Решение № 290 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2013 г.

Решение № 290 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 561/06.03.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 4540/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1003764/23.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ Разград, потвърден с решение № 1039/31.01.2011 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. април 2010 г. в размер на 36 839.95 лв. по три фактури, издадени от "Белла Трейд" ООД. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, в хода на ревизионното и съдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, установяващи правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество. Съдът не е обсъдил кадровата обезпеченост, материалната и техническа обезпеченост на доставчика, а се е позовал единствено на експертизите и свидетелските показания. Претендира се отмяна на обжалваното решение, включително в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Вайн" ООД срещу РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Вайн" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Княз Батенберг" № 25 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Колева и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество -неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 1003764/23.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ Разград, потвърден с решение № 1039/31.01.2011 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Вайн" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 36839.95 лв. по три фактури, издадени от "Белла Трейд" ООД през м. април 2010 г. за доставка на услуги - извозване на посадъчен материал и засаждане на лозов масив на обща площ 18.2378 ха с лозов посадъчен материал. Според органа, издал РА, технологично е невъзможно засаждането на посочения брой лозички от посочените от доставчика 11 лица, с които има сключени трудови и граждански договори. В РА не са възприети изложените в РД мотиви за реалност на доставките. Допълнително в мотивите на решение № 1039/31.01.2011 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, потвърждаващо РА в обжалваната част, се посочва, че лицето, посочено в пътните листи като шофьор, няма как да е участвал в транспортирането на лозичките и разнасянето на вода, тъй като е работило на 8-часов работен ден по трудов договор в Икономическия университет - Варна. Не са представени доказателства за собствеността на посадъчния материал и затова къде е съхраняван, съответно откъде докъде е транспортиран. Първоинстанционният съд е отговорил на всички доводи на ответника по делото и подробно е обсъди събраните доказателства в изпълнение дадените указания с отменителното решение на ВАС № 15080/28.11.2012 г. по адм. д. № 2220/2012 г., заключенията на вещите лица по назначените експертизи и свидетелските показания и е направил законосъобразен извод за доказана реалност на фактурираните доставки на услугите, описани по-горе, от дружеството - доставчик. Придобиването на лозичките от ревизираното дружество е безспорно установено чрез представените договори за доставка на същите от френско дружество, фактури, издадени от продавача за доставка на 91 195 бр. лозички, опаковъчни листове, съпровождащи товара, международни товарителници. Реалното засаждане на описаните масиви именно с придобития брой лозички също е безспорно установено чрез Констативен протокол № ТЗ-В-063/07.06.2010 г., издаден от Изпълнителна агенция по лозята и виното след извършена проверка на място на 07.06.2010 г. Установено е ефективно засаждане на 182.39 дка на имоти, описани с кадастралните им номера в землището на гр. Суворово, разрешено със заповед № РД-12-164/11.05.2009 г. и подадена декларация за презасаждане с вх. № ТЗ-В-366/14.05.2010 г. Установено е, че засаждането е извършено в периода 03.04. - 22.04.2010 г. От страна на доставчика са представени 6 броя граждански договори и трудови договори за 11 физически лица, както и протоколи с подписи на лицата и дати, в който е вписан броят на засадените лозички, разчетно-платежни ведомости и уведомления по чл. 62 от КТ. От страна на доставчика са представени 21 пътни листи, в който е описан маршрут, дати, рег. номер на превозното средство, име на шофьора, договор за наем на превозното средство, доказателства за изплатен наем, за отчетени разходи за гориво-смазочни материали. От данните по делото е установено, че жалбоподателят разполага с дворно място в Суворово /склад/, за което е представен договор за наем, както и че е наел хладилен контейнер за съхранение на лозичките. Обстоятелството, че лозичките са съхранявани в хладилен контейнер в собствено на жалбоподателя дворно място в Суворово се потвърждава от разпита на свидетеля Колев. От неговите показания се установява също така, че на място посадъчният материал е разнасян от работник на име Иван с трактор. Вземан е от трактора и е засаждан. От показанията на двамата свидетели се установява и начинът, по който е извършвано засаждането - ръчно със съдило /вилица/. Свидетелските показания напълно съответстват на даденото заключение от вещите лица Данговски и Славова по комплексната съдебно-техническа експертиза. От данните в ревизионната преписка се установява също така, че ревизираното дружество е разполагало с трактор. Неоснователен е доводът на касатора, че от данните в пътните листове не може да се установи откъде е товарен и къде е доставен посадъчния материал. Напротив, данните, съдържащи се в пътните листове, са доста подробни - Варна офис - Суворово склад - Суворово имот, разнасяне на вода /брой курсове от по 6 км/ - Суворово имот - Варна офис. По отношение на Пламен Павлов от ректора на Икономическия университет е представена длъжностна характеристика. Видно от същата, лицето работи на ненормирано работно време, определяно според графика на учебния процес. Както е приел административният съд това обяснява възможността на лицето да извършва транспортна дейност. Неоснователен е доводът на касатора за това, че съдът не е следвало да кредитира свидетелските показания на свидетеля Дойчин Колев. Заявеното от него при разпита му в с. з., че отначало е работил по трудов договор с "Белла Трейд" ООД, се потвърждава от представения трудов договор. В същия е вписана дата на постъпване, която фигурира като първа и в протокола за приемане на извършеното. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е следвало да кредитира заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза. Същото е прието без да е оспорено от страна на процесуалния представител на ответника. От негова страна не са зададени никакви въпроси на вещите лица. Вещите лица дават обосновано и категорично заключение, че е възможно да бъдат засадени 91 195 броя лозички за 21 дни върху площ от 182.389 дка /по-малко с оглед установената норма за един човекоден/, което опровергава констатациите в мотивите на РА. Това, че не са подадени декларации за възникнали за доставчика задължения по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за осигуряването на лицата, с които са сключени граждански договори, само по себе си не означава, че тези лица не са извършили засаждането. Напротив, протоколите, подписани от тях и свидетелските показания доказват точно обратното. Другото лице от всичките 11, за което касаторът твърди, че е осигурен за м. април 2010 г. от "Параходство морски флот" Варна, е Добри Добрев. Ако твърди, че лицето е работило на 8-часов работен ден по трудов договор при друг работодател, органът по приходите следваше в хода на ревизията да извърши необходимите проверки при този работодател и да събере нужните доказателства, чрез които да докаже твърденията си. С оглед на изложеното, решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение