Решение № 9846 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2013 г.

Решение № 9846 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христина Димитрова Йорданова, от гр. София, представлявана от адв. Ценков, против Решение № 507/24.01.2013 г., постановено по адм. д. № 4519/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ответника Петър Димитров Колев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Христина Димитрова Йорданова против заповед № РД-18-7/13.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за землището на с. Доброславци, район "Нови Искър", Столична община, в ЧАСТТА относно вписаните в КР данни за собствеността върху ПИ с идентификатор 21662.4820.275 и върху първи етаж от сграда с идентификатор 21662.4820.275.1. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми, като са спазени изискванията на чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР и чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. В съответствие със закона и с данните по делото съдът е приел, че правилно е отказано исканото вписване в кадастралните регистри, тъй като не са представени документи, от които да е видно прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, или актове, с които се признават такива права. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, собственикът е длъжен да представи акта, удостоверяващ правото му на собственост върху имота, както и други данни съгласно Наредба № 3/2005 г. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай приложените удостоверение за наследници и удостоверение за граждански брак не установяват директно прехвърлянето на недвижим имот в полза на жалбоподателката, респ. на съпруга й, и те не се легитимират като собственици. Тези документи не са сред легитимиращите актове по чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. (нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, включително договор за аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година) и не установяват директно собствеността върху недвижимия имот, съответно не могат да легитимират жалбоподателката като собственик на 1/6 ид. част от поземления имот, а съпруга й - като съсобственик на поземления имот и на първи етаж от сградата. Административният орган има задължение да впише в кадастралните регистри данни за собствениците, не и техните квоти, а правото на собственост се установява само с акт по чл. 112 ЗС, не и с удостоверение за наследници или удостоверение за граждански брак. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,