Решение № 8558 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2014 г.
ВАСVI отделение23.06.2014 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 34/14.02.2014 г., постановено по адм. дело № 727/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ отказа на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет за предоставяне на възстановителна помощ на Асен Венциславов Котев за жилището му, находящо се в гр. Перник, ул. "Болград" № 11, за разликата над 6943 лв. /предоставена с решението от протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта по т. 173 от приложение № 2 към т. 4 от дневния ред/. ИЗПРАЩА делото като административна преписка на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет за ново произнасяне с мотивирано решение по искането на Асен Венциславов Котев за предоставяне на възстановителна помощ за жилището му, находящо се в гр. Перник, ул. "Болград" № 11, за разликата над 6943 лв. /предоставена с решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта по т. 173 от приложение № 2 към т. 4 от дневния ред/, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8558 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВПМС/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Бойко Александров, срещу решение № 34/14.02.2014 г., постановено по адм. дело № 727/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против решението на МКВПМС. Ответникът по касационната жалба - Асен Венциславов Котев от гр. Перник оспорва жалбата. В писмено становище излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е изменена точка 173 на приложение № 1, т. 53б към решение № 1 от 11.02.2013 г. на МКПВМС, като е увеличен размера на отпуснатата възстановителна помощ с 3057 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок и против подлежащ на оспорване административен акт. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, но при нарушение на процесуалните и материалноправните изисквания за постановяването му. Според съда, административният орган е определил общи критерии за отпускане на помощ в размер на 70% от оценката на вредите, изготвена по реда на чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на МКВПМС /ПОДМКВПМС/, а когато тази оценка е над 10000 лв., размера на възстановителната помощ се определя на 10000 лв., но в конкретния случай административният орган не е спазил определените от самия него правила. Приел е, че решението в обжалваната част противоречи на мотивите, приети и изложени при подготовката по приемането му. Поради това, че в конкретното производство е известна сумата, която експертите в административното производство са определили като минимално необходима за подпомагане на пострадалото лице - 10364 лв., съдът е посочил, че може сам да определи размера на подпомагането и без да са му необходими специални познания. Поради това съдът е приел, че решението на комисията по т. 173 следва да бъде изменено, като на жалбоподателя бъде определен максималния размер на обезщетението - 10000 лв. Наред с това съдът е посочил, че решението в останалата част е правилно, тъй като държавата няма задължение да обезщети пострадалото лице напълно за нанесените му действителни вреди. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно, но по съображения, различни от изложените от касационния жалбоподател. От фактическа страна е ноторно известно, че на 22.05.2012 г. в района на гр. Перник и околните села е регистрирано земетресение с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер, в резултат на което, както и на последващите трусове, са нанесени щети на недвижими имоти, находящи се в засегнатите райони. От доказателствата по делото е безспорно установено, че от Асен Венциславов Котев, ответник в настоящото производство, е подадено искане с вх. № 12/Д 5381/12.09.2012 г. за оценяване на щетите на жилището му, находящо се в гр. Перник, ул. "Болград" № 11 и за предоставяне на съответно обезщетение. От назначената от кмета на община Перник за целта експертна комисия е извършен оглед на имота, за което е съставен протокол и е изготвено конструктивно становище, според което сградата не отговаря на сега действащите норми и правила за строителство в земетръсни райони, земетресението е нанесло щети до степен, че сградата не трябва да се използва, тъй като не е годна за експлоатация и застрашава живота на нейните обитатели; необходимо е спешно да се направи проект за укрепване; изготвена е също експертна оценка, според която щетите възлизат на обща стойност 10364 лв., подробно описани по вид и обем/размери и остойностени в количествено-стойностна сметка. От секретаря на МКВПМС е свикано заседание на комисията на 11.02.2013 г., в чийто дневен ред - по т. 2, е включен доклад за преодоляване на последиците от бедствия. От секретаря на МКВПМС е изготвен доклад по т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2013 г. относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, в който са направени следните предложения: 1. Да се утвърди целево финансиране в размер на 32 737 967 лв., съгласно Приложения № 1 и 2; 2. Да се откаже целево финансиране, предвид посочените мотиви. В частта от доклада, касаеща предоставянето на възстановителна помощ за преодоляване на последиците от земетресението, е направено предложение да не се предоставят средства за общи части на етажна собственост, както и за леки вреди, при които не се засяга конструкцията на сградата, с изключение за жилища, обитавани от хора в неравностойно положение; в останалите случаи е предложено възстановителната помощ да бъде в размер 70 на сто от оценката на вредите и 10 000 лв. - за оценки над тази стойност, поради включване на разходи за проектиране и препоръки за изграждане на допълнителна строителна конструкция. Към доклада са приложени мотиви, озаглавени "Мотиви към предложенията за предоставяне на възстановителна помощ за жилища - частна собственост с вреди от земетресението на 22.05.2012 г.", подписани от инж. Людмил Върбанов, главен експерт сектор "Възстановяване и подпомагане" ГДПБЗН - МВР, който е подписал и доклада в качеството си на секретар на МКВПМС. На проведеното на 11.02.2013 г. заседание на МКВПМС, за което е съставен протокол № 1, са взети следните решения по т. 2 от дневния ред: по т. 4 е взето решение, с което се утвърждава предоставянето на 38 797 995 лв. от средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., в т.