Решение № 10619 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на П. Х. Г., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. К. Москов, за отмяна на влязло в сила съдебно решение 7656/06.03.2025 г., постановено по административно дело 7225/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Според молителката е налице основание по чл. 239, т. 5 АПК - лишаване от възможността за ефективна защита по делото. Развити са подробни доводи в подкрепа на твърдението, сред които се твърди и че посоченото решение е нищожно, и се претендират разноски. Ответникът, също и жалбоподател по атакуваното решение Д. А. Г., чрез процесуален представител адв. К. Москов в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа искането за отмяна. Ответникът Димона Д.Г. ЕООД, чрез процесуален представител адв. Лазаров, счита, че следва да бъде отхвърлено искането за отмяна на решението на Административен съд София-град, тъй като молителката е имала възможност да защити правата си. Ответникът кметът на Столична община, действащ чрез процесуален представител юрк. Р. Иванова, намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за неоснователно, споделяйки, че не са налице посочените за това основания, и поддържайки, че на П. Г. е била осигурена възможност за участие в производството пред административния съд. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на четвърто отделение на Върховния административен съд намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение 7656/06.03.2025 г., постановено по административно дело 7225/2025 г. по описа на Административен съд София-град, е изменена заповед СОА24-РД40-4/26.01.2024г. на кмета на Столична община в частта относно размера на определеното обезщетение за отчужден имот, като същият е увеличен спрямо жалбоподателя Д. А. Г.. С процесната заповед се отчуждава поземлен имот с идентификатор 68134.505.4675 (незастроен), с площ от 912 кв. м по КККР, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, във връзка с реализацията на обект: "Разширение на [улица]. Отчуждаваният ПИ попада в улична регулация от о. т. 71 до о. т. 66а и в УПИ II - За озеленяване и електропроводи, кв. 7, м. НПЗ "Военна рампа - изток", район "Сердика", съгласно действащ регулационен план на м. НПЗ "Военна рампа - изток" 1 и 2 част, одобрен със Заповед РД-09-50-213/22.04.1998 г. на Главния архитект на София, потвърдена с Решение 85 по Протокол 56/ 06.08.2003 г. на СОС и ПУП - ИПРЗ и ИПУР, одобрен със Заповед РА50-169/09.03.2020 г. на Главен архитект на Столична община, предвиждащи изграждане на обект - публична общинска собственост. В горепосочената заповед е отбелязано, че имотът е собственост на жалбоподателя, П. Х. Г. и "Димона Д. Г. ЕООД, разпределени съответно по 1/3 ид. ч. за всеки от тях. Определена е сума на парично обезщетение в общ размер на 107 807,52 лв., разпределена по 35 935,84 лв. за всеки от посочените собственици. Съобразено е, че с оглед на разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗОС административният орган правилно е определил дяловете на съсобствениците. Независимо договора за доброволна делба между тях от 9.12.2016 г., вписан в Службата по вписванията на 9.12.2016 г., е установено, че спрямо Димона Д. Г. ЕООД има вписана възбрана върху имота, с вх. рег. 17092/30.03.2016г., наложена с постановление с изх. С160022-022-0002651/29.03.2016г. на публичен изпълнител при ТД НАП София. Освен Д. А. Г. жалба срещу заповед СОА24-РД40-4/26.01.2024г. на кмета на Столична община е подала и П. Х. Г.. Последната обаче е атакувала административния акт след срока, установен в чл. 149, ал. 1 АПК. Поради това, жалбата й е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК с определение 12762/24.07.2024 г. в частта му по т. І, в която част то е влязло в сила на 22.11.2024 г. Следователно, на тази дата процесната заповед е влязла в сила в частта, с която на П. Х. Г. е определен дял една трета от обезщетението, в размер на 35 935,84 лв. Аналогично, поради необжалване в законоустановения за това срок от третия адресат на акта Димона Д. Г. ЕООД, заповедта е влязла в сила и в частта, с която на дружеството е определен размер на обезщетението 35 935,84 лв. Искането в настоящото производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд София-град е с посочено правно основание чл. 239, т. 5 АПК страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В рамките на искането е наведено и оплакване за нищожност на решението на административния съд. Последното обаче се явява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 1 от АПК, поради което е неотносимо към предмета на настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК. По отношение на твърдението, че П. Х. Г. е била лишена от възможността за ефективна защита по делото, настоящият състав на Върховния административен съд не може да изрази съгласие. В текста на чл. 239, т. 5 от АПК изрично и конкретно е посочено, че може да се иска отмяна само ако страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съдебната практика посочва като примери за подобно възпрепятстване нарушаването на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването, както и нарушения при процесуалното представителство. В настоящото производство никое от гореизброените обстоятелства не се посочва от искателя. Напротив, П. Х. Г. е имала възможност да участва в производството. Тази възможност личи от нейното надлежно уведомяване за хода на делото, респективно призоваването й, както и от подаването на жалба срещу неблагоприятния административен акт. Просрочването на жалбата не следва да означава, че лицето генерално е лишено от право на защита. С оглед на гореизложеното искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора искането на молителя за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд,