Решение № 2911 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11266/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение 1630/13.09.2024 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. 335/2024 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-111-0139801/28.05.2024 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че процесната заповед е издадена в законоустановената форма и при спазване на принципа на съразмерност при определянето на срока на налагане на ПАМ. Изтъква, че същата е издадена след ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството и е съобразена с наложената му с наказателното постановление санкция, поради което не може да се счита, че не е в съответствие с решението на СЕС по дело С-97/21. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Адоре Голд ЕООД, гр. Сливен, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на предявената жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Сливен е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-111-0139801/28.05.2024 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, с която е разпоредено запечатване на търговски обект магазин, стопансван от Адоре Голд ЕООД, находящ се в гр. Сливен, ул. Цар Освободител 37 и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Според фактическата установеност, възприета от първоинстанционния съд, на 07.05.2024 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че за извършена контролна покупка на гривна с тегло 0,96 грама от 14 карата злато на стойност 145 лв., заплатена в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушениe на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС в тежест на търговеца е наложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Според административния орган, неспазването на това конкретно задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Подчертал е още, че продължителността на мярката е съобразена с тежестта на извършеното и с целената превенция, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административния акт, като е приел, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него легитимна цел. Изтъкнал е, че въпреки установената повторност на нарушението, заповедта не е съобразена с Решение С-97/21 на СЕС и с принципа на съразмерност. В тази връзка се е позовал на издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и е съобразил, че допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и представеното Наказателно постановление 770736-F766796/27.05.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С него за установеното на Адоре Голд ЕООД нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., която е и заплатена от дружеството. При тези констатации, правомерно решаващият състав е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в колизия с тълкувателно приложимото Решение на СЕС по дело С-97/21. С него се разяснява, че според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В случая, от доказателствата по делото се установява, че за едно и също нарушение са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание нейната санкцията, то като краен резултат всъщност се е достигнало до кумулиране на две мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС подчертава, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Поради това, необоснована е тезата на касатора, че ЗНПАМ е съобразена с наложената с наказателното постановление санкция. В случая е допуснато именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на Адоре Голд ЕООД, което е достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Отменяйки същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение