Решение № 230 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11274/2016 г.

Решение № 230 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11274/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АЕРО ТЕХНИК"ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д. Г." .№ ..., ет. ... - 8, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Р. против решение № 5615 от 11.08.2016 г. по адм. дело № 1547/2016 г. на Административен съд С.-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписанията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 по Протокол за извършена проверка № ИТ-П-4488/23.12.2015 г. на Дирекция"Инспекция по труда"-С. Жалбата е бланкетна, като се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба страна- Дирекция"Инспекция по труда"-С. чрез юрисконсулт С. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решение № 5615 от 11.08.2016 г. по адм. дело № 1547/2016 г. Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "АЕРО ТЕХНИК"ООД срещу предписанията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 по Протокол за извършена проверка № ИТ-П-4488/23.12.2015 г. на Дирекция"Инспекция по труда"/ДИТ/-С., наложени на дружеството на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, и е присъдил разноски. За да постанови този резултат съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК и въз основа на събраните по делото доказателства е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният пред него акт по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност, а по отношение на т. 4 е констатирал, че предписанието е незаконосъобразно. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че при извършената проверка на 13, 16 и 24.11.2015 г. и на 23.12.2015 г. длъжностните лица на ДИТ са извършили проверка за спазване трудовото законодателство в "АЕРО ТЕХНИК"ООД на обект "Хангар за обслужване на вертолети на "Терем летец"ЕООД, Северен район на летище С., кв. "Враждебна" С.. Проверката е извършена по повод станала на обекта на 09.11.2015 г. злополука с Н. И., на длъжност "авиоинженер"/ падане на пострадалия от височина около два метра-от модулно подвижно скеле на пода на хангара/. Установено е, че на територията на обекта не са означени и маркирани пътните маршрути във връзка с което и на основание чл. 51 от Наредба № 7/1999 г. е дадено предписанието по т. 1. Самолетите, на които им предстои техническо обслужване в хангара, нает от дружеството се придвижват от летище С. със специализирана машина за теглене и бутане на самолет посредством твърда връзка. Както влекачът - буксиращ самолета, а и самият самолет представляват транспортни средства, чието движение следва да се извършва по означен и маркиран маршрут, в съответствие с изискването на чл. 50 и чл. 51 от Наредба № 7/1999 г. С предписанието по т. 2 работодателят е задължен да постави знаци и сигнали за безопасност и здраве при работа на местата, където рисковете не могат да бъдат предотвратени или намалени със средства за колективна защита или мерки, методи или процедури за организация на работата. Минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа са установени в Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. (Наредба № РД-07/8), издадена от министъра на труда и социалната политика, министъра на извънредните ситуации и министъра на вътрешните работи. С разпоредбата на чл. 5 от Наредба № РД-07/8 е въведено задължение за работодателя да постави знаци и сигнали за безопасност и/или здраве на места, където рисковете не могат да бъдат предотвратени или намалени чрез средства за колективна защита или мерки, методи или процедури за организация на работата, като вземе предвид оценката на риска на работното място. Според чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-07/8 работодателят е задължен и да осигури подходящо обучение и инструктаж на работещите за видовете знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, както и за изискванията и условията за тяхното използване. Предписанието по т. 3 задължава работодателя да осигури на работещите обучение и демонстриране за използването, съхраняването и начините за проверка на изправността на личните предпазни средства. Това задължение е регламентирано в чл. 13 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. По т. 5 от Протокол за извършена проверка № ИТ-П-4488/23.12.2015 г. е дадено предписание да се осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин на работещите, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). С предписанието по т. 6 на работодателя е указано, в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, при сключване на трудов договор да връчва на работника екземпляр от длъжностната характеристика, което да удостоверява с подпис на наетото лице. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в случая са налице предпоставките за прилагане на принудителните административни мерки по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 - даване на задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Посочените предписания отговарят на изискванията за форма и съдържание. Настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото са събрани доказателства за правилното разрешаване на спора. Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, и като е отхвърлил жалбата като неоснователна по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6, Административен съд С.-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на Дирекция"Инспекция по труда"-С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100,00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,