Решение № 11712 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Василева като процесуален представител, против решение 374 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело 5620/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта за премахване на констатирания незаконен строеж. Касаторът претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Велбов ЕООД, чрез пълномощника си адв. Хорозов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед САГ23-РА-30-208/21.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Велбов ЕООД в качеството му на извършител да премахне незаконен строеж: Пристройка към сграда с идентификатор 68134.1381.2246.1, обслужваща ресторант Хуго, разположен в ПИ с идентификатор 68134.1381.2246 по КККР на район Надежда, гр. София. С обжалваното решение административният акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегирани правомощия, при спазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, както и при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения за непопадане на констатирания обект в административното производство в легалната дефиниция за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, съответно и за липса на необходимостта от снабдяване с разрешение за строеж по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Приема, че нареденото за премахване по своето функционално предназначение и според техническата си характеристика на лека сглобяема конструкция представлява обект от тези по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешителен акт. Счита за спазени показателите на устройствената зона Оо, в която процесният имот се намира. Обосновава извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което отменя същата на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: В приложения към административната преписка констативен акт и в мотивната част на оспорената заповед нареденият за премахване обект е описан като пристройка към сграда с идентификатор 68134.1386.2246.1 със застроена площ от 25 кв. м. от стоманена конструкция със стени от термопанели и ламаринен покрив, захранен с електроенергия и вода и използван като кухня към ресторант Хуго. Според заключението на вещото лице на място е установена стоманена конструкция с размери 645 см на 290 см, площ от 18,71 кв. м., с височина 2,50-2,70 м, изпълнена от горещо валцуван равнораменен L профил (винкел), стъпила върху терена, с покрив от LT (гофрирана) ламарина и със стенна облицовка от термо панел, с предназначение за склад към търговския обект, свързан с инсталациите за вода и електричество на основната сграда, но не и в конструктивно отношение. При изслушването в съдебно заседание експертът сочи, че обектът е без трайно изградени фундаменти и основи, може да се разглоби и премести на друго място в пространството, което няма да нанесе щети по земята или по основната сграда. Основният спорен въпрос в производството е относно квалифицирането на нареденото за премахване като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и съответно за попадането му сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, или като преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Фактът, че според заключението на експерта по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, складът може да бъде е разглобен и преместен без това да нанесе щети на земята или сградата в имота, не обосновава извод за принадлежност на същия към кръга на преместваемите обекти. В обхвата на поставената на вещото лице задача попада единствено изследването на техническите характеристики, материали и начина на поставяне върху терена на стоманената конструкция. Определянето й като преместваем обект или строеж е въпрос с правен характер, поради което такава преценка следва да се извърши от съда, а не от вещото лице. За квалифицирането на обекта на изследване подлежат както техническите му характеристики, така и неговото предназначение. По смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваемите обекти следва да са за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, както и такива, свързани с отбраната и сигурността на страната. Според отразените в констативния акт установявания от проверката на служителите на общината в административното производство и тези в заключението на вещото лице, констатираното представлява лека стоманена конструкция с предназначение за склад, който е функционално свързан инсталационно и с отвор към кухнята на изпълнен в имота ресторант. За да е налице преместваем обект освен характеристиките, дадени в легалното определение на понятието в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, то същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице. Следователно, независимо от начина на прикрепването му към терена, предназначението на процесния обект като склад не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което същият не може да бъде квалифициран като преместваем обект. При тези данни неправилно съдът възприема изводът на вещото лице, че процесната постройка не съставлява строеж, а преместваем обект. В случая е изпълнен строеж на допълващото застрояване, шеста категория, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Такова в случая липсва, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид изложеното заключението на съда, че в случая не е налице строеж е незаконосъобразен и необоснован. Настоящият състав не споделя направения извод за попадане на наредения за премахване обект сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Неговото предназначение на склад към ресторант не е равнозначно с това на визираната от разпоредбата лека постройка за отоплителни материали и инвентар, поради което цитираната норма не намира приложение. Освен това, противно на възприетото от първоинстанционния съд, тези обекти всъщност представляват строежи, но за тях не се изисква издаването на разрешителен акт. Обосновката на съда в обратен смисъл е в противоречие и с другия формиран от него правен извод за непопадане на стоманената конструкция сред обхвата на легалната дефиниция за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Според заключението на съдебно-техническата експертиза нареденото за премахване е реализирано преди 2019 г., като предвид наблюдаваното силно прегаряне на пенополиуретана и фасадното PVC покритие на неговите термопанели сочи период на изграждане от преди 8-10 години, т.е. през 2013-2015 г. Извод в такава насока може да се изведе и от обстоятелството, че строежът не попада сред постройките в имота, описани в поле Забележки на Акт за частна общинска собственост 2696/14.04.2016 г. С оглед времето на изграждане на разпоредения за премахване обект за него не намират приложение хипотезите за търпимост, уредени в § 16, ал. 1 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ. Отделно от това по делото е установено, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ от 1994 г. в УПИ III, IV, V, кв. 56Г не е предвидено допълващо застрояване, каквото е предназначението на склада. Ресторантът, с който е свързан инсталационно и с неговата кухня, е допуснат при условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ като обект с временен статут, поради което и на това основание изграждането към него на склад е недопустимо. Като достига до извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът постановява неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Велбов ЕООД срещу заповед САГ23-РА-30-208/21.03.2023 г. на главния архитект на Столична община. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ответникът Велбов ЕООД дължи направените по делото такива за двете инстанции общо в размер на 200 лева (по 100 лева за всяка от тях), които следва да се присъдят в полза на Столична община. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,