Решение № 122 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2015 г.

Решение № 122 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Атанасова Минкова, майка на детето Йоанна Радославова Минкова, двете от гр. Пловдив, действаща чрез повереника си адв. Маргаритов, срещу решение № 305 от 18.02.2015 г., постановено по административно дело № 3123/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДД-Т-77-785 от 17.09.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, оправомощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД01-227 от 28.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторката моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции, в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, и навежда доводи за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, за което предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е била заповед № ДД-Т-77-785 от 17.09.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, надлежно оправомощено за целта от директора на дирекцията, с която на Мария Атанасова Минкова за детето Йоанна Радославова Минкова е отказано отпускане на добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Отказът е мотивиран от административния орган с това, че посоченият доставчик на ползваните услуги от Йоанна Минкова и нейната майка (хотел "Орфей", к. к. Пампорово), не отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а добавка по чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или получена рехабилитационна услуга в обекти, отговарящи на посочените стандарти по наредбата. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи и изясни фактическите основания, изложени в оспорената заповед, която е издадена от материално компетентен орган, който се е съобразил с изискванията за форма по чл. 59 от АПК и правилно е приложил относимите за случая материалноправни разпоредби на чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ и на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. По същество съдът е възприел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за детето Йоанна Минкова, тъй като хотел "Орфей" в к. к. Пампорово, където са предоставени рехабилитационните услуги, не отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Посочил е, че разглежданият случай не попада в приложното поле на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 169 на Министерския съвет от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ (ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.), съгласно който започнатите процедури по отпускане и ползване на месечна добавка за социална интеграция и на целеви помощи преди влизане в сила на постановлението се довършват по досегашния ред, тъй като в случая заявлението-декларация е подадено на 13.08.2014 г. или след влизане в сила на посоченото постановление, с което е изменен чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, което има за последица постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. В хода на първоинстанционното съдебно производство е доказано, че детето Йоанна Радославова Минкова е лице с трайно увреждане 75% (водеща диагноза "Инсулинозависим захарен диабет") и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. По делото има данни (медицинско направление), че детето е насочено от лекар със специалности "Детски болести" и "Детска ендокринология" за провеждане на санаториално лечение, като по време на престоя му в хотел "Орфей" в к. к. Пампорово (където е бил придружавано от майка си Мария Минкова) в периода 3.08.2014 г. - 10.08.2014 г. то е било включено в летен лагер-курс за деца с диабет, организиран от Националната асоциация на децата с диабет, с които е проведена социална рехабилитация посредством "създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност, предоставена психологическа подкрепа, измерване на гликиран хемоглобин" (според както е отразено в графата "резултати" на медицинското направление). За извършените разходи в размер общо на 252 лв. са представени на ДСП - Пловдив разходооправдателни документи - фактура от 9.07.2014 г. и фискален бон от същата дата. Няма спор по делото относно установеното в административното производство, че хотел "Орфей" в к. к. Пампорово не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и медицинска рехабилитация". От фактическа и правна страна не се спори и че е упражнено право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, която се изразява в това, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен на 12.05.2014 г. между Националната асоциация на децата с диабет и "ВАЯ ТУР" ЕООД (това дружество стопанисва хотел "Орфей" в к. к. Пампорово и е издало цитираните фактура и фискален бон). Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ определя кръга на лицата, сред които са и децата с определени вид и степен на увреждане, на които добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско направление от лекар-специалист. Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, влязло в сила от 4.07.2014 г., добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В процесния случай обаче административният орган незаконосъобразно се е позовал на посоченото изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, за да постанови отказа си за изплащане на търсената добавка. Разпоредбата на чл. 15 от ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Медицинската рехабилитация е легално определена в алинея 2 като "лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване". Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Т.е. социалната рехабилитация по чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ не е дефинирана като лечебна дейност, което е една от отграничителните й черти с медицинската такава. Нещо повече, провеждането на социална рехабилитация в лечебно заведение би било в пълна дисхармония с поставената цел за социализиране на страдащото дете, което в условията на болнична обстановка (най-често с други, на различни възрасти и с различни заболявания пациенти) трудно би могло да изгражда успешно умения за по-нататъшен живот. Лечебните заведения не биха могли да осъществят адекватна социална рехабилитация, отговаряща на изискванията на закона, очертани с нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ и отграничаващи я от медицинската такава по ал. 2 на същия член. В случая независимо от формалния документ на лекаря на бланка за санаториално лечение, описаните дейности и режим по същество изпълват изискванията за провеждане на социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ, а медицинското направление представлява по същество "медицинско предписание от лекар-специалист" по смисъла на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ. От данните по делото личи, че през едноседмичното пребиваване на детето в хотел "Орфей" на територията на к. к. Пампорово е проведена именно социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ, а не санаториално лечение. По време на престоя му в хотела, в рамките на обявената програма на лагера за деца, са извършени действия, насочени към стимулиране на двигателната активност на детето, което е със степен на увреждане 75%, предоставени са били социални рехабилитационни услуги, които са го подпомогнали физически, интелектуално и психически и които са осигурили възможност за промяна на живота му към по-висока степен на независимост (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Извършените дейности са по естеството си рехабилитационни и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация, като от значение в случая е, че съответните процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени, отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", още повече, че това изискване е влязло в сила след като е започнала организацията за групово посещение и лечение на деца болни от диабет в хотел "Орфей", к. к. Пампорово (арг. от § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 169 на Министерския съвет от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ - ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.). Извършена е социална рехабилитация, за която е платена определена цена, както за конкретен брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Извършването на разхода е доказано с представените фактура и фискален бон. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за рехабилитационни услуги, получени от детето, съгласно лекарското му предписание. Административният орган не е извършил пълна преценка на действително ползваните услуги и тяхното отношение към медицинското предписание, още повече, че детето е посетило именно този хотел, тъй като организацията на посещението е по инициатива на Националната асоциация на децата с диабет, като се касае за голяма кампания за летен лагер за деца болни от диабет, започнала преди влизане в сила на изменението в чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Именно по организираната от Националната асоциация програма за срещи между лекари-специалисти и деца болни от диабет, детето е изпратено от лекаря за санаториално лечение в хотел "Орфей", наред с останалите деца, които са взели участие в рехабилитационната програма. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд е неправилно като несъответно на приложимия в случая материален закон - чл. 15, ал. 1 и ал. 4, чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ. Погрешно административният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканата добавка, обоснован с липса на покриване на изискванията на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ - не отговаря на стандарта на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", е съобразен със закона. Неправилно е и становището на съда по неприложимостта на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към ПМС № 169 от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ, защото релевантен за случая бил момента на подаване на заявлението-декларация (13.08.2014 г.), а не момента, от който е започнала организацията на груповия летен лагер в хотел "Орфей", к. к. Пампорово (12.05.2014 г.). Съответното изменение на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ с § 6 от ПМС № 169/26.06.2014 г. е влязло в сила на 4.07.2014 г., а инициативата за посещение на хотел "Орфей", поета от Националната асоциация на децата с диабет, е започнала с подписването на договора между асоциацията и "ВАЯ ТУР" ЕООД на 12.05.2014 г., което предхожда влизането в сила на изискванията на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. Извън горното, интеграционната добавка е отказана за ползвано право на социална рехабилитация. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация, не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", за която е въведено изискването по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ и за която има разписан стандарт по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" (обн., ДВ, бр. 85 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г. и бр. 67 и 92 от 2010 г.). Затова е материално незаконосъобразен подходът на административния орган за механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени (предоставени) в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения. Условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо от ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 4.07.2014 г., се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредбата, то следва от различието в естеството на медицинската и на социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. Водим от гореизложеното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната заповед. С оглед на това, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба да се уважи, като се отмени оспорената с нея заповед, и преписката се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне предвид установеното по-горе. При този изход на спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, като съобразно доказателствата в тази насока (договори за правна защита и съдействие от 13.11.2014 г. и от 26.02.2015 г.) те възлизат на сумата от 600,00 лева, платими от ответника по касация. По отношение на искането за присъждане на разноски, представляващи държавни такси за производството пред настоящата инстанция и за производството пред първоинстанционния съд, то е неоснователно, тъй като по делото няма данни такива да са направени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,