Решение № 1461 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2014 г.

Решение № 1461 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: първата от Борис Мирчев Дойчинов и Мария Дойчинов Фешарек, втората - от Лиляна Славкова Ванова, от гр. София, против Решение № 231/10.01.2014 г., постановено по адм. дело № 4950/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Лиляна Славкова Ванова против Заповед № 14-22-207/12.02.2012 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София в частта, с която са регистрирани данни за Илка Евтимова Стамболиева, и е оставена без разглеждане жалбата на Лиляна Ванова против заповедта в частта, с която са заличени данни за Стоян Боянов Пантелеев и Иван Боянов Пантелеев относно имот с идентификатор 68134.2044.1008. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите съдът неправилно е приел, че производството по издаването на обжалваната заповед е такова по чл. 51 ЗКИР, от което е достигнал до неправилния извод, че изменение на КР е допустимо въпреки наличието на спор за собственост върху процесния имот. Правят искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците - Илка Евтимова Стамболиева, Иванка Димитрова Пантелеева, Стефка Стоянова Пантелеева, Бистра Иванова Пантелеева, Доротея Ганчева Пантелеева, Снежина Иванова Пантелеева-Цветкова и началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - София, не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбите и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационните жалби и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, са ОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 14-22-207/12.02.2012 г. на началника на СГКК, с която е одобрено изменение в кадастралния регистър (КР) на недвижимите имоти на гр. София, община Столична, одобрен със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в регистриране на данни за Илка Евтимова Стамболиева като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.2044.1008, въз основа на нотариален акт за собственост, придобита на основание давностно владение, и заличаване на данни за Стоян Боянов Пантелеев и Иван Боянов Пантелеев, регистрирани собственици на същия ПИ с идентификатор 68134.2044.1008. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Лиляна Славкова Ванова против посочената заповед в частта й, с която са регистрирани данни за Илка Евтимова Стамболиева, и е оставил без разглеждане като недопустима жалбата й против заповедта в частта, с която са заличени данни за Стоян Боянов Пантелеев и Иван Боянов Пантелеев относно имот с идентификатор 68134.2044.1008, и е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в производство по чл. 51 ЗКИР (в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 49 от 2014 г.) и следва да се счита за такава във връзка с поддържането на КККР чрез нанасяне на актуални данни. Приел е, че наличието на спор за материално право, какъвто се формира при несъвпадане на правните твърдения на жалбоподателката и заинтересованата страна Илка Стамболиева относно правото на собственост върху процесния имот, би било пречка за допускане на изменение на КККР само в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.), а в случая производството по заявлението на Илка Стамболиева не е такова по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.), тъй като снабдяването на заинтересованата страна Стамболиева с нотариален акт за право на собственост по давност не води до възникване на непълнота или грешка в КККР по смисъла на § 1, т. 10 от Наредба № 3/2005 г., защото този факт е осъществен след одобряване на КККР. Съдът е приел, че при представените от Стамболиева данни административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, като не е разполагал с повече от една възможности, а е следвало да изпълни едно предвидено в закона правомощие. Приел е, че правомощието да се откаже изменение на КККР при обективиран спор за материално право важи само в производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.), каквото настоящото не е. В останалите административни производства, предвидени в ЗКИР, това правило не се прилага. Поради това, според съда, не са били налице основания за постановяване на отказ за изменението на КР и правилно на основание чл. 51 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.) и чл. 57, т. 8 от Наредба № 3/2005 г. заинтересованата страна Стамболиева е била вписана като собственик на имота. Относно оспорването на заповедта в частта за заличаване на данните за Пантелееви, съдът е приел, че същото е недопустимо, тъй като по отношение на заличаването на данни от КР процесуално легитимирани да оспорят заповедта са само съответните вписани в регистъра лица, респективно правоприемниците им. В случая правоприемниците на заличените Стоян и Иван Боянови Пантелееви не са предявили жалба. При липса на такава жалба заповедта в тази част е влязла в сила. Така постановеното решение е неправилно. Налице е нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че актът е издаден в производство по реда на чл. 51, ал. 1 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.), вр. с чл. 57, т. 8 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, но не е съобразил, че този ред е неприложим за случая, тъй като с акта се предприема изменение на основни кадастрални данни, каквото е правото на собственост, което изменение е възможно по реда на чл. 53 вр. чл. 54 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.), а не по реда на чл. 51, ал. 1 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.). Последното се отнася за друг режим - поддържане на актуални данни в КККР чрез отразяване на настъпили изменения при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права на вписаните им носители след одобряване на кадастъра, каквато хипотеза не е налице. Това прави оспореният акт незаконосъобразен, обратно на приетото от съда. Съгласно чл. 53, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 ЗКИР (ред. преди изм., ДВ, бр. 49 от 2014 г.), непълнотите или грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри се установяват чрез съставяне на акт за непълноти или грешки по заявление на заинтересувано лице. Тази разпоредба е детайлизирана в текста на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за ССПКККР и по аргумент от ал. 5 следва да се приеме, че съставянето на акт за непълноти и грешки е изискуемо, както в хипотезата на изменение на кадастралната карта, така и в хипотезата на изменение на кадастралния регистър. Разликата между двете хипотези се изразява в това, че при втората не е необходимо съставяне на скица като неразделна част от акта за непълноти или грешки. Единствено при съставянето на акта административният орган може да констатира липсата или наличието на материалноправен спор, въз основа на което да издаде законосъобразен акт за одобряване или за отказ на поисканото изменение. Като е приел, че правилно заповедта е издадена на основание чл. 51 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.), съдът е допуснал нарушение на материалноправните норми на чл. 53, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.) на и чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за ССПКККР, тъй като не е отчел, че посочената по-горе процедура за изменение на КР не е спазена от органа, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Това е така и поради наличието на данни за спор за материално право между оспорващите и Илка Стамболиева относно правото на собственост върху имота. Изводът на административния съд, че при представените от заявителката Стамболиева данни за собственост административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, е неправилен. При наличието на два различни, но действителни титула за собственост, незаконосъобразно както началникът на СГКК - София, така и административният съд, са дали приоритет на единия от тях. С такива правомощия не разполага нито административният орган, нито административният съд. Правото да се определи действителния собственик на обектите на кадастъра принадлежи само на гражданския съд. Съдебен акт на граждански съд относно правото на собственост върху процесния имот в случая не е налице. Поради това административният орган е следвало да постанови отказ по заявеното от Илка Стамболиева искане за изменение на одобрения кадастрален регистър. Едва след решаването на спора за материално право, обективиран от наличието на различни актове, заинтересуваните страни имат на разположение процедурата по чл. 53 ЗКИР (ред. преди изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.) за изменение на одобрените и влезли в сила КККР. Като неправилно - на посочените по-горе основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по същество, с което оспорената заповед бъде отменена изцяло като незаконосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,