Решение № 10345 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2013 г.

Решение № 10345 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 4590/02.04.2013 г. по адм. д. № 12311/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяна му. Ответникът по касационната жалба - Иван Тодоров Балканджиев лично и в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Тодоров Балканджиев срещу заповед рег. № К-8955/03.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че е затаил истина в писмената си декларация от 26.01.2009 г., която по силата на закона се подава пред орган на властта за удостоверяване инстинността на някои обстоятелства, за което е привлечен като обвиняем по чл. 313, ал. 1 НК, както и че след извършена проверка от ТД-НАП гр. Велико Търново е издаден ревизионен акт с установени допълнителни задължения към държавния бюджет извън тези, получени от месечното му трудово възнаграждение, с което виновно е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7 и 8 от Етичния кодекс. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: След като е прието, че е налице бездействие, доколкото е затаена истина в цитираната декларация, то наказанието би следвало да се наложи на основанието, в чийто фактически състав попада това нарушение (чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР). Същото се отнася и до цитираните от дисциплинарно разследващия орган констатации, които са направени от служителите на ТД на НАП - В. Търново в съставения ревизионен акт (ползване на финансови средства с недоказан произход в размер на 49905 лв., получаване на комисионна по сделка в размер на 9500 евро; неясни търговски взаимоотношения, изразяващи се в предоставяне на средства от 181989,98 лв. за оборотни средства на "Енита" ЕООД), които съдържат данни за извършвана от Балканджиев търговска дейност, несъвместима със служебните му задължения като държавен служител (чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР). В случая обаче, според съда, това поведение е определено като несъвместимо с морала, поради което дисциплинарно наказващият орган е следвало да изложи конкретни съображения в морален аспект, които обосновават негативната обществена оценка. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на съставомерност по посоченото основание по отношение на първото, визирано в оспорената заповед нарушение - затаяване на истина в писмена декларация. За това нарушение наказанието следва да е на основание чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР. По отношение на второто, описано в заповедта нарушение настоящата инстанция намира крайният извод на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт за противоречащ на приложимата правна норма при следните съображения: За да обоснове отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", решаващият съд е развил аргументи, че описаните факти и обстоятелства могат да се квалифицират като неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, но не засягат пряко обществени ценности и не водят до накърняване авторитета на МВР. Принцип на дисциплинарната отговорност е, че такава се следва само ако служителят при, по повод, във връзка с изпълнение на служебни задължения е допуснал виновни нарушения на служебни задължения. Приложимият Закон за Министерството на вътрешните работи /на практика не само той/ разширява дисциплинарната отговорност на служителите в МВР и изисква от тях определено поведение не само в случаите на пряко изпълнение на служебните задължения, а и в обществения живот, както и в извънработно време и извън месторабота. В такива случаи се ангажира дисциплинарната отговорност на полицейските служители за действия, които са морално укорими, без действието и бездействието да е пряко свързано с изпълнение на служебните задължения. За приложението на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР е от значение кога едно поведение се оценява с морални категории и може ли това поведение да е основание за дисциплинарно наказание. В обхвата на цитираната новела попадат както деяния, които не представляват нарушения на служебни задължения, чийто източник са ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР, но поради нарушение на морални норми поведението се преценява като неморално, така и случаите, в които при неизпълнение на задълженията, свързани със заеманата длъжност, регламентирани със ЗМВР или подзаконови актове, поведението се явява несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. В настоящия казус заповедта изрично инкорпорира като доказателства по делото, на които административният орган се позовава, обобщената справка и становището, които, в противовес на приетото от първоинстанционния съд съдържат конкретно описание на действия на служителя, които представляват нарушение на етичните правила и накърняват престижа на службата. Безспорно това е ползването на финансови средства с недоказан произход в размер на 49905 лв., получаване на комисионна по сделка в размер на 9500 евро; неясни търговски взаимоотношения, изразяващи се в предоставяне на средства от 181989,98 лв. за оборотни средства на "Енита" ЕООД. Тези констатации не са опровергани от служителя в хода на проведеното дисциплинарно производство, нито в хода на проведеното съдебноадминистративно производство. Доколкото има несъвместимост на дейности, обстоятелствата за които подлежат на деклариране по Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси, тази несъвместимост може, в зависимост от тежестта на нарушението да е основание както за освобождаване от длъжност, така и за дисциплинарно уволнение. Описаните действия са укорими от морална гледна точка, сочат на нерегламентирани доходи извън трудовото възнаграждение и в този смисъл безспорно представляват неспазване т. 7 и 8 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Тези посочени правила изискват служителят на пази доброто име на институцията, която представлява, както и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Гореописаните действия не удовлетворяват изискването за примат на закона и примерно поведение от страна на служителя Балканджиев. По същността си представляват неспазване на служебната етика и незачитане на установения обществен ред, изискващ получаване на доходи срещу престиран, законно признат труд. В този аспект тези действия имат за последица намаляване или загуба на общественото доверие към полицейските служители и дори да не уронват престижа на службата, са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, ако са станали или е възможно да станат обществено достояние. /В този смисъл е ТР № 3/2007 г. на Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд./ Тези изисквания в конкретния казус са налице, както с оглед установяването чрез ревизионния акт на несъвместима дейност от други, извън МВР държавни органи - НАП, така и с оглед узнаването на тези факти чрез разкриване на банковата тайна - комисионната по сделка от 9 500 евро, чрез разгласяването им в публични съдебни заседания. Всъщност, за съставомерността на описаните деяния съобразно цитираното ТР на ОС на ВАС е достатъчна и само възможността да се стигне до общественото им достояние. Предвид изложеното, като е приел тези деяния за нарушение на Етичните правила, както и за тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР в хипотезата на чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР, административният орган правилно е издирил приложимата правна норма. Заповедта с оглед описаното деяние е материалнозаконосъобразна и като такава следва да предизвика правната последица прекратяване на служебното правоотношение поради тежко дисциплинарно нарушение. Тези деяния, без затаената истина в изискуемата по закон декларация, са достатъчни по своята тежест да обосноват дисциплинарно уволнение. С оглед на изтъкнатото обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав