Решение № 2789 от 16.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, правоприемник на ТД "Северна морска", подадена чрез пълномощника му юрк. Димитрова, против Решение 469/11.04.2022 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. 1260/2021 г., с което е отменено Решение с рег. 32-157630/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. на директора на ТД Северна морска , поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с рег. 32-165925/27.05.2021 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 020 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Гарван ЕООД против решението на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. С допълнителна писмена молба касаторът заявява искане за спиране на настоящото съдебно производство до постановяване на решение на СЕС по дело С-770/21.

Ответникът по касационната жалба - "Гарван" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица][адрес], [номер] - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Желязкова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 720 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Решение с рег. 32-157630/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. на директора на ТД Северна морска , поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с рег. 32-165925/27.05.2021 г., на директора на ТД "Северна морска", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК) във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. чл. 77, § 1, б. а) във вр. чл. 85, § 1 във вр. чл. 101, § 1 вр. чл. 102 от същия регламент във вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 ЗМ във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС вр. чл. 59 АПК е: 1. отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока 3 "електрическо колело - 14 броя" по митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г.; 2. определена митническа стойност на посочената стока в размер на 410.16 лв. за брой в съответствие с митническа декларация MRN 18BG005807Н0307476/13.11.2018 г.; 3. коригирана митническата стойност на стока 3 "електрическо колело - 14 броя" на 5 742.24 лв.; 4. установени са държавни вземания за: мито (А00) в размер на 1 458.31 лв.; окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 3 565.93 лв.; окончателно изравнително мито (А40) в размер на 987.67 лв. и ДДС (В00) в размер на 5 423.61 лв., от които дължими: мито (А00) - 292.78 лв.; окончателно антидъмпингово мито (А30) - 3 030.27 лв.; окончателно изравнително мито (А40) 839.31 лв. и ДДС (В00) 1 808.41 лв. заедно с лихва за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

Административният съд е приел оспорването на административния акт за допустимо. Обосновал е извод, че същият е издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

До тези изводи е достигнал въз основа на установена от него фактическа обстановка, която е следната:

На 30.01.2019 г. "Гарван" ЕООД декларира на режим "допускане за свободно обращение" с митническа декларация MRN 19BG002002001603R4/30.01.2019 г. стоки - 200 колета, 4 050 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставката FOB Нингбо. Стока 3 от процесната митническа декларация е описана като "електрическо колело - 14 броя", деклариран код по ТАРИК 8711609010, 523 кг. нето тегло, 540 кг. бруто тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 61.61 лв. Към митническата декларация са приложени: фактура YWS1812495А/24.12.2018 г., опаковъчен лист, коносамент MАЕU967435125, фактури за морско навло, спедиторски услуги, товаро-разтоварни такси, сертификат за непреференциален произход, платежни нареждания за внесени суми за мито и ДДС към бюджета. Съгласно приложените документи изпращач и продавач на стоките е китайското дружество Yiwu Zuozhudng Import & Export Co. CO.Limited. Към датата на регистриране на митническата декларация за стоката "електрическо колело" с произход от Китай е деклариран код по ТАРИК 8711609010, попадащ в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/72 на Комисията от 17.01.2019 г. за налагане на окончателно антидъмпингово и окончателно изравнително мито. Деклариран е допълнителен код по ТАРИК С999 със ставка на окончателното антидъмпингово мито 62.10% и окончателно изравнително мито 17.2%, предвидени за произведените електрически велосипеди от други дружества.

Със съобщение ОСМ(2020)9314-06.04.2020 по чл. 45 от Регламент (ЕО) 515/97, наричан "Регламент относно взаимопомощта", българските митнически власти са уведомени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за резултатите до този момент от започнало разследване по повод подозирано избягване на антидъмпингово и изравнително мита при внос на електрически велосипеди от Китайската народна република, класирани с кодове по КН 8711 60 10 и 8711 60 90 чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители. След извършен анализ на данните от Surveillance II, OLAF е определил праг от 220 EUR като най-ниска средна единична цена за електрически велосипеди за периода м. юли 2018 г. - м. февруари 2020 г., т.е. за възможно най-евтините велосипеди.

Предвид съществената разлика между декларираната от вносителя единична цена в митническата декларация и установената от OLAF най-ниска средна единична цена в размер на 220 EUR за период, включващ датата на процесния внос за митничекия орган са възникнали съмнения, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, параграф 1 от МК като метод за определяне на митническата стойност.

На основание чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение са поискани от декларатора с писмо с рег. 32-194089/07.07.2020 г. за нуждите на допълнителната проверка документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. След преценка на данните в представения от дружеството договор за покупко продажба от 02.01.2019 г., следващ датата на фактурата, административният орган е счел, че съмненията му не могат да отпаднат и съгласно чл. 140, § 2 от същия регламент е обосновал извод за това, че митническата стойност на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 МК.

На Гарван ЕООД е връчено съобщение по реда на чл. 22, & 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 - рег. 32-94049/23.03.2021 г., с което е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на митническа стойност по процесната митническа декларация на основание чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013.

Тъй като за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности за идентични стоки, митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е възприета тази по MRN18BG005807Н0307476/13.11.2018 г., а именно - митническа стойност в размер на 410.16 лв./бр.

При така установените факти Варненският административен съд е приел, че:

1. Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) подлежащата на плащане цена по процесната фактура е платена. Митническият орган не е доказал наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради което незаконосъобразно е пристъпил към определяне на митническа стойност по предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/13 методи.

1. Нарушено е правото на защита на адресата на акта, тъй като в съобщението по реда на чл. 22, & 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 не са изложени подробно обстоятелства, обосноваващи основателното съмнение по отношение на подлежащата на плащане цена, посочена във фактурата.

1. Във връзка с метода за определяне на митническата стойност, регламентиран чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, в решението на митническия орган е посочено, че в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на сходни стоки са намерени резултати, които не са обичайно ниски, но тези резултати не са анализирани.

1. Не е извършен анализ във връзка със сходството на стоките по митническата декларация на жалбоподателя и митническата декларация на третото лице, включващ условията на доставките, вносителите, количество на стоките, търговската мака и др. в изпълнение на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно.

Правилно административният съд е определил основния спорен въпрос между страните по делото, който е относно наличието на основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от МК и определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б) от същия, съответно, при положителен отговор на този въпрос - законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МК /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft/.

По тази спорен въпрос касационната инстанция приема следното:

Според цитираното решение на СЕС допустима е практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато митническата стойност на внесените стоки е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, което поражда съмнение, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, съответстващ на чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92, отм., и тези съмнения не са отпаднали след представянето на допълнителна информация от вносителя.

Вярно е, че в случая митническите органи не са установили средна статистическа стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане, но доколкото са се позовали на установената от OLAF възможно най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди, а сравнението между фактурната стойност на процесната стока с нея показва, че първата е в пъти по-ниска, то следва да се приеме, че съмненията са основателни и те не са отпаднали. Договорът с дата 02.01.2019 г., който вносителят представя, е възможно да бъде обвързан с фактурата само чрез общата цена на стоките (8 061.22 щ.д.), но освен че носи дата, следваща тази на фактурата, в него е посочена стока градински стол и ръкавици .

Посочената в съобщението на OLAF най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди е потвърдена и в доклада на OLAF - ОСМ(2021)37377 - 29.12.2021 г. Нещо повече, в него на стр. 12 по отношение вноса в България е посочено, че констатираните единични цени от около 200 са под минималната търговска стойност за най-евтините електрически велосипеди. По аргумент на т. 48 и т. 49 от Решението на СЕС от 16 март 2017 г. по дело С-47/16, Veloserviss, докладът на OLAF може да бъде взет предвид, ако съдържа релевантни обстоятелства и не съдържа само общо описание на съответното положение.

Правилно обаче първостепенният съд е приел, че митническият орган не е доказал, че законосъобразно е определил новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Позовавайки се на договорната стойност по митническа декларация MR 18BG005807Н0307476/13.11.2018 г., той не е доказал, че последната касае сходни стоки по определението в чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане, според което сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

От "Гарван" ЕООД митническият орган не е поискал да бъдат представени технически данни и техническа документация за внесените 14 броя електрически велосипеди, които според цените във фактурата се различават един от друг, нито данни за производител или търговска марка. Към митническата декларация на вносителя Ви Тек Европа ООД MRN 18BG005807Н0307476/13.11.2018 г. е приложено описание на модела и техническите характеристики на електрическия велосипед, но при липсата на такива данни за внесените от жалбоподателя 14 броя електрически велосипеди изследването на показателите за сходство на стоките е невъзможно и именно поради това в оспореното решение липсва анализ относно сходството на стоките по процесната митническа декларация и тази на Ви Тек Европа ООД.

Данните, съдържащи се в националната база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК, но произхождащи от същия продавач като процесните, могат да се използват като основа за определяне на митническа стойност по посочения вторичен метод, но само, ако вносителят е представил внесените стоки по сбит начин в митническата декларация, ограничавайки се до кода по ТАРИК и общата им маса, и не е предоставил при поискване от митническия орган други данни, необходими за определянето й (виж в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 46 и т. 54).

Не може да бъде споделено становището на първостепенния съд, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в съобщението по реда на чл. 22, & 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 не са изложени подробно обстоятелства, обосноваващи основателното съмнение на митническия орган по отношение на подлежащата на плащане цена, посочена във фактурата, но в същото липсват мотиви във връзка с определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки, а съществено нарушение на административнопрозводствените правила е налице поради неизясняването на фактите, относими към правното основание, на което са установени допълнителни публични задължения.

Безспорно липсата на мотиви в решението на митническия орган, обосноваващи сходството на сравняваните стоки, е основание за неговата незаконосъобразност, поради неизпълнение на изискването на чл. 22, & 7 от Регламент (ЕС) 952/2013. Наличието на мотиви освен за съдебната проверка на акта, е необходимо също и за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да го обжалва. В правомощията на Държавите членки е да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи, като упражняват процесуалната си автономия (виж в този смисъл решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, LS Customs Services, т. 45 и решение на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-187/21, FAWKES Kft, т. 54).

Значението на изискването за мотивите според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното решение на митническия орган и е отменил същото, Варненският административен съд е постановил правилно решение, което следа да бъде оставено в сила.

Искането на касационния жалбоподател за спиране на съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 144 във вр. с чл. 228 АПК до постановяване на решение от СЕС по дело С-770/21 е неоснователно, тъй като преюдициалното запитване е направено във връзка с различен правен спор и отговорите на поставените въпроси, изискващи тълкуване на норми от общностното право, не са от значение за разрешаването на настоящия.

При този изход на спора основателна се явява и претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение