Решение № 10445 от 17.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител, притежаващ юридическо образование - Н. Григорова, срещу Решение 1039/09.06.2022 г., постановено по адм. дело 3091/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отменено негово Решение РД-11-1443/12.11.2021 г., обективиращо отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по подадено от "ФЛОРА-62" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община "Марица", [населено място], ул. "Карловска" (извън регулация), 811, Агрокомплекс, проектно предложение (ПП) с реф. BG16RFOP002-2.089-3383 и с наименование: "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089. С решението съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а с отделен диспозитив е определил и задължителен срок за изпълнение на постановения съдебен акт от административния орган.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АС - Пловдив индивидуален административен акт. С аргумент, че утвърдените по процедурата Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 по Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" (Условията за кандидатстване/Условията) в качеството си на акт, приет по реда на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, съдържат задължителни по своя характер критерии за допустимост поддържа, че несъответствието с който и да е от тях обуславя правомощие на ръководителя на УО (РУО) да откаже исканото финансиране. Според касатора, доколкото в случая от извършени служебни справки в информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика МониторСтат, поддържана и управлявана от Националния статистически институт (НСИ), се установява, че за финансовата 2020-та година дружеството-заявител е разполагало с персонал от 1 лице по код 1600, с годишен оборот от 1000,00 (хиляда) лева и активи на стойност 1000,00 (хиляда) лева, а за 2019-та, 2018-та и 2017-та година данните са както следва: за 2019 г. - персонал от 11 лица (10 по код 1001 и 1 по код 1400), годишен оборот 12 113 000,00 лева и стойност на активи 9 693 000,00 лева; за 2018 г. персонал от 9 лица (8 по код 1001 и 1 по код 1400), годишен оборот 10 222 000,00 лева и стойност на активи 8 086 000,00 лева; и за 2017 г. - персонал от 9 лица (8 по код 1001 и 1 по код 1400), годишен оборот 7 453 000,00 лева и стойност на активи 7 429 000,00 лева, то дружеството е отговаряло на изискванията за категория "микро" предприятие, заложени в чл. 3, ал. 3 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), а това предпоставя отхвърляне на искането за финансиране. Мотивира становище, че първостепенният съд е дал неправилна оценка на фактите и обстоятелствата по делото. В тази връзка излага, че при формулиране на изводите си решаващият състав не е следвало да взима предвид изготвената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), т.к. същата освен, че е била изрично оспорена от ответника в първоинстанционното производство, е базирана на документи, изходящи изцяло от жалбоподателя, а това компрометира доказателствената й стойност. Намира, че независимо от изисканите от НСИ справки, по делото е останал неизяснен въпросът какви корекции са извършени от дружеството със спорната коригираща декларация. Аргументира становище, че последната, обратно на формулираното от АС - Пловдив заключение, не представлява факт, който е следвало да се съобрази при издаването на акта, доколкото депозирането й в НСИ не е достигнало до знанието на административния орган нито в резултат на проверката, извършена по реда на Условията за кандидатстване, нито чрез надлежно уведомление от заявителя.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорения отказ за предоставяне на БФП.

Ответникът "ФЛОРА-62" ООД, представлявано от юрк. С. Вълчев, поддържа становище за неоснователност на касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отменено Решение РД-11-1443/12.11.2021 г. на заместник-министъра на икономиката и РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., обективиращо отказ от предоставяне на БФП по подадено от "ФЛОРА-62" ООД, ПП с реф. BG16RFOP002-2.089-3383 и с наименование: "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определен е и срок за изпълнение на постановения съдебен акт от административния орган.

За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че "ФЛОРА-62" ООД е подало заявление с рег. BG16RFOP002-2.089-3383 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19".

Във връзка с проверка на условието за допустимост, според което БФП по процедурата се предоставя на кандидати, които отговарят на изискванията за "малко" предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗМСП, на 16.09.2021 г. РУО е извършил справка в системата МониторСтат, в резултат на която е установено, че данните, формиращи параметрите, по които се определя категорията на предприятието, са следните:

• за 2020 г. - персонал от 1 лице по код 1600, годишен оборот от 1000,00 лева и стойност на активи - 1000,00 лева;

• за 2019 г. - персонал от 11 лица (10 по код 1001 и 1 по код 1400), годишен оборот 12 113 000,00 лева и стойност на активи 9 693 000,00 лева;

• за 2018 г. - персонал от 9 лица ( 8 по код 1001 и 1 по код 1400), годишен оборот 10 222 000,00 лева и стойност на активи 8 086 000,00 лева, и

• за 2017 г. - персонал от 9 лица (8 по код 1001 и 1 по код 1400), годишен оборот 7 453 000,00 лева и стойност на активи 7 429 000,00 лева.

На 23.09.2021 г. "ФЛОРА-62" ООД е подало онлайн коригиращ годишен отчет за дейността (ГОД) за 2020 г., одобрен от НСИ на 27.09.2021 г. Корекциите и допълненията, направени в ГОД за 2020 г., касаят счетоводния баланс, отчета на приходите и разходите (ОПР) и отчета за заетите лица. Видно от съдържанието на последните два, предприятието има персонал от 12 лица по код 1600, годишен оборот от 11 767 000,00 лева и активи в размер на 7 456 000,00 лева.

Поради включване на кандидата в списъка с одобрените ПП, РУО е изпратил до последния писмо чрез ИСУН, с което е изискал документи с оглед предстоящото сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), сред които и декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП за 2020 г., попълнена по образец Приложение 1 към Условията за изпълнение, подписана с валиден Квалифициран електронен подпис (КЕП) от декларатора. В рамките на предоставения срок кандидатът е изпратил документи, сред които и изисканата декларация (с дата 25.10.2021 г., подписана с КЕП на 29.10.2021 г.), в която е посочил, че "ФЛОРА-62" ООД е малко предприятие.

Въз основа на извършените проверки РУО е издал атакувания в производството пред АС Пловдив индивидуален административен акт, с който поради извод за несъответствие на кандидата с условието, предвидено в т. 11.1.3. "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията, е отказал предоставянето на исканата БФП по подаденото ПП.

За установяване на спорни по делото обстоятелства съдът е допуснал СИЕ, според заключението по която в ОПР за 2020 г. общият размер на приходите и разходите е 11 767 000,00 лева, стойността на активите според счетоводния баланс за същата година е 7 456 000,00 лева, а персоналът е 13 (12 по код 1001 и 1 по код 1400). Експертът е извършил анализ на данните и за 2019 г., като е констатирал, че съгласно ОПР общият размер на приходите и разходите за тази година е 12 133 000,00 лева, стойността на активите, видно то счетоводния баланс за 2019 г., е 9 653 000,00 лева, а числеността на персонала е 10. В заключение е формулиран извод, че жалбоподателят може да се категоризира като "малко предприятие".

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, с посочване на основанието за постановяването му, но при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, препятстващо възможността на съдебната инстанция да реши спора по същество. Първостепенният съд е мотивирал извода си със съображения, че органът не е изпълнил задължението по чл. 35 АПК да установи всички факти от значение за случая; не е съобразил регламентираното в чл. 36, ал. 1 ЗУСЕФСУ право на бенефициера, както и не му е предоставил възможност да изложи възражения във връзка с твърденията за наличие на основание за издаване на атакуваното решение. Според съда, органът не е извършил необходимата служебна проверка, т.к. справката от 16.09.2021 г. не дава информация за евентуални корекции в срока по чл. 20, ал. 5 от Закона за счетоводството (ЗСчет). По същество решаващият състав е приел, че видно от отразените с дата 23.09.2021 г. данни в отчетите за 2020 г., както и от декларацията по чл. 3 и ал. 4 ЗМСП от 25.10.2021 г., кандидатът е отговарял на поставеното изискване за категоризация като малко предприятие, а това се потвърждава и от заключението по приетата СИЕ.

По изложените съображения съдът е отменил по жалба на "ФЛОРА-62" ООД атакуваното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г.

Решението е правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По-специално, дискусионен е въпросът дали кандидатът по ПП с реф. BG16RFOP002-2.089-3383 е отговарял на условието, заложено в 11.1.3. Условията за кандидатстване, регламентиращо допустимост в процедурата на лица, които се квалифицират като "малки предприятия" по смисъла на чл. 3 и чл. 4 ЗМСП.

Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация от утвърдения със Заповед РД-16-270/19.02.2021 г. и на основание чл. 9, ал. 5, изр. 2-ро, чл. 36, ал. 1 и ал. 6, чл. 27, ал. 1 и ал. 2, изр. 2-ро ЗУСЕФСУ, чл. 5, ал. 1 от Постановление 162 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. (ПМС 162/2016 г.), чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (ЗМДВИППП) пакет документи за провеждане на процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" по Приоритетна ос "Предприемачество и капацитет за растеж на МСП, Инвестиционен приоритет 2.2. "Капацитет за растеж на МСП", състоящ се от: Условията за кандидатстване, Условия за изпълнение по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" (Условията за изпълнение) и обява за откриване на процедурата.

В Условията за кандидатстване е разписан комплекс от правила относно реда за подаване на заявления по разглежданата процедура, начина на тяхното оценяване и действията по сключване на договор за предоставяне на БФП с одобрените участници. Поради липса на данни в обратната насока, настоящата касационна инстанция намира, че Условията са влезли в сила, поради което имат задължителен характер както за административния орган, така и за всички лица, участващи в процеса по предоставяне на разглежданото финансиране. В този смисъл абсолютно условие за допустимост на "ФЛОРА-62" ООД в процедурата е имплементираното в т. 11.1.3. Условията за кандидатстване предписание за категоризация на кандидата като "малко предприятие" по смисъла на чл. 3 и чл. 4 ЗМСП. Несъответствието с него, по аргумент от т. 27 Условията, предпоставя отрицателно по своя характер волеизявление на РУО по отношение на подаденото ПП.

Начинът на фактическо установяване на горното изискване е изрично регламентиран в Условията. В същата точка 11.1.3. е посочено, че кандидатите са длъжни да удостоверят, че попадат в категорията малко предприятие, като попълнят и представят Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП (Приложение 10) преди сключване на АДПБФП, когато УО ще извършва проверка по същество относно категорията предприятие на одобрените кандидати. По аргумент от т. 27.1. Условията за кандидатстване, наименувана "Процедура за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати и сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ", при одобрен оценителен доклад ще бъде извършвана документална проверка на декларираната категория предприятие. Предвидено е от одобрените кандидати да се изискват следните документи: декларация по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП (Приложение 10), както и справка за обобщените параметри на предприятието (Приложение 10.1.) (б. "а") в случай, че кандидатът не е независимо предприятие, и на документи, отразяващи разпределението на капитала за периода, за който се декларират данни в декларацията по чл. 3 и чл. 4 ЗМСП (б. "б"). Регламентирано е УО да извършва служебна проверка чрез информационната система МониторСтат по отношение на ОПР и счетоводен баланс за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. (ако е приложимо) (б. "в") и отчет на заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд на кандидата за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. (ако е приложимо) (б. "г"). В бележка "ВАЖНО" е посочено, че УО може да извършва и други служебни проверки относно верността на данните в предоставените от кандидатите документи, включително чрез запитвания до НАП.

Описаната нормативна регламентация на процесните обществени отношения показва, че задължението на кандидата да докаже по същество, че отговаря на изискването за допустимост, съдържащо се в т. 11.1.3 Условията, възниква едва след оповестяване на класирането и се изчерпва с представяне на декларация по образец (евентуално и справка, пак по образец), в която се извършва отбелязване на правилната категория съгласно ЗМСП (В същия смисъл вж. например: Решение 812/31.01.2022 г., постановено по адм. дело 9559/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7474/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 3477/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5550/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 10043/2021 г., VII o. на Върховния административен съд и др.). Доколкото фактите, релевантни за преценката досежно истинността на декларираната информация, се съдържат в ОПР, счетоводния баланс и отчета на заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за съответната/ите година/и, на РУО е предоставен служебен достъп до тези документи чрез системата МониторСтат към НСИ.

Именно тази логика на разсъждение обосновава правилността на извода на първостепенния съд, че проверката на РУО от 16.09.2021 г. е извършена в противоречие с условията по процедурата.

От ангажираната по делото доказателствена съвкупност се установява, че искането за представяне на документи, отправено до кандидата по реда на т. 27.1. Условията, е с краен срок за отговор, изтичащ на 29.11.2021 г. Действително, от съдържанието му не може да се направи еднозначен извод досежно датата на изпращането, нито на получаването му, но този факт може да бъде установен по косвен път. На първо място, в депозираното с вх. 23021/20.12.2021 г. по описа на АС Пловдив становище, с което е представена и административната преписка по издаването на атакувания отказ, е отразено при изброяването, под 10, че искането е от 29.10.2021 г. и този факт не е оспорен. На второ място, срокът за представяне на документи не е изрично дефиниран в Условията, поради което приложимост намират общите регламенти на ЗУСЕФСУ, и по-специално чл. 36, ал. 2 от същия, според който при одобрен оценителен доклад кандидатите се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Тези факти недвусмислено доказват момента на изпращането и получаването на съобщението с изисканите документи на 29.10.2021 г.

По делото е безспорно, че в отговор на отправената покана кандидатът е представил декларация, датираща от 25.10.2021 г. и подписана с КЕП на 29.10.2021 г. от законния представител на дружеството В. Димов, в която е отбелязано, че "ФЛОРА-62" ООД е със статут на малко предприятие.

Именно тези факти е следвало да провери РУО чрез справка в системата на МониторСтат и преглед на достъпните там счетоводни документи, касаещи дейността на дружеството. Очевидно изтеглянето на подобна информация на 16.09.2021 г., когато все още не е възникнало задължението за деклариране на посоченото обстоятелство, нито е отправено съответното искане за предоставяне на тази информация, което в случая се е осъществило повече от два месеца след извършената проверка, е правно ирелевантно действие, което противоречи на цялостната логика и механизъм на разписаната процедура по предоставяне на БФП, и категорично не способства за доказване на факти, осъществили се в последствие, каквато е целта и функцията на така осигурената възможност за снабдяване с документи. Неспазването на заложената последователност е довело до нарушение на Условията за кандидатстване, което обаче не представлява нарушение на чл. 35 АПК, съответно порок по смисъла на чл. 146, т. 3 с.з., а води до неправилна оценка на релевантните за постановяването на процесния административен акт юридически факти, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК поради противоречие с материалноправни разпоредби.

По същество, както първостепенният съд правилно е отчел, в срока по чл. 20, ал. 5 ЗСчет и преди пристъпване към удостоверяването на категорията на предприятието, дружеството, явяващо се кандидат в разглежданата процедура, е подало коригираща декларация, с която са изменени данните относно числеността на персонала, приходите и разходите и стойността на активите му за 2020-та финансова година. Измененията, противно на застъпената от касатора защитна теза, е следвало да бъдат съобразени от административния орган, т.к. са настъпили преди релевантния за дискусионната преценка момент, който безспорно, с оглед анализираната нормативна регламентация, е след обявяване на класирането и поканата към кандидатите да удостоверят категорията на предприятието си. В контекста на довода, изложен в касационната жалба, че РУО не е бил уведомен за извършените промени, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че ако РУО беше спазил описаната в Условията хронология на необходимата проверка, щеше да установи и настъпилите след справката на 16.09.2021 г. поправки, а кандидатът не е задължен да извършва подобни действия, стига да не се касае до промяна в някое от декларираните обстоятелства (Вж. стр. 34 Условията), какъвто не е случаят.

В този смисъл и по данни от коригираните ОПР, счетоводния баланс и отчета на заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд на кандидата (приложени по делото и отразени в приетата по делото експертиза) следва да се приеме, че обратно на изложеното в атакуваното волеизявление, за финансовата 2020 г. дружеството е разполагало с персонал от 13 човека, реализирало е оборот от 11 767 000,00 лева, а стойността на активите му е била 7 456 000,00 лева. Същевременно, неоспорен от страните факт, който се установява и от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, е че за 2019 г. числеността на персонала на същото дружество е била 11 лица (10 по код 1001 и 1 по код 1400), годишният оборот 12 113 000,00 лева, а стойността на активите 9 693 000,00 лева.

При тези данни, предприятието безспорно се определя като "малко" по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗМСП. Съгласно посочената разпоредба малки са предприятията, които имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лева. По аргумент от чл. 4б с.з., данните по чл. 3 се определят на базата на предходната финансова година, а съгласно ал. 2, ако в две последователни финансови години предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3, това се отразява на неговия статус на микро-, малко или средно предприятие.

В този смисъл, отхвърляйки подаденото заявление поради несъответствие на кандидата с условието за категоризация на предприятието му като "малко" по смисъла на ЗМСП, органът е постановил несъответстващ на приложимия материален закон индивидуален административен акт, който, както правилно е приел първостепенният съд, подлежи на отмяна.

За пълнота и прецизност на изложението следва да се посочи, че независимо от правилния краен извод на решаващия състав на АС Пловдив за незаконосъобразност на оспореното властническо волеизявление, настоящата касационна инстанция не споделя формулирания в мотивите на обжалваното съдебно решение извод за нарушение на правото на защита на дружеството-кандидат в разглежданата процедура, изразяващо се в неосигуряване на правна възможност за депозиране на възражения по основателността на започнатото административно производство.

Първо, процесните обществени отношения се регулират от утвърдените по конкретната процедура правила, допълвани от ЗУСЕФСУ. В този смисъл процедурата, разписана в АПК, не се прилага. В съответствие с чл. 22, т. 1 АПК, влезлият в сила акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ регламентира изрично задълженията на органа и това прави неотносими общите разпоредби на кодекса. (В този смисъл вж. например: Решение 12390/03.12.2021 г., постановено по адм. дело 7741/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). И второ, нито в ЗУСЕФСУ, нито в Условията е регламентирано задължение за отправяне на подобно уведомление, какъвто е случаят например с процедурата по определяне на финансова корекция (Сравн.: чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ). Неясно за касационната инстанция остава и съображението, че в административната процедура по издаване на процесния отказ е нарушено правото на бенефициера, регламентирано в чл. 36, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Посочената разпоредба установява действията на РУО след получаването на одобрителния доклад и няма отношение към бенефициера, в това число не установява каквито и да било права за последния.

Неоснователно е възражението на касатора, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. В отговор на изложените от касатора доводи в тази насока следва да се посочи, че съдът е установил относимите факти и обстоятелства, като ги е анализирал в контекста на относимата правна регламентация. Изведени са самостоятелни заключения по съществото на спора, с обсъждане на всички въпроси, по които страните застъпват противоречиви становища. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Изготвената по делото СИЕ е приета, независимо че в хода на откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответникът е изразил несъгласие с изводите на вещото лице, и в този смисъл е била годно доказателствено средство. Оценката на доказателствената й стойност не е извършена изолирано, а при съобразяване на цялата доказателствена съвкупност по делото. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него.

Следователно обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение