Решение № 12183 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2009 г.

Решение № 12183 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сладка къща - Ася" ООД, гр. Благоевград, представлявано от управителя Емил Джалев срещу решение без номер от 17.02.2009 година, постановено по адм. дело № 0614 по описа за 2006 година на Софийски градски съд, III-з състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 431 от 27.6.2005 година на ТДД - Благоевград, мълчаливо потвърден от директор на РДД (сега директор на Д "ОУИ") - гр. София за отказано право на данъчен кредит в размер на 1583,34 лв. по две фактури на ЕТ "Евгени Стоянов". Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК като развива подробни съображения. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени атакувания ДРА и се присъдят направените разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ"- гр. София, чрез процесуалния си представител я оспорва, счита решението за правилно и претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е бил ДРА № 431 от 27.6.2005 година на ТДД-Благоевград, мълчаливо потвърден от директор на РДД (сега директор на Д "ОУИ") - гр. София за отказано право на данъчен кредит в размер на 1583,34 лв. по две фактури на ЕТ "Евгени Стоянов" за данъчен период на м. 3 и 11.2003 година. За да отхвърли жалбата съда е приел, че нито в административното, нито в съдебното производство са събрани доказателства относно наличието на предпоставки по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.) като конкретно е посочил, че вещото лице не е проверявало счетоводството на доставчика. Решението е правилно. Видно от данните по делото правото на данъчен кредит е било отказано тъй като органите по приходите не са успели да проверят счетоводството на доставчика - ЕТ "Евгени Стоянов", тъй като на същия не е бил намерен представител. Поради което не е могло да бъде установено нито начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм., действащ за периода на 2003 г.), нито за реалност на доставката - чл. 6 от с. з. При тези данни е правилно съда е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че акта е издаден по реда на ДПК (отм.), където действа разпоредбата на чл. 108, ал. 8 и правилно е назначил исканата експертиза. Същата обаче не е могла да намери представител на адреса на доставчика, за да може да провери счетоводството му, както се изисква от установената вече съдебна практика по тези въпроси. След като не е могло да бъде проверено счетоводството, а проверката е била направена само по документите по делото, то правилно съда е приел, че тези доказателства са недостатъчни да обосноват извод за всички предпоставки - от начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) до реалност на доставката - чл. 6 от с. з. Следователно изводите са законосъобразни, направени след надлежен анализ на фактическата обстановка и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за тази инстанция съгласно Наредба 1 за адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК - до размера на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение