Решение № 7086 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13212/2008 г.

Решение № 7086 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13212/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Р. В., гражданин на Ш. Л., против решение № 595/13.10.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на Р. В. предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Приел е, че лицето може да бъде върнато в Ш. Л., която за него е сигурна страна на произход. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. От разказа му не могат да бъдат установени факти, въз основа на които да се приеме, че той е бил обект на дискриминация или на достатъчно тежки по своето естество, или повторяемост мерки, с които са нарушавани основните му права. Молителят не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Със становище рег. № УП 3362/05.09.2008 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - С. в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Р. В. да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от данните по делото жалбоподателя е гражданин на Ш. Л., от м. п., роден на ............ г. в гр. М., Ш. Л., семейно положение - женен, ЛНЧ ........... В България молителят е влязъл нелегално през месец юни 2008 г. С нарочни молби иска закрила по смисъла на ЗУБ. Поводът да напусне държавата си било обстоятелството, че бил викан на разпит в полицията след бомбен атентат, при който загинал депутат. Преди този случай от началото на месец януари 2008 г. не е имал проблеми в страната си. Занимавал се с търговия. Р. В. е мотивирал настоящата си молба за предоставяне на закрила по ЗУБ с причини от лично естество. Не посочва новонастъпили обстоятелства от вече изложените от него по време на административно производство. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,