Решение № 2486 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2008 г.
ВАСII отделение23.02.2009 г.докладчик т Веселина Тенева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225 от 11.04.2008 г. по адм. д. № 2930/2007 г. на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2486 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Йорданова Константинова от гр. София срещу решение № 225 от 11.04.2008 г. по адм. д. № 2930/2007 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с касационните оплаквания и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мария Йорданова Константинова от гр. София срещу Заповед № РД-14-257 от 1.06.2007 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 е наредено премахване на незаконен строеж с наименование "мокро помещение и сауна" ремонт и подмяна предназначението на едноетажна сграда в мокро помещение и сауна, извършен в съсобствен имот УПИ II-2, кв. 27 по плана на гр. София, "ГГЦ - Зона Б17", ул. "Странджа" № 128. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза според основното и допълнителното заключение на която е установено, че процесната сграда, заснета на ПЖ попада в потното за застрояване, като не е предвидена със запазен статут. Същата е съборена и на нейно място е започнало изграждането на нова сграда с бетонови основи, върху бетоновите основи са изградени на височина на етажа външни стени, представляващи тухлени зидове, стоманобетонови колони и греди с оставени отвори за врати и прозорци. Застроената площ е по данни измерени на място 34,42 кв. м., в повече от 3,00 кв. м. по проект. Вещото лице е констатирало, че по проект е предвидено заздравяване, а не ново строителство. Извършеното не представлява основен ремонт, а нов строеж по смисъла на § 5 т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, без съгласието на другия съсобственик на имота, като с отклоненията се нарушават предвижданията на действащия ПУП. Изложените фактически и правни основания в заповедта и съпровождащите заповедта констативни актове са анализирани от съда, който е изложил обосновани мотиви налагащи извода, че фактически основания съответната на правните основания посочени от административния орган в оспорената заповед. Касае се за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3, поради което изводът за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Той не е опроверган от жалбоподателката както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което този довод в касационната жалба също е неоснователен. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което