Решение № 9905 от 28.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2014 г.

Решение № 9905 от 28.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Криско 06" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от Иван Илиев Мочев, чрез адв. Ст. Вълчев, против Решение № 1298 от 23.05.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 312 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № 161303063 от 11.09.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1269/9.12.2013 г. на и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в общо размер на 61 417,12 лв., ведно с прилежащите лихви от 16 960,58 лв. за данъчни периоди м. 07-11.2010 г. по доставки на "Делев" ЕООД, гр. Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновани са фактическите изводи на съда, че процесните фактури не отразяват действително осъществени данъчни събития. Съдът не е съобразил редовната счетоводна отчетност на ревизираното лице, включваща систематизирана хронологична и аналитична отчетност на осъществените стопански операции. Самите органи по приходите не са констатирали несъответствия между счетоводните сметки на приходи и разходи, нито нарушения при воденето на материалните сметки. Обстоятелствата, че доставчикът не е открит в ревизионното производство, не е декларирал издадените на РЛ фактури и не е установен произходът на продадената стока не са относими към правото на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка, съгласно съдебната практика на ВАС и СЕС. Представените още в ревизионното производство от ревизираното дружество договори и приемо-предавателни протоколи са достатъчни за доказване на реалността на доставките, а липсата на проверки на посочените в протоколите превозвачи относно превоза на стоката следва да е в тежест на органите по приходите. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което бъде отменен РА. Ответникът по жалбата - директорът на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калдъшев, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Процесната ревизия е била за установяване на данъчните задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за данъчни периоди от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на РЛ е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 61 417,12 лв., формиран по фактури, издадени от "Делев" ЕООД с предмет - пшеница, слънчогледов шрот и трици. Основание за отказа са констатациите на органите по приходите, че фактурите не отразяват действително осъществени данъчни събития. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и е материално законосъобразен, защото констатациите на ревизиращите за недоказани реални доставки на посочените стоки, като първа предпоставка за признаване на претендираното право, са обосновани. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Принципно правилно, в касационната жалба се поддържа, че нито неоткриването на доставчика на декларирания данъчен адрес, нито неотразяването от негова страна на процесните фактури в дневници за продажби и неначисляване на ДДС по тези продажби не могат сами по себе си да бъдат основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по облагаемите доставки. Това е частен случай на правния принцип, че добросъвестният получател по облагаема доставка не може да бъде санкциониран за нередности, извършени от друго лице, върху които той не е могъл да влияе. Вярно е също и че тежест на ревизираното лице е доказването на реалното извършване на доставките, по които се претендира данъчен кредит, като първа предпоставка за признаване на това право. В случая, първоинстанционният съд не е указал тази тежест на жалбоподателя, който е бил убеден и продължава да твърди и в касационната жалба, че представените още в ревизионното производство договори и приемо-предавателни протоколи, придружаващи всяка фактура, са достатъчни доказателства за спорния факт с правно значение. В ревизионното производство е установено, което не е и спорно, че единственият доставчик на жалбоподателя е регистриран търговец на зърно, а превозването на стоката по твърденията на жалбоподателя е станало с услугите на посочени дружества, наети от доставчика, които не са проверявани в ревизионното производство. Основателно в касационната жалба се твърди, че обстоятелството, че доставчикът, който е организирал въпросния транспорт, не е осчетоводил разходи за него не е достатъчно, за да се приеме обосновано, че такъв транспорт не е извършван. Съдът обаче е следвало да укаже на жалбоподателя, че именно той има тежестта да докаже този факт, който е от ключово значение за установяване на предаването на родово-определената стока. На следващо място, от приетото по делото неоспорено експертно заключение се установява, че ревизираното дружество е производител на смески и в това производство са влагани родовоопределени стоки от вида на процесните. Тази част на заключението е останала без всякакъв коментар от страна на първоинстанционния съд, а тя е пряко свързана с доказването на последващи облагаеми доставки, за извършването на които евентуално е използван предметът на процесните фактури. Не е установено имало ли е други доставчици на лицето в ревизираните периоди и биха ли се реализирали производството и продажбата на смески без процесните количества стоки по фактурите. Съдът не е указал на жалбоподателя, че доказването на тези факти има значение за решаването на основния спорен фактически въпрос-дали са фиктивни процесните фактури. Като не е указал на страната - жалбоподател, че нейна е тежестта да докаже осъществяването на посочените факти с правно значение, първоинстанционният съд съществено е нарушил процесуалните правила, защото ако не беше процедирал така би могло да се стигне до установяване на различни факти и съответно до различни правни изводи. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото произнасяне съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение.