Решение № 1164 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2020 г.
ВАСVI отделение29.01.2021 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2290/28.04.2020 г. по адм. дело № 12155/2019 г. на Административен съд София – град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1164 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Дудова, от [населено място] лично и в качеството и на законен представител на В. С. против решение № 2290/28.04.2020 г. по адм. дело № 12155/2019 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, досежно оценката на доказателствата извършена от съда и липсата на пълнота на изследването на обстоятелствата по случая и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, чрез юрисконсулт В. Петков изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2290/28.04.2020 г. по адм. дело № 12155/2019 г. Административен съд София – град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Дудова, лично и в качеството й на законен представител на малолетния В. С. срещу заповед № 3 Д / Д – С – СЛ – 011/21.08.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, гр. София, потвърдена с решение № 22 – РД 06 – 0208/25.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София – град. По делото е установено, детето В. С. не контактува с баща си А. Стоянов съобразно постановеният режим на лични контакти. В изпълнение на последния са били образувани две изпълнителни дела, по които са били отправяни многократни искания за съдействие от отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, поради отказ на майката да изпълни задължителните указания на съдебните изпълнители. Доклад за ползване на социалната услуга "Родителска подкрепа" към Център за обществена подкрепа при Институт за социални дейности и практики от жалбоподателката Р. Дудова констатира, че не е налице променя на нейните нагласи (в частност негативния модел на семейно функциониране) в отношенията на всички нива с А. Стоянов. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и касае ползване от детето В. С. и майка му Р. Дудова на социалната услуга "Семейна подкрепа, сигурна грижа и превенция на риска" към ЦОП "Св. София" за срок от 6 месеца. Доказателствата по административната преписка подкрепят изводите на административния съд, че детето е в риск от родителско отчуждение, тъй като не контактува със своя баща. По делото няма доказателства бащата да е имал недобросъвестно отношение към детето. Нежеланието на майката да ползва предоставената и с направление социална услуга е обосновало издаването на процесната заповед. Обосновано административният съд е приел, че социалната услуга, чието ползване е наредено е в съответствие с най-добрия интерес на детето. Чрез определената мярка за психологическа подкрепа на детето във взаимоотношенията му с бащата при участието на майката се цели да се помогне на детето да преодолее психологическата травма от раздялата на родителите му, обтегнатите отношения между тях и да се приучи да общува с всеки от тях поотделно. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение