Решение № 5253 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2010 г.

Решение № 5253 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 07.12.2009 г. по адм. д. № 424 от 2009 г. Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Василка Николова Николова от Дупница против решение № ДР-12-40 от 15.07.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5307272910 от 24.03.2009 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване", с което й е отказано право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Против това решение на административния съд Василка Николова Николова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд е приел, че законосъобразно пенсионния орган е отказал да отпусне на Василка Николова Николова /касатор в това производство/ претендираната от нея пенсия, защото осигурителният стаж през периода от 22.11.1967 г. до 08.02. 2000 г., установен с удостоверение обр. № УП-30, издадено от "Фармация" АД - Дупница не може да се зачете като такъв по т. 33 ПКТП (отм.), защото при наличността на писмени документи, установяващи осигурителен стаж като "резач на нож" в печатарска работилница за периода от 22.11.1967 г. до 08.02. 2000 г., който е от трета категория труд, че не може да се установява с гласни доказателства или експертиза, че вида на извършваната от нея работа е различна от тази по документи, за която не е признат осигурителен стаж от втора категория труд. Това становище на административния съд е правилно. По делото не е установено, че след като касаторката е била назначена на длъжността "резач на нож" в печатарска работилница, е изпълнявала фактически друга, която е от втора категория труд, тя при пенсиониране ползва трета категория труд на длъжността, на която е била назначена и се е водила по първично отчетната документация. Не може да се установява по никакъв начин, че извършваната от касаторката работа е различна от тази, удостоверена с писмени документи /ведомости и др./, изходящи от нейния работодател. Не е възможно установяване, че касаторката е извършвала работа, различна от тази, удостоверена с удостоверение обр. № УП-30, което съдържа вписване за заеманата длъжност. Вписванията в издаденото въз основа на изплащателни ведомости удостоверение обр. № УП-30 се приемат за меродавни в пенсионното производство. Независимо от това, трудът на лицата, назначени на длъжност "резач на нож" в печатарска работилница не се категоризира по т. 33 ПКТП (отм.). Този извод следва по аргумент за противното от т. 33 ПКТП (отм.), където изброени са изчерпателно длъжностите, трудът на които е от втора категория. Останалите работници в печатарска работилница, към които спада и резач на нож не се обхващат от т. 33 ПКТП (отм.) и на основание чл. 66 от същия трудът им е от трета категория. Освен това, правилно е становището на Върховна административна прокуратура, че искането за установяване характера на извършваната работа за посочения период, което е по своята същност искане за категорията на труда, упражнявана от касаторката се включва в спора, разрешен с влязло в сила решение по адм. д. № 12480 от 2007 г. на Върховния административен съд. Следователно, по това искане има сила на "присъдено нещо" и спорът за категорията на труда и действително извършваната работа за времето от 22.11.1967 г. до 08.02.2000 г., не може да бъде пререшаван. Решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В тези рамки то е задължително за страните - чл. 298 ГПК. Обстоятелството, че след решението на ВАС пенсионният орган е издал ново разпореждане, което се атакува с подадената жалба, не дава основание за друг извод. При издаването на новото разпореждане след решението на ВАС, не означава, че се преценява отново вида на извършваната работа, а и от тук въпроса за категоризацията на труда. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,