ч. до 10 000 000 лв. за възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г., Приложение № 1; по т. 5 е взето решение, с което се отказва възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г. поради несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС и Закона за етажната собственост, Приложение № 2. По делото е представено извлечение от списъка по Приложение № 1 /"Списък на исканията за финансиране на възстановителна помощ във връзка със земетресението на 22 май 2012 г."/, в който по т. 173 е посочен Асен Венциславов Котев за имот в гр. Перник, ул. "Болград" № 11, а в графа "6" /вероятно това е графата за взетото решение/ е посочена сумата 6943 лв. С уведомително писмо от 22.02.2013 г., изпратено от кмета на община Перник, Асен Венциславов Котев е уведомен, че с решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС са му отпуснати 6943 лв. за преодоляване на последиците от земетресението. От правна страна, в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според посочената разпоредба, Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В изпълнение на тази законова делегация е приет Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/, приет с ПМС № 58/6.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. В раздел IV от този правилник - чл. чл. 26 - 32, са регламентирани правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Следва да се има предвид, че съгласно общите правила за действие на правните норми, за настоящия правен спор са приложими разпоредбите на правилника, които са действали към момента на подаване на искането. Измененията на тези разпоредби, които са приети с ДВ, бр. 25/2014 г., в сила от 18.03.2014 г. са неприложими в случая. Предвид това, съдържанието на цитираните по-долу разпоредби е според редакцията, която е приложима за случая. Според чл. 26, ал. 1 от правилника, комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника, възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 на чл. 29 е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според определението, дадено в т. 1 ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите; според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Предвид тази нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага извода, че в случая обжалвания пред първоинстанционния съд отказ за предоставяне на финансови средства за разликата над 6943 лв. за възстановяване на жилището на жалбоподателя се явява немотивиран и в противоречие с материалния закон. От съдържанието на решението по т. 4 /по т. 2 от дневния ред/ на протокол № 1 от заседанието на 11.02.2013 г. на МКВПМС, в частта по т. 173, както и от мотивите към доклада на секретаря на МКВПМС и от самия доклад, не може да се установи дали отказът на комисията за предоставяне на пълния размер на средствата за възстановяване на щетите /така, както са определени с експертната оценка на лицензиран оценител/ е обоснован с нормативно установените критерии по чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС. В този смисъл, не е ясно дали мотивите за отказа са свързани с преценка на комисията, че с предоставените средства в размер на 6943 лв. може да се осигурят минимално необходимите битови условия на лицето, което е подало искането /и за което имплицитно е прието от комисията, че е лице по чл. 26, ал. 2/, и/или с преценката на комисията, че щетите, за които е отказано предоставяне на възстановителна помощ /за разликата над 6943 лв. до установения с експертната оценка размер на щетите от 10364 лв./ могат да бъдат отстранени чрез "текущ ремонт" по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ. Доколкото в приложимите правни норми единствените критерии за определяне размера на възстановителната помощ са тези, които са дадени в чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС, то при постановяване на своето решение МКВПМС следва да обоснове отказа си именно с тези критерии /или с някой от тях/. Предложените от секретаря на МКВПМС в доклада към т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2012 г. ограничителни критерии за предоставянето на възстановителна помощ - да не се изплащат обезщетения за щети до 1500 лв., да се изплащат 70% от стойността на щетите, когато са до 10000 лв. и да се изплаща обезщетение 10000 лв., когато щетите са над тази сума, ако се прилагат без да се вземат предвид посочените нормативни критерии по чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС, не съответстват на материалния закон. В този смисъл, би противоречало на материалния закон решение да не се предоставя възстановителна помощ за щети до 1500 лв., без да се държи сметка дали става въпрос за текущ ремонт или не, както и решение да се изплащат 70% от стойността на щетите, когато са до 10000 лв. и да се изплаща обезщетение в размер на 10000 лв., когато щетите са над тази сума, без да се държи сметка дали сумата включва разходи за текущ ремонт или не, както и без да се държи сметка дали сумата би покрила необходимите разходи за осигуряване на минимално необходимите битови условия на правоимащите лица в конкретния случай. Затова, дори и да се приеме, че докладът на секретаря на МКВПМС и мотивите към него изпълняват ролята на мотиви към обжалвания отказ за предоставяне на възстановителна помощ, то тези мотиви разкриват нарушение на материалния закон, тъй като от съдържанието им не става ясно дали при определяне размера на финансовите средства, които са предоставени на жалбоподателя по т. 173 от решението са спазени нормативните критерии по чл. 29, ал. 2 и ал. 3 ПОДМКВПМС, респективно дали отказът за предоставяне на средства над 6943 лв. до определения с експертната оценка размер на щетите, е основан на тези критерии. Доколкото към обжалваната точка от решението липсват отделни мотиви, то в конкретния случай не може и по тълкувателен път или по пътя на изключенията да се установи поради какви съображения е предоставена възстановителна помощ в размер на 6943 лв., тъй като тази сума не съответства и на 70% от стойността на щетите, определени от оценителната експертиза в административното производство /70% от 10364 лв. са 7254,80 лв./. По изложените съображения, обжалваният пред съда административен акт е постановен при съществено нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административните актове и за посочване на фактическите и правни основания за издаването им, както и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС. Първоинстанционният съд е констатирал несъответствие на обжалвания отказ с мотивите на административния орган, приети при подготовката на издаването на акта и е направил извода, че правилното решаване на правния спор налага определяне на възстановителна помощ в размер на 10000 лв., съгласно установените от комисията правила и предвид това, че оценката на щетите е над 10000 лв. Този извод на съда е неправилен, въпреки вярната констатация, че обжалваният отказ на МКВПМС е незаконосъобразен като немотивиран. Предвид съображенията, които са изложени по-горе, ограничителните критерии за предоставянето на възстановителна помощ, така както са предложени от секретаря на МКВПМС в доклада към т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2012 г. и съответно приети от комисията на това заседание, и които вероятно /доколкото липсва изрично препращане/ са послужили за мотиви на оспореното решение на комисията, противоречат на цитираните нормативни разпоредби на ПОДМКВПМС. Механичното определяне на сума, която да бъде предоставена като възстановителна помощ единствено въз основа на размерите, посочени в предложението на секретаря на комисията, не отговаря на критериите на правилника. Затова, въпреки че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, то неправилно е приел, че тази незаконосъобразност може да бъде отстранена като се измени решението по съответната точка и се определи сума в размер на 10000 лв. Тази сума, макар и да съответства на единия от приетите от комисията критерии /да се предоставя помощ в размер на 10000 лв., когато щетите са в размер над тази сума/ всъщност противоречи на критериите чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКПВМС. Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК. По изложените по-горе съображения решението на МКВПМС в частта по т. 173, с която е отказано предоставяне на възстановителна помощ над сумата 6943 лв. е незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалните правила по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК и на материалноправните разпоредби на чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС, решението следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Следва изрично да се посочи, че при новото произнасяне следва да се прецени отстраняването на каква част от щетите на жилището на жалбоподателя, установени и описани в експертната оценка може да се осъществи с текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ, както и отстраняването на каква част от установените щети е необходимо, за да се осигурят на жалбоподателя минимално необходимите битови условия по смисъла па § 1 ДР ПОДМКВПМС и в зависимост от отговора на тези въпроси да се определи каква част от цялата стойност на щетите на жилището, определена по експертната оценка, следва да бъде предоставена като възстановителна помощ на Асен Венциславов Котев в съответствие с правилата на чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС /в приложимата редакция/. При новото произнасяне следва да се има предвид, че решението на МКВПМС в частта по т. 173 от приложение № 1 към решението по т. 4 от протокол № 1/11.02.2012 г. относно предоставените на Асен Венциславов Котев средства в размер на 6943 лв. е благоприятстващ за същия акт и е влязло в сила като необжалвано. В настоящото решение не се обсъжда изпълнението на изискванията по чл. 26, ал. 1 и 2 ПОДМКВПМС по отношение на имота, за който се претендира предоставянето на възстановителна помощ, тъй като по този въпрос не съществува спор между страните. Независимо от това, следва да се има предвид, че изпълнението на условията, предвидени в тези разпоредби /дали лицето, което е поискало възстановителна помощ е собственик или ползвател на засегнатия от земетресението имот, дали този имот представлява жилище, дали е законно построено и дали е единствено жилище за лицето/ следва да бъде проверявано винаги преди произнасянето относно размера на средствата, които се предоставят като възстановителна помощ. По същия начин следва да се процедира и в случая при новото произнасяне относно отменения отказ. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 54, ал. 6 ЗЗБ
- чл. 1 ПОДМКВПМС
- чл. 26, ал. 1 ПОДМКПВМС
- чл. 5