Решение № 2292 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ДСП Слатина , чрез юриск. Иванова, срещу Решение 2802 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело 11700/2022 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на К. Дали от гр.София срещу Задължително предписание П/Д-С-СЛ-002 от 11.01.2022г. на Директор ДСП Слатина . Претендира разноски. Ответникът К. Дали от гр.София, чрез адв. Иванов, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. С оспореното съдебно решение, състав на първоинстанционния съд е отменил като незаконосъобразно по същество Задължително предписание П/Д-С-СЛ-002 от 11.01.2022г. на Директор ДСП Слатина , с което е предписано на майката на детето Е. Стефанова(род. на [заличен текст]) К. Дали да спазва съдебно решение на СГС от 20.07.2018г., с което е определен режима на лични отношения на детето Е. с неговия баща Р. Рачев. Със съдебния си акт първостепенният съд е приел, че в хода на развитие на производството са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила, а освен това е посочил, че органът не се придържал стриктно към реда за осъществяване на мерките за закрила на детето, уредени в ППЗЗДет. Настоящият съдебен състав намира, че крайният извод за незаконосъобразност на атакуваният индивидуален административен акт следва да се сподели, но не и този относно вида на допуснатия негов порок. На първо място следва да се посочи, че първоинстанционният съд(който за втори път разглежда спора, след връщане на делото от ВАС на РБ, постановил Решение 11821 от 20.12.2022г. по адм. дело 6319/2022г.) е разширил обхвата на дължимата преценка с оглед конкретния предмет на съдебното производство, очевидно с оглед задължителните указания в отменителното решение на касационната инстанция. Видно е от фактическите и правни основания за приемане на оспореното предписание е, че с него първо е направен кратък преглед на случая, първоначално отворен още на 14.10.2016г., коментиран е получен сигнал от бащата от м. август 2021г. относно неспазване на режима на лични отношения за него, определен му с влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд, а също така заявление от 14.09.2021г. от майката за ползване на социална услуга към Контактен център, както и възобновяване работата по случая от 26.10.2021г. по повод друга поредица от сигнали. На следващо място като основание за приетото решение е посочен социален доклад от 11.01.2022г. ,в който социален работник от същата Дирекция Диковска е предложила като първа мярка на майката да бъде издадено предписание на основание чл.21 ал.1,т.3 от Закона за закрила на детето(ЗЗДет.) и чл.18 ал.4 от Правилника за прилагането му с оглед спазване на съдебното решение на СГС от 2018г. за режима на лични отношения на бащата. Т.е. в обхвата на регулиране на отношенията на родителите във връзка с тяхното общо малолетно дете Е., посоченото предписание има изключително стеснен обхват касателно конкретното имплементиране спазването на влязлото в сила съдебно решение. С разпореденото с акта не се разрешават никакви други въпроси, вкл. такива, касаещи евентуално изготвен план за действие или ползването на заявени социални услуги от родителите. Доколкото в атакуваният административен акт са възприети посочените основания, то следва да се отбележи, че той се явява постановен във връзка с извършена проверка по жалба/сигнал за нарушаване правата на детето Е.(чл.21 ал.1,т.3 ЗЗДет.) и при възприет отказ за сътрудничество от страна на родител(чл.18 ал.4 ППЗДет.). Следва обаче в по-общ план да се посочи, че чл.23 от ЗЗДет. дефинира възможните мерките за закрила, респ. подзаконовата вторична правна уредба сочи условията и реда за тяхното прилагане. В тази връзка ясна е новелата на чл.18 ал.1 ППЗДет., очертаваща целите на прилаганите мерки, респ. и следващата ал.2 определяща, че това става съгласно изготвен план за действие. В тази светлина следва да се даде отговор на въпроса каква мярка за закрила цели да приложи Директор ДСП Слатина с конкретно предписаното в издадения от него акт. Видно е, че в последния не е налице конкретно позоваване на коя и да е от т.т. от 1 до 11 на чл.23 ЗЗДет., а освен това посоченото в разпоредителната част на акта трудно може да се отнесе към коя и да е от единадесетте възможности. Преди всичко обаче следва да се посочи отново в по-общ план, че чл.59 ал.3 от Семейния кодекс(СК) сочи, че гражданският съд определя режима на лични отношения между родителите и децата, който включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Заедно с това обаче гражданските съдилища имат възможността(чл.59 ал.8 СК) и при необходимост да определят и подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението в посочената му част. Отделно в чл.59 ал.10 СК е посочено, че това решението не препятства предприемането на мерки за закрила на детето. От уредбата на този институт може да се направи извод, че по въпросите, свързани със спазване на постановените от съда мерки за лични отношения, вкл. и за тяхното принудително изпълнение, са уредени специални производства в СК и ГПК. В тази връзка Дирекция "Социално подпомагане" е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, на който са предоставени голям набор от мерки за закрила, вкл. информиране за правата и задълженията на родителите, предоставяне или насочване към ползването на социални услуги в общността, осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. В тази връзка служителите на Агенцията извършват "социална работа" професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността. В този общ контекст и в случая постановените от съда лични отношения трябва да бъдат и реално изпълнявани, поради което социалните служби следва да ползват всички законови инструменти за това, както и да обезпечат осъществяване на планираната от тях работа, вкл. чрез издаване на