Решение № 11315 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от О. Матов, от гр. Стара Загора, чрез процесуалния му представител адв. М. Райчева, срещу решение 107/04.04.2023 г., постановено по адм. дело 685/2022 г. по описа на Административен съд-Стара Загора. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в писмено становище чрез процесуалния си представител юрк. З. Захариева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледа по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на О. Матов срещу уведомително писмо 11 за отказване на плащане по Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022 година , изх. 01-6500/3111/26.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 40, ал. 2, т. 8, предложение първо, чл. 39, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020 - 2022 г. /Наредбата/ е отхвърлено заявлението му за плащане с УИН 24/051120/22280. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число два броя договори за предоставяне на ветеринарномедицински услуги /съответно 2/30.01.2019 г. и 4/30.01.2019 г./, сключени между едно и също физическо лице О. Матова в качеството му на земеделски производител и регистриран ветеринарен лекар, на основание чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд приема за установена следната, възприета и от касационния съдебен състав, обобщена фактическа обстановка, по отношение на която липсва спор между страните, а именно: Във връзка с договор 3067/19.03.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ при условията на Национална програма за пчеларство за периода 2020-2022 г. , сключен на основание чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата между О. Матов, в качеството му на ползвател - земеделски производител, собственик на животновъден обект /пчелини с 6268Б-0443 и 6268Б-0380/ и ДФЗ, е подадено от касатора заявление 221/24/047408/1/29.07.2021 г. /с УИН 24/051120/22280/ за еднократно плащане на финансова помощ по договора в размер на 3 500 лв. След извършени от органа административни проверки и проверка на място в периода 26.08.2021 г.-08.09.2021 г., изпратени уведомителни писма изх. 01-262-6500/611/09.09.2021 г. и 69/16.09.2021 г., изх. 01-6500/4421/21.09.2021 г., с които на касатора е предоставена възможност да представи обяснения и надлежни документи във връзка с констатираните в хода на проверките нередовности и непълноти, и получени обяснения вх. 01-6500/4421#1/12.10.2021 г., както и изпратени от органа запитвания до Българската агенция за безопасност на храните /л. 209 от делото/ и Министерство на земеделието на Република България /л. 223 от делото/ и получени отговори /съответно - л. 211 и л. 225 от делото/, е издадено атакуваното пред първата инстанция уведомително писмо, с което на ползвателя е отказана заявената за плащане финансова помощ. Според изложените от органа мотиви, послужили му като фактическо основание за издаването на акта на основание чл. 40, ал. 2, т. 8 от Наредбата, към момента на подаване на заявлението за плащане ползвателят на помощта не отговаря на условието по чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 , чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредбата, да стопанисва пчелни семейства под ветеринарномедицински контрол, с оглед представените от него договори 2/30.01.2019 г. и 4/30.01.2019 г. за предоставяне на ветеринарномедицински услуги, по които страна като възложител и същевременно изпълнител е самият ползвател. При тези данни, административният съд обосновано приема, че оспореното уведомително писмо за отказване на плащане е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Водещият мотив на съда, обусловил извода му, по-специално, за материална законосъобразност на акта, е че безспорната фактическа установеност по делото, че представените договори за предоставяне на ветеринарномедицински услуги са сключени между едно и също физическо лице в качеството му, както на възложител, така и на изпълнител, влече извод за тяхната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, а оттам и за действително неизпълнение от страна на ползвателя на помощта на изискванията, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредбата, налагащи приложението от страна на административния орган на чл. 40, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата. По тези обобщени мотиви, първоинстанционният съд постановява атакувания съдебен акт, с който отхвърля предявената срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ жалба и осъжда жалбоподателя, сега касатор, да заплати на фонда сумата от 100 лв. разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от касационната инстанция, и които, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, е ненужно да бъдат възпроизведени в настоящото решение. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установят изтъкнатите в касационната жалба нарушения при постановяване на съдебното решение, съставляващи касационни основания, обуславящи неговата отмяна. При напълно изяснена и вярно установена по делото фактическа обстановка, относно която страните не спорят, административният съд е изложил обосновани от данните по делото и съответни на разпоредбите на чл. чл. 40, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредбата мотиви, въз основа на които е формирал правилен извод за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения пред него акт. Възраженията на касатора в противоположния смисъл са неоснователни. Фактическата установеност по делото, че единствените два, представени пред административния орган /съответно пред съда/ договори за ветеринарномедицински услуги са сключени между едно и също физическо лице ползвателят на помощта, в качеството му на възложител и респективно изпълнител на услугите, и същевременно задължението му като ползвател на БФП, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредбата, да стопанисва пчелните семейства под ветеринарномедицински контрол, действително навежда на формирания от първостепенния съд, а преди него и от органа, извод за неизпълнение на посоченото задължение, а оттам за наличието на основание по чл. 40, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата за изпълнителния директор на фонда да откаже плащане на заявената помощ. Само за пълнота, в допълнение на изложените от първоинстанционния съд мотиви, следва да се отбележи, предвид конкретно релевираните в касационната жалба пространни доводи на касатора в тази насока, че твърдението му за липсата в Наредбата на изискване ветеринарномедицинския контрол да бъде осъществяван от друго лице, различно от ползвателя на помощта, е не само очевидно неоснователно, но и лишено от всякаква правна и житейска логика, предвид общоизвестния смисъл и значението въобще, на понятието за контрол, изключващо изначално при осъществяването му, едно и също лице да има качеството на контролиращ и контролиран. По посочените съображения и споделените от състава мотиви на първоинстанционния съд, атакуваното решение, като правилно, при липсата на други установени негови пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателна. Затова касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,