Решение № 3299 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2020 г.

Решение № 3299 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ангелова, подадена чрез адв. С. Каров срещу решение № 813/03.07.2020 г., постановено по адм. д. № 636/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 3 Д/Д-А-052/24.03.2020 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място]. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът И. М., редовно призован, не се явява, не се представлява, не взема становище. Ответникът Н. М., редовно призован, не се явява, не се представлява, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 3 Д/Д-А-052/24.03.2020 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която е наредено, считано от 25.03.2020 г. временно продължаване на настаняването на малолетния Н. М. с родители: майка М. А. и баща И. М., в Центъра за настаняване от семеен тип за деца в [населено място], [улица], за срок до произнасяне на съда с решение, съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето. По подробно развити доводи, първоинстанционният съд приема оспорения акт за правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на страните. Решението на Административния съд е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. За да издаде заповедта за временно настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца, административният орган се е позовал на чл. 26, ал. 1, изр. 2-ро във вр. с чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, изр. второ от ЗЗДет до произнасяне на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, като според чл. 27 от ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изр. 2-ро и е направил обоснован извод за правилно приложение на закона. В случая е налице и хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. за трайна невъзможност от страна на родителите да полагат грижи за детето. Данните по делото категорично установяват, че родителите са в трайна невъзможност да отглеждат при подходящи условия малолетното дете, поради липса на средства да осигурят необходимите социално битови условия и среда, мотивиращи основание за настаняване на детето извън семейството, съобразно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси, при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет., е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителите. Неотносимо е позоваването в касационната жалба на чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗДет, тъй като урежда различна хипотеза. Материалноправната предпоставка за настаняване на детето извън семейството е чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, а не посочената такава от касатора. Административният орган не е посочвал такова правно основание, нито е обсъждана нормата в съдебното решение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По силата на чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,