Решение № 5926 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1464/2013 г.

ВАСVII отделение26.04.2013 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5958/8.11.2012 г. по адм. д. № 5312/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5926 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1464/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" на ДАМТН против решение по адм. д. № 5312/2012 г. на АССГ. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил косвен съдебен контрол върху наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция, което е недопустимо. Необжалваемостта на размера на санкцията не означава липсата на право на обжалване относно основанието за нейното налагане. След като жалбоподателят не е упражнил правото си на съдебна защита, в настоящото съдебно производство не може да получи защита чрез косвен съдебен контрол. Налице е системност на извършените нарушения по смисъла на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП. Разпоредбата на чл. 36а от ЗТИП изисква единствено наличието на допуснати нарушения, за да се издаде заповед при обвързана компетентност за заличаване от регистъра и обезсилване на удостоверението за вписване. Нарушен е чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. В случая нарушенията не са маловажни, защото: 1. воденето на дневник на асансьора цели отразяване на техническото му състояние и на резултатите от извършени проверки, обслужвания и ремонти, 2. извършването на периодични технически прегледи е мярка целяща безопасността му. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона при охраняване на обществения интерес и безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност. Ответната страна ЕТ "ИБОБ Иван Биволарски" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и принципа на чл. 6, ал. 2 от АПК за спазване целта на закона. Доказана е системност при извършените нарушения. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С решение № 5958/8.11.2012 г. по адм. д. № 5312/2012 г. по описа на Административен съд София-град по жалбата на ЕТ "ИБОБ - Иван Биволарски" е отменена заповед № АО-033/2104.2012 г. на главен директор на ГД "Инспекция за държавен и технически контрол", с което на основание чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, а издаденото удостоверение от 26.07.2007 г. на едноличния търговец е обезсилено. Съдът приема, че макар да има издадени три влезли в сила наказателни постановления, извършването на три и повече нарушения не е доказано от административния орган за целите на настоящото административно производство, защото необжалваемостта на наказателните постановления не гарантира законосъобразността на констатациите, въз основа на които са издадени. На второ място приема, че не е спазен чл. 6 от АПК относно принципа за съразмерност, защото липсват мотиви дали обезсилването на удостоверението не засяга правата и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. Третият правен извод на първоинстанционния съд е за неспазване на чл. 35 от АПК, формален подход при издаване на заповедта и излага съображения, че системността на нарушенията е спорен въпрос, защото две от наказателните постановления са издадени в един и същ ден. Върховният административен съд, VII отделение, мнозинството от съдебния състав, като извърши проверка на постановения съдебен акт намира същия за материално законосъобразен. Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори по реда на НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори дали спазват обхвата на издаденото удостоверение и условията, при които са го получили. В случая ЕТ "ИБОБ - Иван Биволарски" е вписан в регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейности поддържане, ремонтиране и преустройства на съоръжения с повишена опасност, с рег. № ПД037, като лице, което извършва поддържане и ремонтиране на асансьори. Не е спорно по делото, че едноличният търговец е имал договор за абонаментно обслужване и няма лицензия по чл. 18, т. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори за извършване на технически надзор на асансьори. Въз основа на договор с рег. индекс № 1279 от 27.12.2007 г е извършвал дейност по поддържане и ремонтиране на четири асансьора в сградата на Община Пазарджик, като при проверка на 2.02.2010 г. е установено, че в дневника за четирите асансьора за периода от 5.01.2010 г. до 1.02.2010 г. не е отразено извършването на функционална проверка (при задължение за такава проверка на 10 дена). Издадено е наказателно постановление № 10-749/15.07.2010 г., наложено е имуществена санкция от 400 лева, като постановлението е влязло в сила на 26.11.2010 г. На 2.02.2010 г. е извършена проверка на обслужвания от едноличния търговец асансьор в Държавна психиатрична болница в гр. Пазарджик, като е установено, че въобще не се води дневник за отразяване на техническото му състояние, резултати от проверка, обслужвания и ремонти. Издадено е наказателно постановление № 10-775/19.07.2010 г., с което е наложена имуществена санкция от 200 лева, а същото е влязло в сила на 26.11.2010 г. На 10.11.2010 г. е извършена проверка на асансьор, обслужван от едноличния търговец въз основа на договор за абонамент от 27.02.2007 г. и находящ се в сграда в гр. Пазарджик. Установено е, че в ревизионната книга на асансьора има данни за извършен първоначален преглед на 28.11.2006 г. и няма данни за последващи периодични прегледи (задължителен най-късно до 28.11.2009 г.). Издадено е наказателно постановление № 11-235/20.04.2011 г., наложена е имуществена санкция от 300 лева, а същото е влязло в сила на 11.05.2011 г. Административното производство е започнало по нареждане на председателя на ДАМТН с писмо № 21-01-1/12.01.2012 г., изготвен е доклад от началник на отдел Главна дирекция "Инспекция държавен и технически надзор" от 29.01.2012 г. и е издадена заповед № А-О-33/21.04.2012 г. от главен директор ГД "Инспекция за държавен технически надзор" при условията за делегирана компетентност със заповед № А-017/16.01.2008 г. на председателя на ДАМТН. На основание действащата към момента на издаването на наказателните постановления разпоредба на чл. 58, ал. 3 (отм., бр. 77 от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г.) от ЗИТП не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които са наложени имуществени санкции до 1000 лева, включително. В същото време издаването на наказателни постановления при системни нарушения е основание за заличаване от регистъра към ДАМТН. Поради това са правилни изводите на съда, че за целите на настоящото административно производство приключило с издаване на заповед за заличаване от регистъра на ДАМТН на лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, е необходимо установяване на релевантните за случая факти - извършените нарушения. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК, защото едноличният търговец не е уведомен за започване на административното производство. Административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма изложени съображения относно обстоятелството, че със заповедта за заличаване от Регистъра към ДАМТН се причиняват вреди на жалбоподателя явно несъизмерими с целта на закона. Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК, в какъвто смисъл е съдебният акт. Като е отменил заповедта първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение

Цитирани разпоредби

3