Решение № 3269 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2010 г.

Решение № 3269 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Али Сулайман Алахмед, без гражданство, против решение № 208/14.05.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключения за неоснователност на жалба. Посочено е, че от приложената преписка е видно, че жалбоподателя излага противоречиви твърдения и изложените такива сочат на намерение да живее в България или в друга европейска страна като "европеец" което не е основание за предоставяне на искания статут на бежанец по смисъла на закона. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата на основание чл. 159 АПК, намира, че е редовно подадена от надлежна стана - адресат на административното решение, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по молба за закрила с вх. № 1552/30.12.2009 г. при РПЦБ-ДАБ, София от Али Мохамед Ръда. С молба вх. № 109 от 20.01.2010 г., чужденецът е препотвърдил искането си закрила, на която дата е регистриран като Али Сулайман Алахмед мотивирайки необходимостта от закрила с обстоятелството, че бил преследван от терористични организации и с общата обстановка в Ливан. При провеждане на интервютата е поддържал твърдения, че от 2002 г. представители на групировките Хизбола и движението Амал го притеснявали, тъй като бил палестинец и сунит. Спирали го на улицата, малтретирали го и го заплашвали с убийство, ако не напусне района. Това сочи като основна причина за напускане на Ливан. На същата дата чрез даване на писмени указания административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Али Сулайман Алахмед на разбирам за него арабски език с реда за подаване на молбата, за процедурата която ще се следва и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно регистрационните и декларирани данни, жалбоподателят е без гражданство, по етническа принадлежност - палестинец, родена през 1986 г., религия - сунит, семейно положение - неженен, без деца. На 21.01.2010 г. и на 10.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване на бежанската история. В хода на интервюто е посочено, че през последните 10 години жалбоподателят е имал постоянен адрес с. Дернатар, Южен Ливан където живеел със семейството си до напускането на Ливан - м. декември 2009 г. Майка му е ливанки и е с ливанско гражданство. През 2002 г. завършил 10-ти клас. След това две години учил в специално училище към Международната агенция за подпомагане - URRWA за автомонтьори, в район Сиблин до гр. Сайда. Започнал работа в месарница където работел само един ден, а в останалото време помагал на село в беритбата на плодове. До напускането на Ливан се занимавал с това. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложените към административната преписка справка с вх. № 3961/18.12.2009 г. относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в рамките на Ливан, бежански лагери в Ливан, палестинския бежански лагер "Айн Ал Хилуя" и въобще в района на Близкия Изток, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителя. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган приел, че изложената бежанска история не налага извод за наличие на предпоставките на ЗУБ за предоставяне на искания статут на бежанец и хуманитарен статут. При преценка на данните, органа е приел, че молителят не е обосновал страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и осъществено по смисъла на ал. 2-5 от същата разпоредба спрямо него или близките му. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ е посочено, че бежанската история не е попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 и 2. Отделно е изследвано наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и прието, че спрямо жалбоподателят не съществува риск от тежки посегателства, тъй като в държавата по произход - Ливан не е налице въоръжен конфликт. Административното решение е постановено при изяснена фактическата обстановка като административният орган се е съобразил с всички искания и доводи на жалбоподателя. По безспорен начин е установил, че същият е палестинец, без гражданство и е роден в Ливан. В България е проникнал нелегално през месец декември 2009 г. От проведеното интервю с него е видно, че е напуснал родината си, с намерение да се установи в България и да живее като "европеец". В Ливан не сочи да е преследван заради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически мнение или убеждение. Сочените от него заплахи за убийство и да напусне района не са му попречели да живее в родното си село в продължение на седем години. Срещу него не са предприемани никакви конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните ливански власт, нито от групировка, която държавата не е могла да контролира. Същевременно от справката на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" е видно, че обстановката в Ливан е спокойна. При тези обстоятелства, правилно е приел, че в случая липсват предпоставките на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ за предоставяне на лицето на бежански или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая обаче, както правилно е установил административния орган, не се установява преследване спрямо кандидата на основания по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Напротив, видно от неговите изявления и ако действително е налице преследване, то същото се извършва от официалните власти в страната по повод извършено от жалбоподателя тежко престъпление против личността - убийство. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от приложената справка за ситуацията в Ливан не се установява конфликт, а напрежението съществуващо в бежанските лагери, не е от степен, която да обоснове непосредствена и пряка заплаха, още повече, че ливанските власти съблюдават за възникването на актове на безогледно насилие, както и че самата палестинска организация "Фатах", съумява да се противопоставя успешно на опитите за въоръжена агресия в лагера "Айн ал-Хилуа". При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 208/14.05.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,