заповеди, съдържащи задължителни предписания на несъдействащия родител с последващо прилагане и на санкцията по чл.45 ал.9 ЗЗДет. Освен това при създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничество, както и при настъпили изменения, засягащи интереса на детето, ДСП разполага и с възможността(когато интересът на детето го изисква) служебно да предприеме действия по реда на чл.59 ал.9 СК, вкл. и искане за изменение или допълване на мерките за лични отношения. Няма никакво съмнение, че макар и ДСП да не е била страна по спора по чл.59 ал.3 СК, поради което и да не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение(присъщо за насрещните страни), е задължена да изпълни последното. Изрично и в ЗЗДет. е предвидено, че социалните служби са длъжни да изпълняват предприетите по закона мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето. Въпреки това обаче ГПК не сочи ДСП като учреждение, което има правомощия с оглед привеждане в действие на спазването на режима на лични отношение, който е конкретно постановен, като този извод следва дори и от посоченото в чл.528 ал.4 ГПК. В случая съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо между родителите и то е задължително за тях, бидейки страни по делото. От тази гледна точка разпореденото с издаденото предписание задължение за спазването му (т.е. на съдебното решение) по административен ред освен, че не казва нищо ново и има визия на изпълнителен лист , по същество създава и впечатление за паралелен ред , по който може да се търси принудително изпълнение на съдебното решение на гражданския съд(освен реда по ГПК чрез снабдяване с изпълнителен лист и действията на съдия-изпълнителя, вкл. налаганите от него Глоби , но и този чрез евентуално наложени от органите на ДСП Глоби за неизпълнение на едно такова предписание по вече споменатия по-горе ред на чл.45 ал.9 ЗЗДет.). По-важното е обаче това, че по същество разпореденото не може да се отнесе към никоя от мерките, посочени в чл.23 от ЗЗДет. Изложеното определено обосновава и извода за незаконосъобразност на така приложената мярка. В случая обаче първостепенният съд е приел, че административният акт е само унищожаем, тъй като не страда от дълбоки, несъвместими с норми от публичен ред правила. Настоящият състав на касационната инстанция обаче намира, че предписаното е лишено от основание, каквото дори и формално не е посочено в него. Това е така, тъй като нито и в оспорения акт, нито в социалния доклад, въз основава на който той е издаден, се визира в коя хипотеза попада тази мярка от изброените такива с чл.23 ЗЗДет. Отделно от това и на база изложеното се установява, че всъщност осигуряване спазването(изпълнението) на решението на СГС е право уредено с други институти по СК и ГПК и е лишено от всякакво основание и ДСП да предписва неговото спазване. По арг. от чл.528 ал.4 ГПК всъщност в една такова хипотеза за ДСП е налице ясно разписано поведение, изискващо оказване на съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на родителя-длъжник, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, респ. ако е поискано от съдебния изпълнител и предприемане на подходящи мерки по чл.23 ЗЗДет., каквито очевидно с разпредената част на оспорения акт не са били приложени. Консеквентно този съществен порок в оспореното задължително предписание обосновава и извода за неговата нищожност, след като с него не е приложена напрактика мярка по чл.23 от ЗЗДет. Доколкото за това съдът следи и служебно(вкл.и в касационната инстанция на основание чл.168 ал.2 във вр. с чл.228 АПК), то това формира и извода, че оспореното съдебно решение следва да се отмени само в частта, с която то е отменено като незаконосъобразно по същество, като вместо него се постанови друго, с което задължителното предписание от 11.01.2022г. се обяви за нищожно. Доколкото в самото предписание е посочено, че то е прието по сигнал/жалба, т.е. не е на основание служебно сезиране, то преписката правилно е била върната(по прецизно изпратена, срв. чл.173 ал.2 АПК) на органа за ново произнасяне, при което той ще следва да съобрази и мотивите на касационната инстанция като предприеме мерки за закрила от вида на посочените в чл.23 ЗЗДет. В останалата част решението следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода на спора разноски се дължат на К. Дали, която претендира сумата от общо 1 200 лева по представения списък на разноските за осъществена защита от адвокат за тази съдебна инстанция. По направеното възражение за прекомерност, то следва да се посочи от една страна, че пред първата съдебна инстанция е представен договор за правна защита и съдействие с дата 28.03.2023г., с който е уговорена и платена сумата от общо 600 лева с ДДС за правна помощ, която касае както образуваното адм. дело 11700/2022г.(клауза 1а), така и евентуалното процесуално представителство пред ВАС при обжалване на решението на АССГ (клауза 1б). При това положение с представения пред тази инстанция нов договор за правна защита и съдействие с дата 30.01.2024г. отново се урежда заплащане, но вече на сумата от 1 200 лева с ДДС, като се сочи и номера на делото по описа на ВАС. При това положение на нещата и като изхожда от факта, че заплащането на втората сума е частично покрито от това по първото съглашение, а също така и с оглед посоченото в чл.20 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като съобрази мотивите на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., настоящият състав намира, че възражението на касационния жалбоподател в тази насока е основателно, респ. Агенция социално подпомагане следва да заплати на Дали сумата от 600 лева разноски за тази съдебна инстанция, като се държи сметка за извършените действия по защита и съдействие, изразили се в депозиране на писмен отговор на касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение