ТНР от професионално заболяване - неврит на слуховите нерви. Общото заболяване е установено като хроничен бронхит; лумбална спондилоза; състояние след епикондилит на ляв хумерус; артериална хипертония I ст. лека към умерена форма; бъбречно-каменна болест. ЕР на ТЕЛК е потвърдено от НЕЛК по всички поводи. Обоснован от установените релевантни факти е изводът за законосъобразност на обжалваното ЕР на НЕЛК, с което на жалбоподателя е призната 60 % ТНР /трайно намалена работоспособност/. Същата съответства в пълна степен на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза, според чието заключение крайният процент на ТНР за общото заболяване на освидетелстваното лице е в границите на 56 - 62 %. Предвид констатацията на вещите лица, че преценката на здравословното състояние в атакуваното експертно решение е обективна и точна, правилно съдът е приел, че от страна на НЕЛК са приложени относимите материалноправни норми на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), свързани с регистрираните заболявания и произтичащия от тях функционален дефицит. При определяне на степента на намалената работоспособност за всяко отделно заболяване на жалбоподателя, включително и на крайния процент, са съобразени разписаните правила в приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от наредбата, както и е спазена методиката съгласно приложение № 2 към ал. 3 на същия текст. Неоснователно е касационното оплакване, че наличното заболяване "хроничен бронхит" следва да се определи като такова с професионален характер, а не като "общо", в каквато насока е категоричното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Доводи в тази насока са наведени и пред първата инстанция, които обосновано и законосъобразно са отхвърлени от решаващия съд като неоснователни. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение