Решение № 3774 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6172/2017 г.
ВАСVIII отделение23.03.2018 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 521/27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 3401 по описа на Административен съд гр. В. за 2016 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3774 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6172/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция-В. при Националната агенция по приходите, срещу решение № 521/27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3401 по описа на Административен съд - В. за 2016 г. С атакуваното съдебно решение е прогласен за нищожен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 20161595/24.10.2016 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП В., офис Т. и потвърден с решение № 230 от 1.12.2016 г. от Директора на ТД на НАП В.. Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно актът е обявен за нищожен, тъй като не са налице толкова съществени негови пороци, които да се отразят върху неговата валидност. Иска се отмяна или обезсилване на решението, както и да се реши правния спор по същество и се отхвърли жалбата на "С." ЕООД. В касационната жалба са изложени и съображения относно законосъобразността на проведеното производство въз основа на което е издаден прогласения за нищожен АУЗД. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - "С." ЕООД, чрез процесуалния си представител намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба за допустима, но неоснователна. Производството по чл. 106 от ДОПК е проведено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са засегнали неговата валидност. Като е констатирал невалидност на АУЗД, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна. Изложените доводи са относно неправилно приложение на материалния закон. Такива пороци на решението не се констатират. Правилно е прието, че неспазването на определения процесуален ред е основание актът да бъде обявен за нищожен. Допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа издал акта. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на проверка пред АС-В. е акт за установяване на задължения по декларация/АУЗД/№ 20161595/24.10.2016 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В., офис Т., потвърден с решение № 230/1.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП-В.. С акта е коригиран размерът на данъкът за внасяне по ЗКПО за 2015 г. При проверка на подадената от дружеството декларация по чл. 92 от ЗКПО, органът по приходите е установил несъответствие в декларираните данни относно размера на задълженията за 2015 г. На основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК е била изпратена покана за отстраняване на несъответствията в 14-дневен срок. До 17.10.2016 г., когато изтича законовия срок за корекция такава не е направена от дружеството и органът по приходите е пристъпил към издаване на АУЗД. С него е коригиран размерът на данъка за внасяне по ЗКПО за 2015 г. на дължим данък 22 632.35 лв., от които за довнасяне 12 942.56 лв. и лихва в размер на 744.61 лв. Прието е, че основание за корекцията е установеното несъответствие в декларирания данък поради неизпълнение на общите условия на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2015 г. "С." ЕООД, е имало непогасени публични задължения. При така установеното по фактите, първоинстанционният съд е приел, че с акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се осъществят служебни корекции по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, но се касае за корекции, които са установени по и в самата декларация. Установяването на задължения за корпоративен данък не може да бъде направено с АУЗД, тъй като не се касае за корекция. Правилно първоинстанционният съд е посочил предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК и обосновано е приел, че по този ред с АУЗД могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Не могат да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация от трети лица или администрации, с която се установяват нови факти и обстоятелства, дава се нова, различна правна квалификация на установените факти и поради различното тълкуване между проверяващите и лицето се формира и разрешава правен спор. Правилни са изводите на решаващия съд, че подобни констатации е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 ДОПК. След като за органа по приходите е било невъзможно да отстрани несъответствието само по пътя на съпоставяне на данните от декларацията, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО, то е следвало въз основа на данните от извършената проверка да бъде възложено извършването на ревизия. Изложеното налага извод, че редът по чл. 106, ал. 1 ДОПК за извършване на служебна корекция в случая е неприложим, съответно издаденият АУЗД е нищожен. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3, вр. чл. 108 от ДОПК, а не с АУЗД по чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Тъй като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод и за некомпетентност на органа, издал акт, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. В случая е налице обратната хипотеза - по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗД, се определят задължения за данък, които подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 119, ал. 2 АПК. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа - издател на акта и на това основание нищожност на акта. В този смисъл е и трайната практика на ВАС в решение № 1349/9.02.2016 г., по адм. д. № 14207/2014 г.; решение № 12021/9.11.2016 г., по адм. д. № 7508/2014 г. на VIII отделение; в решение № 11282/25.10.2016 г., по адм. д. № 12556/2015 г. на I отделение; решение № 7975/30.06.2016 г. по адм. д. № 6434/2015 г. на II отделение и т. н. Като е обявил оспорения пред него АУЗД за нищожен, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция искане за присъждане на разноски от ответника не е заявено, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение