Решение № 549 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2012 г.

Решение № 549 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9716/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Буглата" ООД, гр. Пловдив, с управител Петр Хорчик, подадена против решение № 3040 от 6.06.2012 г., постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 11301/2011 г. С жалбата и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че решението е неправилно, необосновано и издадено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател развива доводи срещу изводите на първоинстанционния съд за съответствие на процесния акт с изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и с Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно, да реши спора по същество и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба, защото е извършена специализирана теренна проверка на място, с която е установено, че заявения от жалбоподателя блок "не се работи" и правилно площите са определени като недопустими поради недоброто им агротехническо състояние. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3040 от 6.06.2012 г. е отхвърлена жалбата на "Буглата" ООД, гр. Пловдив срещу уведомително писмо изх. № 02-220-2600/11742 от 2.102011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция, и жалбоподателят е осъден за разноските по делото. За да достигне до този резултат, Административният съд София-град е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентния за това административен орган, като не са допуснати съществени отклонения от административнопроизводствените правила и изискванията на приложимия материален закон. Първоинстанционният съд се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза и на приложените към преписката писмени доказателства, от които е извел заключение за наличие на правно основание за отказ от претендираната финансова субсидия и за налагане на санкция за бъдещ период в съответствие с Регламент /ЕО/ № 796 от 2004 г. на Комисията. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Атакуваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно са дефинирани приложимите нормативни актове - Регламенти /ЕО/ № 795 и 796 от 2004 г. на Комисията, ЗПЗП и Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /редакцията в ДВ, бр. 34 от 2010 г./. По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, чрез която е установено, че заявената за подпомагане площ се намира в землището на с. Момково, община Свиленград с обща площ 16,31 ха, като цялата площ е заявена за подпомагане по схеми СИПП и СНДП за кампания 2010 г. Не е имало спор относно факта, че по подаденото заявление от "Буглата" ООД ДФ "Земеделие" е извършил всички задължителни административни проверки в ИСАК, при които не са установени двойно заявени площи и не е извършена проверка на място, защото то не е попаднало в 5 % от заявленията за съответната година. От съдържанието и приложенията към заключението на вещото лице е видно, че е извършена специализирана теренна проверка на място на 15.02.2011 г. и 16.02.2011 г., при която проверка е констатирано, че заявения от жалбоподателя блок на земеделско стопанство е недопустим за подпомагане по причина, че не се работи. Изслушаният експерт е отразил в представената експертиза и е конкретизирал в съдебно заседание на 3.05.2012 г. при приемането й, че се е запознал с изготвените сателитни и фотоснимки през месец февруари 2011 г., от които се вижда, че в заявените площи има храстовидна и тревиста растителност, поради което не следва да са обозначават като заснети при добро поддържане на земята и при извършена есенна обработка. Въз основа на неоспорената от жалбоподателя експертиза първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, че площите правилно са определени като недопустими поради недоброто им агротехническо състояние. В обжалваното решение е прието, че промяната в допустимия слой не е станала достояние на жалбоподателя, като правилно е преценено, че в случая не се касае за съществено административно-производствено нарушение, тъй като той е можел да защити правата си по съдебен ред. Настоящият съдебен състав споделя становището на Административен съд София-град, защото касационният жалбоподател е разполагал с процесуалната възможност да оспори установеното от теренната проверка при приемане на протокола за нея, както и да опровергае констатациите, които са отразени в нея и изслушаната съдебно-техническа експертиза, с всички допустими от закона доказателствени средства, но това не е осъществено. В хода на касационното производство също не са оборени изводите на първоинстанционния съд. В касационната жалба се развива тезата, че претендираните финансови субсидии са се отнасяли за стопанската 2009 - 2010 г., поради което за земеделския производител не е имало задължение за есенна обработка на земята за следващата стопанска година, ако тя няма да се заявява за подпомагане. Решаващият съдебен състав не възприема като основателни тези доводи, защото подаденото от жалбоподателя общо заявлението за плащания за площ с УИН: 26/270510/53757 е за кампания 2010 г., тоест за цялата посочена година и в него не е отразено, че се отнася за 2009 - 2010 г. Освен това, горепосоченото заявление е входирано на дата 15.05.2010 г. и с него няма как да се претендира субсидия за предходната година. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя за финансово подпомагане за стопанска, а не за календарна година, това би означавало, че са заявени площи за подпомагане за 2010 - 2011 г., което отново не е в интерес на земеделския производител и не опровергава констатациите от теренната проверка и приетата съдебно-техническа експертиза. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,